Решение № 5114 от 13.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5114 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100510723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20052385/24.02.2021г., постановено по гр.д. №12142/2016г. по описа на СРС, 30 състав, е осъдено Министерство на правосъдието да заплати на Б. Г. С. сума в общ размер на 259,89 лева като претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Осъдено е Министерство на правосъдието да заплати на Б. Г. С. сума в размер на 400 лева – разноски по делото. Осъден е Р. И. Д. да заплати на Министерство на правосъдието сума в общ размер на 259,89 лева като претърпени от Б. Г. С. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2016г. до окончателното плащане, 400 лева – присъдени за заплащане като разноски от Министерство на правосъдието по настоящото дело и 100 лева юрисконсултско възнаграждение във връзка с предявения обратен иск.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Министерство на правосъдието, чрез пълномощника юрисконсулт С.Т., срещу решението в частта, с която предявеният срещу него осъдителен иск е уважен, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на 1 материалния закон и необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че двугодишният срок, след изтичането на който е настъпила перемпция на изпълнителното дело, е изтекъл на 25.05.2008г. Счита, че след прекратяването на изпълнителното правоотношение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за кредитора възниква правото да иска възобновяване на процесуалната принуда, за да получи удовлетворение за онази част от вземането му, която е останала неудовлетворена към момента на прекратяване на изпълнителното дело. С молба до ДСИ от 27.07.2009г. кредиторът поискал съдействие за събиране на вземането му, останало неудовлетворено след настъпилата перемпция, като молбата била основание за започване на нов изпълнителен процес за неудовлетвореното вземане. Същата представлявала валидна молба за изпълнение и въз основа на нея следвало да бъде учредено валидно изпълнително процесуално правоотношение. Поради това, че вземането било все още непогасено кредиторът с последваща молба от 03.06.2015г. поискал да бъде проучено имуществото на длъжниците и при установяване на доходи от трудови правоотношения, да бъде наложен запор върху същите. В изпълнение на искането на кредитора бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като по изпълнителното дело постъпили 4 броя плащания на обща стойност от 259,89 лева, и сумите били преведени своевременно на взискателя. Неизпълнението на задължението на ищеца по ЗГР да заяви промяната в настоящия си адрес довело до трудности да бъде уведомяван своевременно за хода на процеса. Неприемливо било ищецът да черпи благоприятни за себе си правни последици от собственото си неправомерно поведение. Счита, че не е осъществен съставът на чл.49 от ЗЗД, като поддържа, че държавният съдебен изпълнител е извършил законосъобразни действия по изпълнителното производство. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният осъдителен иск срещу Министерство на правосъдието да бъде отхвърлен.

Насрещната страна Б. Г. С. и третото лице – помагач и ответник по обратния иск Р. И. Д. не са подали писмени отговори на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства 2 и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, тъй като е било доказано противоправно поведение от страна на държавния съдебен изпълнител, изразяващо се в налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, след като изпълнителното производство е било прекратено ex lege на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради непредприемане на изпълнителни действия за повече от две години и след изтичане на погасителната давност за вземането, че е настъпила имуществена вреда за ищеца под формата на претърпяна загуба чрез удържане на сумата от 259,89 лв. от трудовото му възнаграждение, в резултат на незаконосъобразно наложения запор, както и че в случая е налице причинна връзка и вина у деликвента - държавен съдебен изпълнител, която поначало се презюмира (арг. чл.45, ал.2 от ЗЗД), а в хода на делото не е била оборена.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от въззивната инстанция.

От приложеното копие на изп. дело №76/2006г. по описа на СИС при СРС се установява, че същото е образувано на 25.05.2006г. по молба на „Българска пощенска банка“ АД за събиране на вземания срещу А.Б.Т., С.И.М., Б. Г. С. и В.Й.Ц. въз основа на изпълнителен лист ,издаден на 04.11.2005г. по гр.д. №***г. на СРС, 41 състав. По делото липсват доказателства в рамките на две години от образуването му да са налице, както искане, така и предприемане на изпълнителни действия, доколкото според задължителните за съдилищата разяснения дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, изпращането или връчването на покана за 3 доброволно изпълнение, или извършеното проучване и справки за имущественото състояние на длъжника не представляват такива. При това положение на 25.05.2008г. изпълнителното дело се е прекратило ex lege, на основание чл.330, ал.1, б. „д“ от ГПК (отм.), съответно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е ирелевантно дали ДСИ е издал нарочен акт за това.

Подадена е на 01.06.2009г. молба от „МТ П.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, тъй като е придобило вземанията, за събиране на които е образувано изпълнителното производство, на основание сключен с кредитора договор за цесия.

Последваща молба от взискателя е подадена на 27.07.2009г., с която е поискано да бъдат извършени справки за имуществото на длъжниците, както и да бъде наложен запор върху трудовите им възнаграждения.

Подадена е на 28.09.2009г. молба от длъжника А.Б.Т. до съдебния изпълнител, с която е направено искане за разсрочено плащане на сумите.

На 17.10.2009г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.И.М..

На 26.10.2009г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.Б.Т..

В изпълнение на горепосочените запори са постъпвали суми по изпълнителното дело.

Подадена е нова молба от взискателя на 03.06.2015г., с която са посочени нови изпълнителни способи, като е направено искане да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците С.И.М. и Б. Г. С..

На 13.10.2015г. е наложен от ДСИ запор на трудовото възнаграждение на Б. Г. С., получавано от „БЛВД“ ООД, като вследствие на наложения запор от длъжника са събрани суми в размер на 259,89 лв.

Съобразно разрешението, възприето в мотивите на т.3 от ТР №2/2023г. на ОСГТК на ВКС перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора 4 след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела. (решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС).

Следователно дали е настъпила или не перемпция на изпълнителното дело, по което се извършват изпълнителни действия по запор и удовлетворяване на кредитора, се явява ирелевантно, доколкото дори и същото да е било перемирано, за съдебния изпълнител остава задължението да се подчини на изпълнителния лист, както и исканията за взискателя за прилагане на изпълнителен способ и да събере вземането независимо дали ще направи това в рамките на вече образуваното изпълнително дело или в ново такова. Съответно извършването на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител след перемирането на изпълнителното дело не съставлява противоправно поведение по смисъла на чл.441 от ГПК във вр. с чл.49 от ЗЗД и не е основание за ангажиране на отговорността на ответника.(в т. см. опр. № 895/29.02.2024 г. на III г. о. на ВКС).

На следващо място неправилно първоинстанционният съд е обсъждал и счел за основателни доводите на ищеца, че вземанията, предмет на изпълнителното дело, са били погасени по давност към момента на налагане на запора. Възражението за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията, предмет на изп. дело №76/2006г. по описа на СИС при СРС, нито може, нито следва да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като това следва да бъде установено по отношение на 5 носителя на вземането – взискателя, по предвидения специален ред за това, а именно чрез иска по чл.439 от ГПК. На следващо място, дори и да са погасени по давност, давността не се прилага служебно – чл.120 от ГПК, като дори и да е направено такова възражение в хода на изпълнителното производство, това е обстоятелство, което съдебният изпълнител няма правомощия да установява.

Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.49 от ЗЗД да бъде отхвърлен.

Съгласно установената практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 62 от 09.08.2022 г. по гр. д. № 2055/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС;

Решение № 51 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 2232/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС;

Решение № 210 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС;

Решение № 214 от 04.09.2012 г. по т. д. № 864/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др.) съдът дължи произнасяне само по надлежно предявени искове. В случаите на евентуално обективно съединяване на искове, евентуалните такива се предявяват под условие и подлежат на разглеждане в зависимост от произнасянето по главния иск. В случаите когато не се е сбъднало условието под което е предявен евентуалния иск съдът не дължи произнасяне по същия, а ако се произнесе то решението му е недопустимо и подлежи на обезсилване от въззивната инстанция.

Макар и да липсва съответна въззивна жалба от ответника по този иск, въззивната жалба по главния иск поддържа висящността на производството и по евентуалния иск (арг. чл. 271, ал. 2 ГПК).

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c22a15ef-c0c5-4766-891a-2886dc1d7f3f