Решение № 7252 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7252 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110105661 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 87,42 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № 505707858, за периода от 21.06.2022 г. до 20.12.2022 г., 8,08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 11.10.2023 г., 326,48лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законна лихва за период от 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 22,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.01.2023 г. до 11.10.2023 г., едно със законната лихва върху главниците, считано от 12.10.2023 год. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 56351 /2023г. по описа на СРС, 75 състав.

Ищецът-„А1 България“ ЕАД твърди, че e депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вследствие на което е образувано ч.гр.д.

№56351/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2023 г. за сумата от 87,42 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор за периода от 21.06.2022 год. до 20.12.2022 год., за сумата от 8,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 11.10.2023 г., за сумата от 326,48лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор и за сумата от 22,10 лева, 1 представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2023 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.10.2023 год. до изплащане на вземането. Излага, че заповедта е връчена на длъжника и срещу нея е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обосновава правния му интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК относно това вземане, след изрични указания на съда за предявяването му.

С молба от 19.09.2024г. ищецът сочи, че от страна на ответника, на 27.03.2024 год., е извършено плащане на част от претендираните суми-в размер на 273,90 лева, с които са погасени задълженията за месечни абонаментни такси на обща стойност от 87,42 лева, обективирани във фактури № 452599681 от 25.07.2022г., № 454106941 от 23.08.2022г., № 455596397 от 24.09.2022г., № 457116735 от 24.10.2022г., № 458609735 от 23.11.2022г. и № 460098897 от 23.12.2022г. и за неустойка в размер на 186,48 лева. съгласно сметка № 900468608 от 20.01.2023г. Поддържа, че оборудване – Data Box устройство е върнато в търговски обект на ищцовото дружество, поради което е анулирана сметката за неустойка с № 900468610 от 20.01.2023г. на стойност от 140 лева. В молбата е неправен отказ от иска за сумата от 87,42 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуга по договор № 505707858 от 15.04.2020г. за периода от 21.06.2022г. до 20.12.2022г., както и за сумата от 326,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договор № 505707858 от 15.04.2020г.

С протоколно определение от 22.10.2024г. е прекратено производството по предявените искове за установяване дължимостта на сумата от 87,42 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуга по договор № 505707858 от 15.04.2020г. за периода от 21.06.2022г. до 20.12.2022г., както и за сумата от 326,48 лв. – неустойка за неизпълнение на договор № 505707858 от 15.04.2020г. поради отказ от иска.

Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи общо сумата от 30,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-„Медия Интер Груп“ ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявените искове. Оспорва процесният договор да е бил прекратен. Твърди, че не е получавал процесните фактури. Твърди, че е платил на ищеца сумата от 273,90 лева, представляваща неустойка.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото е Договор № 505707858 от 15.04.2020г. между „Медия Интер Груп“ ЕООД и „А1 България“ АД, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника далекосъобщителни услуги, чиито конкретни условия, срокове на ползване, цени и приложими общи условия се 2 описват в приложения, представляващи неразделна част от рамковия договор, както и на интернет страница на оператора. Съгласно чл. 4.4 за неуредените в договора условия се прилагат разпоредбите на приложенията и общите условия, неразделна част от договора, както и действащото българско законодателство, а с подписването на договора абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, с Условията за продажба от разстояние, както и с действащия ценоразпис на оператора. Съобразно чл. 4.5 влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки и обезщетения също се посочват в съответното приложение.

Установява се, че в изпълнение на чл. 3.2 от договора за далекосъобщителни услуги страните са постигнали съгласие за предоставянето на услугата фиксиран интернет при тарифен план „A1 Net Box 25“ за мобилен номер *** при месечна абонаментна такса от 15,99 лв. за срок от 2 години, считано от 15.04.2020г. до 15.04.2022г. В чл. 7.1 е предвидено, че абонатът дължи неустойка при прекратяване на договора по негова инициатива или вина, равняваща се на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок. Съгласно чл. 5.1 за ползването на услугата абонатът получава оборудване 4G Wi-Fi в комплект със SIM карта за срока на договора, като предоставянето му се удостоверява с приемо-предавателен протокол.

По делото е представен Приемо-предавателен протокол от 15.04.2020г., от чието съдържание се установява, че ищцовото дружество е предало на ответника техническо устройство „Huawei B311 – 221 black + ext. Antenna “. Съобразно чл. 3.2 крайното устройство се предоставя на ползвателя временно с цел използване на електронни съобщителни услуги по договора, като при прекратяване на ползването на тези услуги ползвателят се задължава да върне полученото устройство в пълна комплектност и изправност. При връщането му в неизправно състояние или невръщането му е дължимо обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора – чл. 7.2.

На 21.03.2022г. страните са постигнали съгласие за удължаване срока на ползване на услугите по Договор № 505707858 за мобилен номер *** с 24 месеца, считано от 21.03.2022г. до 21.03.2024г. В чл. 3.5 и чл. 3.8 са предвидени неустойки при предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на абоната и при несвоевременно връщане на техническото оборудване, съответно връщането му в неизправно състояние.

Като писмени доказателства по делото са представена справка за извършени плащания от 27.03.2024г. и системен бон от 27.03.2024 год. на стойност от 273,90 лева, от която е видно, а и между страните не е спорно, че в полза на „А1 България“ ЕАД са извършени плащания, както следва: във връзка с документ № 45410694 от 23.08.2022г.

3

– сумата от 16,51 лева, по документ № 458609735 от 23.11.2022г. – 19,87 лева, по документ № 90046808 от 20.01.2023 г. – 186,48 лева, документ № 455596397 от 24.09.2022г.–16,51 лева, частично плащане по документ № 457116735 от 24.10.2022г. – 15,98 лева и частично плащане по документ № 45299681 от 25.07.2022г. – 2,04 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от валидни облигационни отношения, по силата на които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлаганите далекосъобщителни услуги. В това отношение, правният спор се концентрира относно дължимостта на обезщетение за забава.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на главно задължение и изпадането на длъжника в забава. Съобразно общите условия, приложими за процесния договор, задължението за заплащане на абонаментни такси възниква срещу предоставен достъп до мрежата на мобилния оператор и се предплаща ежемесечно от потребителя с оглед избрания абонаментен план, а това за заплащане на такси за потребление на мобилни услуги извън абонамента – съобразно месечните цени за ползвани услуги. В този смисъл абонаментната такса е дължима, за да бъде осигурен достъп на потребителя по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗЕС до съответната електро-съобщителна мрежа.

Абонаментната такса включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съобразно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали ще се възползва от предоставения достъп и ще ползва услугите на оператора, или не, като неползването на такива не го освобождава от задължението за заплати уговорената абонаментна такса. В хода на производството не са ангажирани доказателства, нито са въведени фактически твърдения в периода от 21.06.2022г. до 20.12.2022г. ответникът да не е разполагал с достъп до уговорената услуга за мобилен интернет. В подкрепа на изложеното е и факта на извършеното от ответника плащане, в хода на производството, на дължимите месечни абонаментни такси, което обосновава извод, че ищцовото дружество е предоставило процесната далеко-съобщителна услуга.

От приетите по делото договор от 15.04.2020г., Приложение № 1 и Анекс от 21.03.2022г. не се установява какъв е падежът на задълженията за месечните абонаментни такси. В т. 4.6 от приложение № 1 единствено е отбелязано, че дължимите такси се предплащат емежесечно в размера по т. 3.2. Съгласно чл. т.4.11 по отношение на услугата „A1 Net Box“ се прилагат общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на 4 обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които са представени като писмени доказателства. В т. 26.4 от Общите условия е предвидено, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на договора операторът уведомява абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяна на този период може да бъде извършена едностранно от доставчика на далеко-съобщителни услуги след предварително уведомление. Изрично е упоменато, че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Според т.26.5 изпълнението на паричните задължения следва да бъде осъществено в 15-дневен срок, считано от издаването на фактурата за съответния отчетен период, след което длъжникът изпада и дължи законна лихва за забава – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно, за установените парични задължения ответното дружество е в забава, както следва: за задължението по фактура № 0452599681/25.07.2022г.-10.08.2022г., по Фактура № 0455596397/ 24.09.2022г.-11.10.2022г., по Фактура № 0454106941/23.08.2022г. – 08.09.2022г., по Фактура № 0457116735/24.10.2022г.-08.11.2022г., по Фактура № **********/ 23.11.2022г. – 09.12.2022г. и Фактура № 0460098897/23.12.2022г. – 10.01.2023г. Съдът на основание чл. 162 от ГПК и използвайки лихвения калкулатора за просрочени задължения, намиращ се на интернет страницата на Национална агенция за приходите, намира, че общият размер на мораторната лихва за периода от 15.08.2022г. до 11.10.2023г. възлиза на сума в размер на 9,87 лева. Предвид принципа на диспозитивното начало в полза на ищеца следва да се присъди претендирания размер от 8,08 лева.