Решение № 3508 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100506064 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20783 от 14.12.2023 год., постановено по гр.дело № 61946/2022 г. на СРС, ІІ Г.О., 73 състав, е осъден ответника „СОФИЯ МЕД“ АД, с ЕИК 130144438, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Гара Искър“, ул.“Димитър Пешев“ № 4 да плати на ищеца А. Д. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр.София, ж.к.“**** следните суми: на основание чл.200, ал.1 КТ - 10000,00 лв., претендирана като част /от общо 20000,00 лв./ обезщетението за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука от 19.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 11.11.2023 г., до изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 586,16 лв. - част /от общо 1172,32 лв./ от обезщетението за забава за плащане на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ за периода от настъпване на злополуката до подаване на исковата молба, т.е. 19.04.2022 - 11.11.2022 г. на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1800,00 лв. - обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от иска. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника „СОФИЯ МЕД“ АД с ЕИК 130144438 да плати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 450,00 лв. - държавна такса и 450,00 лв. - обезщетение за направените по делото 1 разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.

Срещу решението на СРС, 73 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника „СОФИЯ МЕД“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Х. М., с която обжалва решението изцяло. Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.Твърди се, че в случая е налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като пострадалия е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. В процесния случай с действията си ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че в настоящия случай е налице основание за намаляване на отговорността на ответника на основание чл.201, ал.2 от КТ, поради допусната груба небрежност от страна на пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат. В жалбата е направено искане решението да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което съдът да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, при намаляване отговорността на ответника, поради допусната груба небрежност от ищеца и при определяне на повисок процент на съпричиняване на вредите. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец А. Д. Н., чрез пълномощника си адв.Я. Д. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва 2 да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от приетото в мотивите на обжалваното решение. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника.

Крайните изводи на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Не се спори между страните, а и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че между пострадалия ищец и ответника е съществувало към момента на настъпване на трудовата злополука/ 19.04.2022 год./ валидно трудово правоотношение, по силата на което А. Д. Н. е заемал длъжността "старши пещар на металургични пещи“, с място на работа- фирма „СОФИЯ МЕД“ АД, леярно производство, находящо се в гр.София, кв.“Гара Искър“, ул.“Димитър Пешев“ № 4. Не се спори между страните, а и видно от разпореждане № 31621 от 05.05.2022 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на НОИСофия-град, на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, декларираната трудова злополука вх.№ 401 от 04.05.2022 г. на Териториално поделение-София- град от осигурителя „СОФИЯ МЕД“ АД, станала с А. Д. Н., ЕГН ********** на 19.04.2022 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В мотивите на разпореждането е прието, че видно от протокол № 2 от 29.04.2022 г. за разследване на злополука от осигурителя, обясненията на пострадалия и Людмила Чирпанска, злополуката е станала по време и по повод на извършената работаподкранови дейности в района на леярно производство. Установява се, че пострадалия си е притиснал пръста между халката на прикачното съоръжение и ухото на контейнера, вследствие на което получава смазване на палеца на друг/-и/ пръст/-и/ на дясна ръка. Установява се също така, че разпореждането не е обжалвано по реда на чл.117 от КСО и е влязло в законна сила на 26.05.2022 г.

3

Надлежният ред за установяване на трудова злополука, като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл.200, ал.1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл.КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.

От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение /решение № 1247/09.12.2008 г. по гр.дело № 4465/2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр.дело № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр.дело № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. Т.е, с оглед на така установената фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки на чл.200 от КТ за възникване и ангажиране на отговорността на ответното дружество - в качеството му на работодател, да обезщети ищеца - работник за причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяната от него на 19.04.2022 г. трудова злополука. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза не буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от станалия инцидент, ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, което поражда задължение за работодателя да ги обезщети.

На следващо място неоснователно е възражението на ответника, че в случая пострадалият ищец е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е., че е налице съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. По приложението на чл.201, ал.2 от КТ в съдебната практика единно се приема, че груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Такова субективно отношение ще е налице, когато пострадалият не е изпълнил определени свои задължения по трудовото правоотношение във връзка с безопасността на труда, неполагайки дължимата грижа 4 при съзнаване на възможността от настъпване на вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но и то със съзнанието за възможно настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение от съществуващата опасност от тяхното настъпване.

Съгласно решение № 51 от 08.05.2018 г. по гр.дело № 2302/2017 г., ГК, III г.о. на ВКС, съдържанието на понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр.дело № 673/2011 г. на ІV г.о. на ВКС - то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че "не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка"/решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр.дело № 298/2009 г. на ІV г.о./ Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл.201, ал.2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр.дело № 2798/2014 г. на ІV г.о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел - поведението на определена група лица/ добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й / решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.дело № 387/2010 г. на ІV г.о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на труда и работникът е допринесъл за настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения /ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК, решения № 302 от 07.10.2013 г. по гр.дело № 3248/2013 г. на ІV г.о., № 202 от 12.12.2014 г. по гр.дело № 1298/2014 г. на ІІІ г.о./. Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. дело № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./.