Решение № 896 от 21.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Бургас, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100100951 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на С. М. З., с ЕГН **********, действащ със законния си представител М. С. З. ЕГН **********, тел. *** с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. Суха река бл. 214, ап. 107, адв. Петър Иванов Герасков, член на Софийска адвокатска колегия с личен номер 1100695110, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и Здраве“АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“№ 1, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1172, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Д-р Г. М. Димитров“№ 1.

Ищецът е изложил фактология, че на 01.11.2022г. на път I- 9 км 262+400м от републиканската пътна мрежа в участък между разклона за с. Извор и с. Маринка, обл. Бургас, настъпва пътнотранспортно произшествие (ПТП), в което участват три моторни превозни средства и трите движещи се по пътя в този участък с посока към с. Маринка, обл. Бургас. Участващите в произшествието моторни превозни средства (МПС) са л. а. марка „Д.“, модел „Л.“ с peг. № ***, л. а. марка „С.“, модел „В.“ с peг. № *** и л. а. марка,,Ф.“, модел „М.“ с 1 peг. № ***. При така случилото се ПТП е пострадал ищеца-малолетно дете, което се е возило като пътник на задна дясна седалка. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на л. а. марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ***, като за това МПС, към момента на настъпване на пътното произшествие е имало валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с ответното застрахователно дружество. Твърди се, че в резултат на извършения деликт от водачът на застрахования автомобил, ищецът е получил политравматизъм, който е довел до опасност за живота му. Конкретно настъпилите вреди, са както следва: контузио капитис, комоцио церебри, гръбначно мозъчна контузия, контузио торацис, контузио пулмонис, хемоторакс вдясно с пневмоторакс, по-късно голям плеврален излив вдясно и ляво, ротация на първи шиен прешлен надясно спрямо втори шиен прешлен, луксация на нИ. ТХ1 - ТХ2, счупване на дъгите на първи торакелен прешлен, фрактура на ТХ2, лацерацио дуре мартис, трансекцио медуле спиналис ТХ4- ТХ5, разкъсване на твърда мозъчна обвивка, фрактура на дъгите на четвърти лумбален прешлен с епидурален едем, фрактура на окципиталната кост, подкожен енфизем над белодробните върхове вляво, счупване на тялото на трети лумбален прешлен, пълно анаточно прекъсване на гръбначен мозък на нИ. първи-втори гръден прешлен, охлузвания по челото, порезни рани по врата, охлузвания по корема и много други. В резултата на получената гръбначно мозъчна контузия, ищецът е обездвижен от трети гръден прешлен надолу, не може да се предвижва сам, на инвалидна количка е, не може да се обслужва сам, не може да контролира тазовите си резервоари-ползва памперси.

За всички преживяни болки и страдания от ищеца, в резултат на получените множество травми и обездвижването му до живот, се претендира обезщетение в размер на 2 000 000 лева, които се търсят от ответника, в качеството му на застраховател по договор за 2 застраховка „ГО“ на автомобилистите на делинквента.

Претендира се законна лихва върху търсеното обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда-26.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 260 971 лева-лихва за забава върху сумата от 2 000 000 лева за периода 13.07.2023г. до 25.06.2024г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Претендира се определяне от съда на възнаграждение на адвоката на ищеца, който го е представлявал безплатно по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба. Ответникът оспорва основателността на предявения главен и акцесорен иск и иска тяхното отхвърляне. При условие на евентуалност, в случай, че съдът счете исковите претенции за основателни, ответникът моли да се намали размера на претендираните обезщетения, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на С. М. З., който като пътник на задна седалка не е използвал обезопасителна система, по смисъла на чл. 137, и следващите от ЗДвП. На отделно основание се иска да се намали размера на претендираното обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на родителя /майка на ищеца и водач на процесното МПС/ на пострадалия, която не е осигурила на детето си като пасажер в процесния автомобил обезопасителна система на детето си предвид неговата възраст /6г./ към датата на произшествието, като по този начин не е осъществен постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на малолетното дете, съгласно чл. 125, ал. 3 от СК. Ответникът оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество, а именно че липсва кумулативност следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор; застрахователно събитие;

3 противоправно поведение; вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Счита се, че водачът И. Д. З.а не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Твърди се, че н е е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Следователно не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че като главна и необходима причина за настъпилия пътен инцидент е пътното поведение на водача на МПС марка „Ф. М.“ с peг. *** Й. Г.

М.. Същият непосредствено преди пътния инцидент е управлявал собственото си МПС с неразрешена и несъобразена скорост, която го е поставила във виновна невъзможност да реагира адекватно на така създалата се критична ситуация, а именно да предприеме аварийно спиране и така да осуети удар с другото МПС.

Освен това се твърди, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.

Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на л. а. марка „С.“, модел „В.“, с peг. № *** по силата на Застрахователна полица ГО № ВG/30/122002236809.

Претендират се разноски по делото

Установена фактология по делото:

Страните не спорят, че на 01.11.2022г. на път I- 9 км 262+400м от 4 републиканската пътна мрежа в участък между разклона за с. Извор и с. Маринка, обл. Бургас, настъпва пътнотранспортно произшествие (ПТП), в което участват три моторни превозни средства и трите движещи се по пътя в този участък с посока към с. Маринка, обл.

Бургас. Участващите в произшествието моторни превозни средства (МПС) са л. а. марка „Д.“, модел „Л.“ с peг. № ***, л. а. марка „С.“, модел „В.“ с peг. № *** и л. а. марка,,Ф.“, модел „М.“ с peг. № ***.

За да приеме като доказан механизма на настъпилото произшествие на пътя, съдът ще се позове на тройната съдебноавтотехническа експертиза, като приема, че същата най-пълно и найкоректно отговаря на всички въпроси, поставени от страните и от съда. По делото са допуснати и извършени единична САТЕ от вещото лице П., повторна единична САТЕ от вещото лице С. и тройна САТЕ от вещите лица проф. д.т.н. М. С., Л. М. и Е. И.. Съдът приема, че единичната експертиза на вещото лице П. не е убедителна по отношение на предприетите действия на водача на л. а. Марка ,,Ф.“ след съприкосновението му с л. а. марка „С.“ и тяхната законосъобразност. Тази експертиза не е установила по категоричен начин, какви са изискванията от техническа гледна точка за правилното превозване на ищеца, като малолетен пътник в л. а. марка „С.“. По отношение на повторната единична съдебна експертиза на вещото лице С., съдът има резерви в частта й, касаеща начина на обезопасяване на ищеца, като малолетен пътник на задна седалка на л. а. марка „С.“. Вещото лице е заключило, че ищецът се е возил на поставена в колата предпазна седалка, която е оборудвана със собствен предпазен колан. От разпита на свидетеля Димитър Я.-дядо на ищеца, който е поставил седалката в л. а. марка „С.“ и ищеца в нея, няма твърдения, че седалката е имала самостоятелен колан. Няма твърдения детето да е закопчано с колан, който е част от столчето.

Напротив свидетелят установява, че детето и седалката са закрепени посредством колана на колата. С оглед на така коментираните 5 експертизи, съдът ще се позове на тройната САТЕ по отношение на механизма на настъпване на ПТП, като кредитира същата като компетентно и обосновано изготвена.

Следва да се отбележи, че видно от приложеното ДП № 685/2022г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР-Бургас, пр. пр. № 1711/2022г.,пор. № 2815/2022г. по описа на РП-Бургас, липсва установяване на престъпление по повод на настъпилия деликт, тъй като досъдебното производство е прекратено.

Посредством коментираната тройна САТЕ съдът приема за безспорно установено по делото, че вина за настъпилото на 01.11.2022г. ПТП, носи водачката на л. а. марка „С.“ Ивелина З.а. На посочената дата, в светлата част на деня, при добра видимост, при нормална пътна обстановка, един зад друг в двулентов път, при разрешено изпреварване, са се движили: първо л. а. марка „Д.“, модел „Л.“ с peг. № ***, след него л. а. марка „С.“, модел „В.“ с peг. № *** и зад него л. а. марка ,,Ф.“, модел „М.“ с peг. № ***. Водачът на МПС ,,Ф.“ е предприел изпреварване на движещите се пред него два автомобила, като е навлязъл в лявата лента. Водачката на лекия атвомобил марка „С.“, също е предприела маневра изпреварване, но не е видяла, вече пристроения в лентата за изпреварване л. а. марка ,,Ф.“. В резултат на това се е стигнало до контакт между левия преден край на МПС„С.“ и дясната страна на МПС марка ,,Ф.“. Водачът на МПС ,,Ф.“ е успял да се изтегли напред, а водачката на МПС ,,Ф.“ е извършила рязка маневра надясно с цел връщане в попътната лента за движение. При тази си маневра същата е навлязла в банкета, опитала се е да овладее автомобила и да го върне в дясната лента, при което застигнала движещия се в тази лента л. а. марка „Д.“ и е ударила същия в дясната му част. С цел да не се стигне до последващ сблъсък с този автомобил, водачката е предприела маневра надясно за напускане на пътното платно, навлязла е в канавката и оставила автомобила да се движи безконтролно, като същият се е блъснал в намиращото се 6 крайпътно дърво.

Съдът намира, че първопричина за настъпване на така описаното от вещите лица и прието за доказано пътно произшествие, е поведението на водачката на МПС „С.“, която е предприела маневра изпреварване без да види, че вече има предприета такава маневра от водача на МПС марка ,,Ф.“, като последният автомобил вече е бил в изпреварващата лента. Извършеното е в нарушение на чл. 25, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата. С това си поведение, водачката на МПС „С.“ е предизвикала настъпване на опасност за МПС марка ,,Ф.“ и контакт между двата автомобила. Тройната съдебна експертиза е констатирала, че и водачът на МПС марка ,,Ф.“ не е извършил правилни действия, след като е констатирал неправилно предприетата маневра на водачката на МПС „С.“. Същият е следвало да предприеме маневра спиране, а не предприетото от него ускоряване и изтегляне напред в лявата лента. Вещите лица са заявили, че водачът на МПС марка ,,Ф.“ е имал възможност да спре, така че предотврати контакт между неговия автомобил и МПС „С.“.