Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 24.07.2024, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Административно наказателно дело 60/2024
Вид
Решение № 19
Подписан
24.07.2024
В сила
21.10.2024
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Дряново, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20244220200060 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-0258-000139/ 16.04.2024г. на началника на РУ Дряново.

Жалбоподателят Х. А. Д. чрез пълномощника адв. Я. И. от *** счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и съществени нарушения при прилагане на материалния закон, които опорочавали обжалваното НП до степен на неговата незаконосъобразност.

Твърди, че не бил извършил твърдяното в НП административно нарушение, а самото НП не представяло коректно фактическата и правна обстановка и съдържало неправилни твърдения относно приложението на наредбата и закона за пътищата.

Посочва, че при движение на права отсечка се движел лек автомобил „***“ – син на цвят, който подал десен мигач и при движение с 50 км/ час рязко намалил и жалбоподателят бил принуден да го заобиколи. Т. е. не било налице изпреварване от негова страна. Оспорва твърдението, че очевидец на нарушението е свидетелят И. П..

Същият стоял в колата на КАТ, до шофьорското място и нямало как да бъде очевидец.

Алтернативно в случай, че съдът приеме, че административните нарушения били извършени, счита, че същите съставляват маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

При реализиране на административнонаказателната отговорност наказващият орган не бил посочил мотиви относно наказанието, което бил наложил. В настоящия случай административното наказание не отговаряло на тежестта на евентуално извършеното 1 нарушение. Поради което моли съда да отмени обжалваното НП с всички произтичащи от това последици. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният представител адв. И. моли съда да отмени като незаконосъобразно процесното НП. Твърди, че в случая се касае за заобикаляне с цел предотвратяване на ПТП, а не за изпреварване.

Административнонаказващият орган - началник на РУ Дряново, редовно призовани, не изпращат представител.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.02.2024 г. в 12,13 ч. в община Дряново, на път ПП I-5, км 131 бил разположен полицейски екип в състав свидетелите Ж. Ч. и И. Г.. Св. Ч. забелязал автомобил, който извършил маневра изпреварване на участък, в който това било забранено със знак В24 и единична непрекъсната линия. Полицейският служител спрял водача на автомобила за проверка. На мястото на проверката св. Ч. в присъствието на св. Г. съставил акт на жалбоподателя № G A 1103518/ 18.02.2024г. за това, че на посочената дата и място в посока на движение от гр. Габрово към гр. В.

Търново жалбоподателят Д. управлява товарен автомобил „***К“ с рег. № ***, като водачът предприема и извършва маневра изпреварване, като не съобразява поведението си с пътен знак „В24“ – „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“, не носи СУМПС, не носи СРМПС.

Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал.

1, т. 2 от Закона за движение на пътищата (ЗДвП).

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 24-0258-000139/ 16.04.2024 г. на началника на РУ Дряново, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

Разпитаните по делото свидетели Ч. и Г. – служители на РУ Дряново потвърждават констатациите в акта. Св. Г. твърди, че не е видял цялата маневра на автомобила на жалбоподателя. Видял автомобила в момента, в който спирал към тях и почти как завършва маневрата. Св. Ч. посочи, че от самото начало е възприел маневрата на джипът. Водачът на другия автомобил, който бил изпреварен, не бил подавал мигач, нито спирал. При проверката жалбоподателят не представил СУМПС и 2 талон на автомобила.

От разпита на св. К. Д. съпруга на жалбоподателя се установи, че при проверката пътувала в колата на предната седалка. На 18.02.2024г. посетили Дряновския манастир и при тръгването обратно едновременно с тях тръгнал дин „***“, след когото карали до момента на спирането. В един момент автомобилът дал мигач и спрял внезапно. Мъжът , за да не предизвика ПТП било необходимо да го заобиколи, като минал в другото платно. След маневрата заобикаляне на 100 – 200 м. били спрени от полицейски служител. Само единият полицай бил на пътя, а другият бил в служебния автомобил. Оказало се, че съпругът не носи никакви документи. По време на проверката свидетелката твърди, че е останала в автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е неоснователна.

От представената по делото заповед № 8121з-16232/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установи компетентността на административно наказващият орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в обжалвания акт, в т. 3.8 началникът на РУ Дряново е сред изрично оправомощените да издават НП по ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). АУАН е издаден на 18.02.2024г., а НП - на 16.04.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

По т. 1 от НП. При установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят с действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за което е санкциониран. Цитираната разпоредба задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 47 от ППЗДвП със знак В24 се забранява изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна вмененото му административно нарушение, след като на 18.02.2024 г. в 12,13 ч. на път първи клас № 5, 131 км. в посока гр. Габрово – гр. В. Търново, като водач на товарен автомобил „Мерцедес“ с peг. № ***, извършил маневра изпреварване на друг автомобил, при 3 наличие на пътен знак В24. Фактическите обстоятелства се установяват от показанията на полицейските служители, които са спрели жалбоподателя за проверка непосредствено след като са възприели визуално извършваната от него маневра изпреварване на друг автомобил. Независимо, че полицейският автомобил е бил спрян в страни от пътя, свидетелите са имали възможност да възприемат нарушението, извършено от жалбоподателя. Касае се за прав участък без визуални препятствия, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Д.а.

Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните свидетели , коит о са очевидци на извършване на нарушението и са участвали при извършването на проверката на документите на водача. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно неговата обективност и безпристрастност или да сочат на мотив да набеди санкционираното лице в нарушение, което не е извършило. В жалбата не се твърди, а и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да опровергаят констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него НП, че жалбоподателят в нарушение на задължението си по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е извършил маневра изпреварване при действието на пътен знак В24. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че е извършил маневра заобикаляне, което е неговата основна защитна теза. Същата не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетелката Д.а в частта относно извършената маневра от жалбоподателя, тъй като същата е съпруга на жалбоподателя и поради тази причина заинтересована от изхода на производството.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, поради неприлагане на чл. 28 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. Наличието на маловажен случай на административно нарушение се преценява от наказващия орган, който съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН преди да издаде НП е длъжен да провери налице ли са основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Ако констатира, че такива основания са налице, той не налага наказание. Само когато установи, че подобни основания липсват, наказващият орган издава НП за извършеното административно нарушение. Преценката за маловажност на нарушението предхожда издаването на НП и след като в случая е издаден санкционен акт, то следва, че такава проверка е извършена от административнонаказващия орган.

Законът не изисква в издаденото НП да се съдържа обосновка защо нарушението не представлява маловажен случай, както се твърди от жалбоподателя.

Според настоящия съдебен състав в случая не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с 4 обичайните нарушения от този вид. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя, е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата, като това нарушение е формално – самото деяние е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.

За извършеното нарушение законосъобразно е наложено предвиденото административно наказание глоба в твърд размер, неподлежащ на индивидуализация 30 лева. Поради което съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

По т. 2 от НП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на превозно средство. В случая, от фактическа страна се установява и по същество не се оспорва от жалбоподателя, че при извършената проверка не е носил свидетелство за управление на превозно средство, поради което и деянието му се явява съставомерно. Приложена и правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е определено в закона по размер и правилно е било наложено на жалбоподателя.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Поради което съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

По т. 3 от НП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация н а моторното превозно средство, което управлява. От разпита на свидетелите се установява и не се оспорва от жалбоподателя, че при извършената проверка не е носил свидетелство за управление на превозно средство, поради което и деянието му се явява съставомерно. Приложена и правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е определено в закона по размер и правилно е било наложено на жалбоподателя.