Решение № 417 от 21.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело № 20263100500225 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПРОКТИРАНЕ и СТРОИТЕЛСТВО ИНЕСТ“ ЕООД ЕИК 205352096 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Самуил 20, ет. 5 ап.9, представлявано от управителя О. Д. С., чрез пълномощник адв. Н. И. ВАК, срещу Решение № 3610 от 15.10.2025г., постановено по гр.д.№ 15246/2023 год. на ВРС, 18-ти състав, с което „ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 205352096 гр.

Варна е осъдено да заплати на Г. Д. И. ЕГН ********** с адрес *****, както следва :

- сумата от 9 116.67 евро, представляваща дължима неустойка по т. 7.8 от Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане и

- Сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавено, непълно и некачествено изпълнение на СМР, съгласно Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане,

- присъдените суми за разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 3 524 лева, така също и за обезпечително производството по ч.гр.д. № 13898/2023 г. на ВРС, на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 1115.49 лева.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при неточно и непълно обследване на събраните доказателства.

Като се позовава на заключението на вещото лице по СТЕ, се поддържа във ВЖ, че поради независещи от волята на изпълнителя причини срокът 30.12.2020 г. по т. 3.2 от Договор за възлагане на строителство, не е могъл да бъде спазен и обектът не е предаден с Протокол Обр.15 на ищцата по причини, описани в т. 3.4 от същия. Сочи се, че съгласно разменената кореспонденция между страните, ищцата е добре информирана както по отношение на правата и задълженията по сключения договор, така и за СМР на обекта, така че при фактическото забавяне на СМР в периода след пандемията е могла да се възползва от правото си по т. 7 да развали договора, но вместо това с Приемно-предавателен протокол на 29.09.2022г. е приела изграденото избено помещение от ответника-изпълнител/продавач, договорено със Споразумителен протокол № 1, като с това си действие тя е изключила дадената й възможност в чл. 262 от ЗЗД.

Сочи се, че със Споразумителен протокол ищцата е приела договорен срок за изпълнение на нововъзложени дейности : най-късно до 16.12.2022г., с който се изменя първоначалния такъв, позовавайки се на т. 8.2 от договора от 04.06.2020г. Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да обсъди събраните и представени релевантни доказателства за изменението на крайния срок на изпълнение на Договора от 04.06.2020 г., и е постановил незаконосъобразно решение за констатирана забава и дължима неустойка.

Счита се, че неправилно първоинстанционният съд не кредитира показанията на свид. И. С., че „...ищцата „подстрекавала" останалите собственици на обекти в сградата да не подписват Акт 15 и да не плащат на дружеството, като заедно с други собственици на обекти в сградата непрекъснато отправяли забележки, в т.ч. към надзорната фирма. Посоченото се изтъква като причина да не бъде своевременно подписан Акт 15...". Счита се, че съдът едностранчиво е разгледал приетите и приобщени доказателства като не е направил дължимата преценка за причинно-следствената връзка помежду им, тъй като ищцата към онзи момент не е изправна страна и дължи на изпълнителя по договора - ответник сумата от 20 000 лева, която сума не била платена и до настоящия момент. Сочи се също, че ищцата е неизрядната страна след като е инициирала изменение в архитектурния план на процесния имот, поставяйки ответника в неизгодната позиция да наруши договора, в РАЗДЕЛ ТРЕТИ, т. 3.1.2, където същият го задължава на спази одобрения архитектурен проект, но да изпълни искането й за изменение в жилището, което е установено като извършено в кредитираната СТЕ, и се потвърждава посредством свидетелските показания на св. К. Н..

Въззивникът намира, че първоинстанционният съд не е събрал достатъчно доказателства и едностранчиво е преценил, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие забавата и неизпълнените качествено договорени с ответника СМР, като се е позовал единствено на свидетелски показания и диагнозата на личния лекар на ищцата, а не на специалист психиатър. Жалбоподателят счита, че чл. 52 от ЗЗД, с който е уредено обезщетяването на неимуществените вреди, се намира в Глава „Непозволено увреждане" от ЗЗД и няма приложение за договорната отговорност; чл. 82 от ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на 2 неимуществени вреди, защото той визира претърпени загуби и пропуснати ползи, които са само имуществени вреди; чл. 52 от ЗЗД не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия при договорна отговорност, а обезщетяване на неимуществени вреди и определяне по справедливост на обезщетението са изключение.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново при отхвърляне на исковите претенции в цялост.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Г. Д. И. ЕГН ********** депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Конкретно се поддържа, че не отговаря на намеренията на страните срокът, поставен в Протокол 2 да удължава срокът за въвеждане на сградата в експлоатация, този срок всъщност отдавна е минал. Срокът е за отстраняване на течове в помещения в апартамента на ищцата и паркомястото. Сочи се, че споразумителните протоколи към процесния договор са сключвани между страните основно и с цел извънредни плащания, а не както се твърди от ответника, че възложителката е нямала притеснения за завършване на обекта, както и че се е съгласила със забавата му. Като се позовава на съдебна практика, счита, че по делото са събрани необходимите писмени и гласни доказателства относно наличието на неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка със забавата от страна на ответника по договора и некачественото изпълнение на СМР и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Настоява за отхвърляне на жалбата изцяло и присъждане на разноски.

При проверка на обжалваното решение с оглед изложените в жалбата оплаквания, доводите на въззиваемото дружество и съобразно чл.269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението е процесуално допустимо – постановено е при надлежно упражнено право на иск с искова молба вх. № 88727/24.11.2023г. по гр.д.№ 15246/2023г. по описа на ВРС, подадена от Г. Д. И. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. П. ВАК, срещу „ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 205352096 (ПСИ) да бъде осъдено да й заплати сумата от 12 258.06 евро, представляваща дължима неустойка по т. 7.8 от Договор за строителство от 04.06.2020г., и сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавено, непълно и некачествено изпълнение на СМР, съгласно Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в новопроектирана сграда и Договор за възлагане на строителство от 04.06.2020г. по силата на които продавачът ПСИ ЕООД продава, а купувачът Г.

Д. И. купува правото на строеж или правото на собственост върху самостоятелни обекти, разположени в жилищна сграда, находяща се в 3 поземлен имот с идентификатор ***, а именно: Апартамент №11 на четвърти етаж, с площ от 73.14 кв. м, ведно с 3.1994 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот и избено помещение, както и външно паркомясто и подземно паркомясто. Съгласно Договора, раздел трети, т.3.2., уговорените СМР следва да се извършат в срок до 30.12.2020г. В този срок ПСИ ЕООД се задължава да предаде обекта, предмет на договора с Протокол Обр.15, а до три месеца след това сградата да бъде въведена в експлоатация.

На 05.06.2020г. се подписва споразумителен Протокол № 1 към договора, касаещ изграждането на избеното помещение.

На 19.06.2020г. между страните е подписан окончателен договор, обективиран в нот. акт № 132 том I peг. № 3458 дело №112 от 2020г. на Нотариус с per № 237 при Нотариалната камара, вписан под № 183 том XXXIV дело № 77/2020г. в книгите водени при Служба вписвания – Варна, с който ищцата получава правото на собственост върху 28 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с право на ползване на открито паркомясто № 15, както и правото на строеж на самостоятелен обект в сграда, която е в процес на строеж, а именно Апартамент № 11 с площ от 73.14 кв. м., ведно с 3.1994 % ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот. Изрично е посочено, че останалите, договорени между страните условия, остават непроменени, вкл. условията по отговорността и санкциите при неточно изпълнение.

Договорено, че цената по договора следва да бъде заплатена на вноски, както е уговорено в него, като последното плащане в размер на 46 940 лв. следваше да се заплати в двуседмичен срок от въвеждане на сградата в експлоатация.

Ищцата твърди, че по искане на дружеството, поради нужда от финансови средства във връзка със строежа заплатила част от остатъка от 46 940 лв. на ПСИ ЕООД на три пъти: на 22.12.2020г. сумата от 16 940 лв., на 29.09.2022г. - 5000 лв. и на 19.10.2022г. - 5000 лв., като със Споразумителен протокол № 2 от 29.09.2022г. от моето задължение е приспадната сумата от 720 лв., като от така неизплатената част от цената по договора остава сумата от 19 280лв.

Твърди се, че по време на строителството на сградата на 02.08.2022г. и 15.09.2022г. са проведени огледи на строежа от инж. Емил Бъчваров, представляващ „Ем Инженеринг" ЕООД - строителен надзор, при които са констатирани забележки относно строителството и е даден срок за отстраняване.

Твърди се, че на 01.11.2022г. ищцата уведомила строителя и строителния надзор, че с оглед придвижване на процедурата по издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация и Разрешение за ползване, подписва Протокол Обр. 15 с условие, че до издаването на Разрешението за ползване следва да се отстранят констатираните по строителството забележки.

Сочи се, че с писмо вх. № 25/29.11.2022г. всички собственици на обекти в сградата отправят искане до строителния надзор за отстраняване на констатирани недостатъци и забележки от възложителите за отстраняването им до издавеното на акт Образец 15, като на 21.02.2023г. ищцата отново отправила искане до „ПСИ " ЕООД за отстраняване на некачествено извършени работи.

Недостатъците по строителството на сградата не били отстранени, 4 поради което на 24.02.2023г. чрез ЧСИ Л. С. била отправена поредна покана до търговското дружество.

Ищцата твърди, че се сдобива от други възложители с препис на Акта за установяване годността за приемане на строежа /Протокол обр.15/ от 16.01.2023г. Сочи, че сграда е въведена в експлоатация на 17.02.2023г., видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 29/17.02.2023г., а не в три месечния срок след 30.12.2020г.