Определение № 1672 от 31.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1672 гр. София, 31.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ангелова

Членове:

Христинка Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603055 по описа за 2024 година В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение № 1462 от 17.04.2024г. по НЧД № 3678/2024г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130 състав, с което е отменено постановление на протестиращия прокурор от 21.02.2024г.

/деловодно изведено на 27.02.2024г./ за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 922/2018г. на 4 РУ - СДВР, пр.пр.№ 17233/2018г. на СРП, водено срещу Н.Р.К. за престъпление по чл.

131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК.

В протеста след изложение на фактическата обстановка - тъждествена с тази, описана в постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът декларира, че е изтекла петгодишната погасителна давност за наказателно преследване спрямо К. на 26.04.2023г., тъй като след датата, на която той е привлечен в качеството на обвиняем /26.04.2018г./ не са извършвани действия, прекъсващи давността. Предлага атакуваното определение на районен съд да бъде отменено, като съответно бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав счита, че протестът e допустим като подаден от активно легитимирана страна и в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.7 НПК.

При разглеждането му по същество въззивният съдебен състав счита, че 1 той е основателен.

Наказателното производство е стартирало на 26.04.2018г. за това, че на същата дата - 26.04.2018г. около 02.00 часа в град София, бул. **** чрез нанасяне на удари с юмрук в главата и тялото на Т. Н. Г. и удари с юмрук в главата на М. Н. Г. са им причинени леки телесни повреди като деянието е извършено по хулигански подбуди.

С постановление от 26.04.2018г. /предявено му на 02.05.2018г./ Н.Р.К. е привлечен в качеството на обвиняем като извършител на описаното посегателство, субсумирано под състав на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК.

Прокурорът е прекратил наказателното производство, приемайки, че на 26.04.2023г. е изтекъл визираният в материалния закон петгодишен срок за наказателно преследване спрямо К.. Именно това основание той изрично е декларирал в своето прекратително постановление и този въпрос е разгледан от контролиращия постановлението съд, застанал на противоположна на застъпената позиция. В тези наложени от прокурора и първостепенния съд рамки въззивният съд следва да разреши правния спор и да даде отговор на въпроса дали е изтекла давността за наказателно преследване за извършеното от обв. Н. К. спрямо Т. и М. Г.и.

Съобразно възприетата от органите на досъдебното производство правна квалификация на деянието - такава по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК предвиденото в санкционната част на правната норма наказание е лишаване от свобода до три години. При подобно наказание наказателното преследване спрямо извършителя се изключва по давност, ако то не е възбудено в продължение на пет години от осъществяване на деянието. Ако в хода на наказателното производство се предприемат действия от надлежните органи, свързани с преследване и то единствено спрямо лицето, към което е насочено преследването, тази относителна давност се прекъсва и започва да тече нова такава. Въпреки това и независимо от спирането или прекъсването й правоохранителните и правоприлагащите органи не могат на реализират наказателна репресия при изтичане на абсолютния давностен срок, надвишаващ с ½ срока по чл. 80, ал.1, т.4 НК /в конкретния случай/, който е в размер на 7 години и 6 месеца за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК.

2

В своето прекратително постановление прокурорът единствено е афиширал аритметичните си знания, декларирайки, че след като Н. К. е привлечен като обвиняем на 26.04.2018г., то петгодишната погасителна давност е изтекла на 26.04.2023г. Контролиращият първостепенен съд е направил опит да запълни липсата на разсъждения на прокурора дали са извършвани действия, спиращи или прекратяващи изтичането на давността, с изявление в атакуваното определение, че тъй като К. е бил привлечен в качеството на обвиняем, то прокурорът неправилно е приел, че спрямо извършеното от него се прилага „обикновената“ давност. Съдът, обаче, не е отчел обстоятелството, че след като К. е привлечен като обвиняем на датата на осъщестяване на деянието, което постановление му е предявено на 02.05.2018г. и той е разпитан непосредствено след това на 02.05.2018г., не са налице каквито и да било други действия от страна на надлежните органи, насочени спрямо Н. К.. Многократно наблюдаващият прокурор е прекратявал наказателното производство по делото в унисон с позицията на разследващия полицай в негови заключителни мнения, а еднократно е и спрял досъдебното производство, приемайки, че посегателството се преследва по тъжба на пострадалия. По този начин прокурорът е спазил визирания в нормата на чл.

244, ал.1, т.1 вр. чл. 25, ал.1, т.6 НПК процедурен ред, независимо, че контролиращ го тогава състав от районен съд е разчел неправилно процесуалния закон, отменяйки това постановление, тъй като е приел, че този акт е следвало да се предшества от постановление за прекратяване на наказателното производство. В нито един момент, обаче, при изпълняване на правомощията си по чл. 242 НПК прокурорът не е изготвял обвинителен акт или друг, с който да афишира желанието си да ангажира наказателната отговорност на К..

На упоритоста на прокурора да финализира наказателното производство чрез неговото прекратяване на различни основания е противопоставена упоритостта на съда в лицето на различни съдебни състави, последователно отменяйки в годините постановленията за прекратяване на наказателното производство също по различни причини, но без да задължава прокурора /а той не би и могъл съобразно изрично определените му от закона правомощия/ да внесе обвинителен акт в съда или по друг начин да ангажира отговорността на К..

3

В теорията и съдебната практика непротиворечиво е застъпена позицията, че темпоралната продължителност на залегналата в чл. 80, ал.1 НК давност се спира или прекъсва единствено с действия и то от надлежни органи, обективиращи заявление за наказателно преследване и то спрямо конкретно лице /в случая Н. К./ за конкретното посегателство. Сред тези действия са например привличане в качеството му на обвиняем, разпит, заключително мнение за предавеното му на съд, изготвяне на обвинителен акт, насрочване на делото, неговото разглеждане и други съдопроизводствени действия, насочени персонално спрямо обвиняемото, респ. подсъдимо лице.

Сред тези действия не попадат такива с отрицателен знак касателно ангажиране наказателната отговорност на лицето, каквито всъщност по настоящото дело са налице - заключителни мнения на разследващия полицай за спиране и прекратяване на наказателното производство, последвани от многократни постановления на прокурора за прекратяване на наказателното производство и нито едно действие след привличането на К. в качеството на обвиняем и неговия разпит на 02.05.2018г., насочени чрез използване на дадения на прокуратурата инструментариум за ангажиране наказателната му отговорност.

Материалноправната норма в своята редакция на чл. 81, ал.2 НК е категорична, че след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Единствените действия по това производство, с които се прекъсва давността, са привличането на К. в качеството му на обвиняем и неговия разпит, проведени на 02.05.2018г. След това прекъсване започва да тече нов давностен срок и той е в размер на пет години съобразно разписаното в чл. 80, ал.1, т.4 НК. Този срок, в който държавата е могла да реализира наказателна репресия спрямо Н. К. е изтекъл на 02.05.2023г. и последица от това е прекратяване на наказателното производство спрямо него. Абсолютният давностен срок в размер на 7 години и 6 месеца би могъл да бъде коментиран в ситуация, в която многократно давността за наказателно преследване спрямо едно лице и била спирана или прекъсвана и това е резонно законодателно решение, за да не бъде поставено едно лице в ситуация, в която при всяко спиране или прекъсване на давността и стартиране на нов преследвателски относителен давностен срок, математически биха могли да се сумират всички срокове до хипотетично неограничен във времето период. По този начин биха се дисциплинирали и 4 органите на досъдебното и съдебното производство да осъществяват действия по своевременно финализиране на наказателното производство със съответен по характер акт под угрозата от изтичане на срока по чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1 НК.

При тези разсъждения, настоящият съдебен състав застъпва позицията, че давността за наказателно преследване по отношение на Н. К. е изтекла пет години след извършване на последното действие, с което тя е прекъсната - на 02.05.2018г. - на 02.05.2023г. и тъй като след тази дата не са предприети действия, с които тя отново да е била спирана или прекъсвана, то не е приложим абсолютният давностен срок по чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал.1, т.4 НК, поради което и правилно наказателното производство срещу обвиняемия е прекратено.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 17.04.2024г. по НЧД № 3678/2024г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130 състав, с което е отменено постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 27.02.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 922/2018г. по описа на 4 РУ - СДВР, пр.пр. № 17233/2018г. на СРП, водено срещу Н.Р.К. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.

130, ал.1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 27.02.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 922/2018г. по описа на 4 РУ - СДВР, пр.пр. № 17233/2018г. на СРП, водено срещу Н.Р.К. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6