Решение № 260910 от 30.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е № ….. гр. София, 30.06.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Здравка

Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Мариана

Георгиева

Калина

Станчева при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 1322 по описа за 2021 г.., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ГД „Пожарна безопастност и защита на населението“ (ГДПБЗН) срещу решение № 20236565 от 27.10.2020 г. на СРС, 70 с.в, по гр. д. № 8708/2020 г., с което последната е осъдена да заплати на Ц.И.А., ЕГН **********, на основание чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 653. 54 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното погасяване, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241. 49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г. до 17.02.2020 г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 399. 55 лв. - разноски по делото, сторени в производството пред СРС, като иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 243. 64 лв. като неоснователен.

Решението в частта, в която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер не се оспорва от ищеца и е влязло в сила.

Жалбоподателят намира, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според него не е налице полаган от ищец извънреден труд като нощен труд. Счита, че по отношение заплащането на нощният труд на служителите по ЗМВР няма празнота в закона и не намират приложение нормите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часов труд след умножаване с коефициент 1, 143. Излага съображения, че отношенията между страните са уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, които са прилагат относно служителите на МВР, поради което и нормите на КТ, и издадените въз основа на него Наредби, са неприложими.

Поддържа, че отчитането и заплащането на нощния труд на служителите в МВР се регламентира от чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, както и от нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Последните имат права и задължения по ЗМВР, който урежда служебните им правоотношения и е специален по отношение на КТ и подзаконовите актове по прилагането му. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира разноски.

Ищецът Ц.И.А., в писмен отговор подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че ищецът е със статут на държавен служител и по отношение на него, освен нормите на ЗМВР, следва да се прилагат и тези на ЗДСл. Според последния закон, допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители за нощен труд в размер на 0, 25 ст. на час, не могат да бъдат по - ниски от определените в трудовото законодателство и НСОРЗ. Счита, че след като в законите и подзаконовите актове са налице празноти или по - неблагоприятни разпоредби, основателно СРС е приел, че на ищеца се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ - 1, 143. Излага доводи, че КТ и нормативен акт от по – висока степен от ЗМВР и ЗДСл, като последните не могат да уреждат правоотношенията с адресатите им по - неблагоприятен начин. Поддържа, че в законодателството няма обективен отговор защо за определен период липсва механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради това съдът е длъжен да тълкува националното право с оглед защита интересите на служителите. Позовава са на Директива 2003/88/ЕО, според която не се допуска ограничение на прилаганата закрила при полагане на нощен труд спрямо труда на полицаите, като счита, че неприлагане превръщането на нощния труд в дневен противоречи на европейското и национална законодателство.

Излага допълнителни съображения в хода на производството, че претенцията е за период до 10.07.2020 г., когато е в сила разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР в тогавашната й редакция – до ДВ, бр. 53 от 17.06.2014 г., в която липсва уточнение за продължителността на нощния труд. След изменението на посочения текст е добавено, че нормалната продължителност на работното време и през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Едва след процесния период и попълнена законовата празнина по въпроса за продължителността на работното време на служителите в МВР изразено в часове. Счита, че тълкуването, дадено с ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС, прието в хода на производството, е неприложимо към случаите преди изменението на ЗМВР от 10.07.2020 г., какъвто е процесния, които касае предходен период. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението, с което исковете са уважени.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал.

1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението се оспорва от ответника само в частта, в която исковете са уважени. В останалата част, като неоспорено от ищеца, решението е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено в обжалваната част, като при това не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

В производството е било установено, че през исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което ищецът Ц.И.А. е изпълнявал длъжността младши експерт в сектор „БПЗН" към Столична дирекция „ПБЗН - Летище София" към Пета РСПБЗН при ГД ПБЗН - МВР.

Страните не спорят и от представената по делото и неоспорените справки за дадени дежурства и заключение на приетата от СРС ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът полагал при ответника труд на смени, по график.

Според вещото лице, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. ищецът е положила при ответника общо 1 656 часа нощен труд, посочен по дати в заключението, за което ответникът й заплатил възнаграждение. В случай, че нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1. 143, същият възлиза на 1 892, 83 часа, като разликата е от 236, 83 часа.

Възнаграждението за това време положен извънреден (нощен) труд, съобразно заключението, е в размер на 1 653, 54 лв. Според експертизата това възнаграждение не е заплатено на ищеца.

СРС е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил главните искове за този размер.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са съответно : Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. бр. 69/14 г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15 г. ДВ, действала от 01.04.2015г. до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. (последната е приложима към конкретния казус).

Следва да се посочи, че единствено в чл. 31, ал. 2 на първата Наредба (отменена към процесния период), е регламентирано, че, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни часове за същия период (т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143).

Преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 не е предвидено нито в ЗМВР, нито в някоя от следващите две Наредби. Само според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

(НСОРЗ) е предвидено, че когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По поставения в производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и преобразуването му в дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д.

№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай следва да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с прилагането на правната норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.

Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?".