Решение № 170 от 20.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кюстендил, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20241520102305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба с вх. № 10885/25.09.2024 г., впоследствие поправена в производството по чл. 129 от ГПК, както е приел и Окръжен съд – Кюстендил в Определение № 135/20.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 23/2025г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, чрез адв. Г. И., срещу М. С. М., ЕГН **********, с адрес в **************, с която е предявен иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба, находяща се на стр. 31 и 32 от делото се твърди, че на 17.07.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ като кредитодател, и М. С. М. – кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит CREX19434962. По силата на този договор банката предоставила на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1 543,26 лева при договорени между страните условия с краен срок за погасяване до 01.01.2024г. при 18 броя месечни вноски, ГПР – 20,21% и лихвен процент – 18,55%.

На 01.06.2023 г. ищецът „Юробанк България“ АД придобил търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, поради което кредитор по горепосочения договор било именно ищцовото дружество.

Твърди се, че с настъпване на крайния срок за издължаване на 01.01.2024г. всички вземания на кредитора са станали изискуеми и ликвидни. Независимо от това се сочи, че няколко месеца преди изтичане на крайния срок по договора длъжникът не погасявал задълженията си.

С оглед на горното било образувано заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 410 ГПК - ч. гр. дело № 1400/2024 г. по описа на Районен съд – 1

Кюстендил, по което била издадена заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК били дадени указания на заявителя да предяви вземанията си по исков ред, с което обосновава и правния интерес от водене на настоящото дело.

Ето защо се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че „Юробанк България” АД (като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“) има следните вземания срещу ответника М. С. М., ЕГН **********, с адрес в ************** по Договор за потребителски паричен кредит CREX-19434962 от 17.07.2022г.: 986,55 лв.

(деветстотин осемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки) - главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда /10.06.2024г./ до окончателното изплащане на вземането; 93,71 лв.

(деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) – възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2023г. до 01.01.2024г.; 153,59 лв. (сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки) – мораторна лихва, начислена за периода от 01.03.2023г. до 17.05.2024г.

Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адв. З. П. К..

В проведените открити съдебни заседания ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Съдът остави без уважение отправеното в молба вх.

№1/05.01.2026 г. по хода на делото искане от страна на ищеца за постановяване на решение при липса на контрадикторност на процеса и по-конкретно, неприсъствено такова по смисъла на чл. 239 от ГПК. В първото открито заседание се явява особеният представител на ответника – адв. З. К., която не възразява срещу доказателствените искания на насрещната страна. В последното открито заседание страните не се представляват. С молба с вх. №1003/26.01.2026 г. депозирана от адв. К., същата моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Изразява становище по същество. Моли да й бъде изплатено възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит CREX-19434962, оторизационен код а58921еа, сключен на 17.07.2022г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София №1, сгр. 14 предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 1 349,00 лв. Общата стойност на плащанията е определена на 1 765,26 лв., платима на 18 бр. погасителни вноски в размер на 98,07 лв. всяка при лихвен процент 18,55 % и годишен процент на разходите от 20,21 %.

От инкорпорирания в документа на договора погасителен план се установява, че падежът на първата погасителна вноска е 01.08.2022г., а на последната такава – на 01.01.2024 г.

В договора е предвидено, че същият е сключен за финансиране закупуването на стока – климатик марка „General Electric“ на цена от 1349 лева и услугата „сигурност на плащанията“ със застрахователна премия в размер на 194,26 лева по групова полица № 5/2008.

Представени са още Условия по договора (л. 58 до 62 от делото), както и 2

Съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит, договор за застрахователно посредничество между страните, Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-19434962, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от приложения договор за застрахователно посредничество /л. 66 от делото/ кредиторът има качеството застрахователен посредник при сключване на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“. Предвидено е застрахователната премия да бъде платена от клиента-ответник в настоящото производство, съгласно условията на Договор за потребителски паричен кредит CREX19434962.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В.. Експертът сочи, че процесният кредит е усвоен на 18.07.2022г. чрез превод в размер на 1349 лв. на „Технополис България“ АД, в обект 0017-Магазин Кюстендил, с клиент М. С. М.. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение размерът на задължението е както следва: 986,56 лв. – главница; 93,71 лв. - договорна лихва. Изцяло погасени са първите 6 вноски, а от седмата е останала непогасена сума в размер на 1,50 лв. В този случай, с оглед погасяване на задължението съгласно приетото в договора, размерът на задължението към момента на подаване на заявлението – 10.06.2024г., възлиза на 986,55 лв. – главница; 93,71 лв. – договорна лихва за периода 01.02.2023г. – 01.01.2024г.; 156,49 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2023г. – 17.05.2024г.

От заключението се установява още, че общо внесените от длъжника суми за погасяване на кредита се равняват на 684,99 лева.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1400/2024 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 689/10.06.2024г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.

410 от ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1400/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

По допустимостта:

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като 3 предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството, за вземането, предмет на настоящата искова молба, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя - по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на фингираното връчване, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

По основателността:

Предмет на претенцията, както вече се посочи, е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, а при наведените от страните твърдения възникването на спорното право се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): действително правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит, реалното изпълнение от страна на кредитора, наред с конкретните условия на правоотношението, включително настъпването на изискуемост на процесните вземания, наличието на задължения на длъжника в претендираните размери.

Установяването на посочените обстоятелства е възложено в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.

На първо място, от доказателства по делото е установено наличието на възникнали между страните облигационни отношения по силата на Договор за потребителски паричен кредит CREX-19434962, сключен на 17.07.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ и ответника.

Ищецът се позовава на настъпила редовна изискуемост на вземането на 01.01.2024 г. - последната падежна дата, съгласно договорения между страните погасителен план. Съдът приема, че действително вземанията на кредитора са изцяло изискуеми, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след падежа на последната погасителна вноска.

В същото време не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Липсва спор и по това, че ищецът е легитимиран да предяви настоящите искове, тъй като на 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ведно с вземанията срещу ответника.

Процесното заемно правоотношение, с оглед качеството на кредитополучателя физическо лице, по своята правна характеристика представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и - с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" – нормите 4 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).