Решение № 665 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330109566 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Е. И. Н. и М. В. Н. срещу З. Т. М. и „Фърст Консултинг“ ЕООД .Твърди се, че ответниците сключили договор за дарение на 1% от 4/6 ид. части от ПИ с идентификатор ***., с адрес, ***, с площ 13 463 кв. м., с предназначение земеделска земя, представляваща нива. Твърди се, че след това ответниците сключили договор за продажба на останалите 99% от 4/6 ид. части от имота. Твърди се още, че към момента на тези сделки ищците са притежавали в режим на СИО идеални части от процесния имот, придобити с договор за замяна от 27.02.2024 г. Твърди се също, че преди сделките от м.април 2024 г, а именно договора за дарение и договора за продажба, ответникът „Фърст Консултинг“ ЕООД не е притежавал идеални части от имота. Твърди се, че имотът е съсобствен между ищците от една страна, прехвърлителя по сделките и трети лица. Сочи още, че при сключване на обсъжданите сделки ответникът З. М. не е отправил покана до ищеца да закупи идеалните части, които са прехвърлени на „Фърст Консултинг“ ЕООД, като ищецът узнал за сделките на 05.04.2024 г. Ищецът твърди, че договорът за дарение и договорът за продажба в своята цялост прикриват договор за продажба на 100% от 4/6 ид. части от имота. След частично прекратяване на производството – предмет на делото, е останал иск за прогласяване на недействителност на договора за дарение на основание неговата симулативност, като се твърди същият да прикрива продажба. Иска се от съда да прогласи нищожността поради привидност, да обяви прикритата сделка, след което да допусне изкупуването на всички 4/6 ид. части от имота от ищците по условията, които ищецът счита за действително договорени между 1 страните – заплащане на сумата от 20 000 лв., която ищецът твърди да е договорената между страните и действително платена сума. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. чрез особения представител. На първо място твърденията за привидност счита за неоснователни. Счита, че твърдението не е подкрепено с доказателства, а представените доказателства са в обратна посока. Подчертава, че придобиването на идеалните части чрез замяна на идеални части от поземления имот е срещу движима вещ, което счита да сочи на привидност именно на извършена от ищеца сделка, след което е започнал да води дела срещу ответника с единствена цел да изкупи и останалите идеални части от имота. Счита, че не е доказан правният интерес на ищеца от прогласяване на нищожност, цитира тълкувателна практика на ВКС относно привидните договори, като счита, че не може да се приеме симулативност само въз основа на предположение и съмнение. Намира извършените сделки от ответника за законни, сключени със съгласие от двете страни, без прикрити намерения.

Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

Ответникът „Фърст Консултинг“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срок, считано от 03.07.2025 г., когато съдът е оформил съобщението като редовно връчено по реда на чл. 50 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД и чл. 33, ал.2 ЗС.

За основателността на иска с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 , вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на договор за дарение, който е привиден и прикрива договор за продажба между същите страни за сумата от 20 000 лв.

За основателността на иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС следва да са настъпили следните юридически факти: ищците, от една страна, и ответникът М., от друга, д а са били съсобственици на процесния имот, ответникът М. д а е продал 4/6 ид. части от имота на трето лице, което не е съсобственик на имота, при действителна цена от 20 000 лв., без да предложи на ищците да изкупят имота при същите условия.

По установителния иск, съдът намира следното. Установява се от представените нотариални актове за дарение и продажба с *** от 21.09.2010г., че ответникът З. М. придобил собствеността върху 4/6 идеални части, а при съкращаване на дробта – 2/3 идеални части от процесния поземлен имот.

По делото бяха събрани свидетелските показания на св. А., на които се дава вяра като последователни и непротиворечиви. Съдът счита, че от посоченото описание на имота от свидетеля – площ, местоположение, предназначение, съсобственици, се касае именно за процесния имот.

Установява се от тези показания, че през месец февруари и март, 2024г. свидетелят водел преговори със З. М., за да закупи част от процесния имот, 2 тъй като ответникът имал намерение да продава своите идеални части от него.

Ответникът М. заявил на св. А., че има друг човек, на който е обещал да продаде имота, но ще си помисли по предложението на свидетеля да продаде именно на него. Впоследствие, ответникът М. се свързал със свидетеля А., като му съобщил, че се отказва да продаде на него, тъй като е обещал на друг човек, който е сериозен и не иска да го подвежда.

Установява се от представените нотариални актове с *** от 04.04.2024г., че ответникът М. на една и съща дата и последователно едно след друго дарил 1% от собствените си 4/6 ид.ч. от имота на втория ответник "ФЪРСТ Консултинг" ЕООД, след което веднага му продал останалите 99 % от 4/6 идеални части от имота за сумата от 20 000 лв., която била платена от купувача на продавача същия ден.

От така изложените факти може да се направи извод, че договорът за дарение на 1 % от 4/6 идеални части от имота е привиден. На първо място, установи се, че ответникът М. изобщо нямал намерение да дарява части от имота, а напротив, смятал да продава цялата притежавана от него идеална част. За такава продажба водил преговори със свидетеля А. в месеците, предхождащи оспорваната сделка, като бил обещал и на сериозен купувач, който в крайна сметка предпочел. От изложеното следва, че ответникът М. изначално имал намерението да прехвърли имота именно чрез продажба на предпочетеното лице – в случая ответника "ФЪРСТ Консултинг" ЕООД. Това намерение се реализирало през месец април, 2024г., непосредствено след водене на споменатите преговори, видно от коментираните нотариални актове с *** от 04.04.2024г. Същите нотариални актове са издадени на една и съща дата, с поредни номера, като с първия нотариален акт е дарена една незначителна част от имота, а веднага след това е продажбата на останалата част, като цената е платена в същия ден. Няма и установени по делото връзки между страните по цитираните сделки, който да предполагат дарствено намерение, обратно на вече установеното намерение на З. М. да продаде цялата притежавана от него идеална част от имота. Всички тези факти, ценени в съвкупност, водят до извод за единен характер на двете сделки, с които З. М. е реализирал намерението си да продаде своя имот, като единствената цел на дарението се явява купувачът да стане съсобственик на имота, за да се избегне правилото на чл.33 ЗС. Тълкувателната практика на ВКС, цитирана от ответника, не забранява съдът да прогласи нищожност на договор за дарение като привиден и прикриващ продажба с цел избягване правилата на чл.33 ЗС, а постановява, че такъв договор сам по себе си не е нищожен поради заобикаляне на закона, ако липсват категорични доказателства в тази връзка. В случая не се касае за заобикаляне на закона, а за привидност, която се установи именно въз основа на такива категорични доказателства, описани от съда по-горе.

С оглед факта, че дарената идеална част е едва 1 % от притежаваните от З. М., а в договора за продажба е уговорена цена от 20 000 лв., платена в деня на двете сделки, съдът приема, че цената се отнася и за двете сделки. Поради всичко изложено договорът за дарение се явява привиден и на основание чл.26, ал.2, изр. 1, пр.5 ЗЗД – нищожен, като привидното дарение прикрива 3 продажба на 1 % от притежаваните от З. М. 4/6 идеални части. Общо всички 4/6 идеални части от имота са продадени за 20 000 лв. В отговора на исковата молба липсват възражения това да е действителната цена по сделката, нито има доказателства по делото за обратното. Ето защо съдът приема, че именно това са действителните условия по сделката.

Следва да се уважи искът за прогласяване нищожността на договора за дарение като привиден и прикриващ продажба.

Установява се от представените нотариални актове, че преди сделките от 04.04.2024г., З. М. е станал собственик на 4/6 идеални части от процесния имот, които впоследствие прехвърлил на втория ответник. Установява се от представения нотариален акт за договор за замяна, че ищецът също придобил идеална част от процесния имот, докато бил в брак със съпругата си и съищец по делото, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се оспорва от ответника, че двамата съпрузи били в режим на СИО при придобиване на части от процесния имот. Не се приемат за основателни доводите на ответника, че договорът, с който ищецът придобил части от имота, също бил привиден с единствена цел да може да се оспори процесната сделката. Довод, който оборва тази теза, е фактът, че ищецът е придобил части от имота преди ответникът М. да прехвърли своите идеални части с нотариланите актове от 04.04.2024г. Сключването на договор за замяна на движима вещ срещу идеална част от имот е позволена от закона сделка. Дали описаната в договора за замяна движима вещ е предадена, в каквато връзка излага съображения особеният представител, е без значение, тъй като същата е индивидуализирана в договора. В този случай с оглед консенсуалния характер на договора за замяна собствеността върху движимата вещ е преминала по силата на постигнатото съгласие и предаването на вещта има отношение по изпълнението на договора, а не по неговото сключване и действителност.

Въз основа на изложеното, ищците от една страна, и ответникът М., от друга са били съсобственици на процесния имот към датата 04.04.2024г., когато З. М. продал своите 4/6 идеални части от имота чрез съвкупност от сделки (привидно дарение, прикриващо продажба и продажба) на трето за съсобствеността лице – юридическото лице ответник, за сумата от 20 000 лв.

Ответникът не доказа да е предложил имота за продажба първо на съсобствениците, поради което в полза на ищците е възникнало потестативното право по чл.33, ал.2 ЗС да изкупят от настоящия им собственик продадените от З. М. 4/6 (или след съкращаване на дробта – 2/3) идеални части от имота при условията, за които са продадени, а именно – за цена от 20 000 лв. Това право е упражнено в посочения в чл.33, ал.3 ЗС двумесечен срок, тъй като исковата молба е подадена по-малко от два месеца от сключване на двете сделки от 04.04.2024г., а именно - на 31.05.2024г.

Искът по чл.33, ал.2 ЗС също се явява основателен, като следва да се допусне изкупуване на 2/3 идеални части от имота, в случай че сумата от 20 000 лв./10 225,84 евро бъде платена на „Фърст Консултинг“ ЕООД в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

При този изход от спора право на разноски има ищецът М. В. Н., който е 4 сторил такива, както следвва: сумата от 56,24 евро/110 лв. за държавни такси (100 лв. по двата иска, таксата по които се определя като 1 % от данъчната оценка на 1% от 4/6 от имота, респективно от данъчната оценка на 4/6 от имота и 10 лв. за вписване на исковата молба) и 204,52 евро/400 лв. за особен представител. Сумата за особеният представител е платима само от ответника М., на когото е бил назначен такъв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. В. Н., с ЕГН **********, и от Е. И. Н., с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ***, ул. *** № ***, против З. Т. М., ЕГН **********, с адрес ***, и против "ФЪРСТ Консултинг" ЕООД, ЕИК 201421075, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. „Полет" № 61, че е нищожен, като ПРИВИДЕН, Договор за дарение, сключен на 04.04.2024г., обективиран в нотариален акт ***., с който З. Т. М. дарява на "ФЪРСТ Консултинг" ЕООД, 1% от 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-48 от 03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 14.02.2024г., с адрес на поземления имот: ***, с площ от 13463 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план - ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***. ***. *** ***, ****, ***, ****** и ****, като с привидния Договор за дарение се прикрива Договор за покупко-продажба, с който З. Т. М. продава на "ФЪРСТ Консултинг" ЕООД, 1% от 4/6 идеални части от гореописания поземлен имот с идентификатор № ***.