Решение № 1426 от 12.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100507279 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20028928/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 466 89/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в, e отхвърлен предявения от И. В. С., ЕГН **********, срещу Н. Ф. Б., ЕГН **********, и И. Ф. В., ЕГН **********, иск за делба на недвижимо имущество с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС за следните обекти – 1) Апартамент № 57, представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район *******, ул. ******* № *******; 2) Гараж № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***; 3) Гараж № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като описаните самостоятелни обекти на правото се намират в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, район *******, ул. ******* № 38, изграден а върху Поземлен имот с идентификатор № *** и Поземлен имот с идентификатор № № ***; 4) както и спрямо 3.064 % идеални части от Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район *******, ул. ******* *******с площ от 855 кв.м. Първоинстанционният съд се е произнесъл по отговорността за разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25039399/17.05.2022 г., подадена от ищеца, с която обжалва решение изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните 1 правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Излагат се правни доводи, че ответникът е следвало да докаже наличието на пълна трансформация на лично имущество, както и за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно липсата на съвместен принос при придобиването на процесното имущество. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство твърдяното субективното потестативно материално право за прекратяване на съсобствеността върху общите вещи, чрез трансформирането й в право на индивидуална собственост върху отделни самостоятелни вещи.

Правопораждащия твърдяното потестативно право фактически състав включва: 1) наличието на съсобственост върху процесните недвижими вещи, която в случая се твърди да е възникнала вследствие на осъществяването на фактическия състав на чл. 21, ал. 1 СК, т.е. придобити вещни права по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага – чл. 21, ал. 3 СК; 2) като вещите следва да подлежат на делба, т.е. 2.1) липса на изрична императивна норма, запретяваща ликвидирането на собствеността; 2.2.) липса на несъвместимост с естеството и предназначението на вещите.

От събраният в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен 2 материал се установява, че процесните имоти са придобити от ответниците с две последователна сделки – 1) обективирана в Нотариален акт № 88, том I, рег. № 4788, № 68 от 26.02.2016 г., с която ответниците придобиват съответните идеални части от правото на строеж за изграждането на жилищна сграда в Поземлен имот с идентификатор № *** и Поземлен имот с идентификатор № № ***, като при реализирането на правото страните са уговорили, че идеалните части от вещното право на строеж ще съответстват на правото на собственост върху самостоятелни обекти в бъдещата сградата, а именно Апартамент 57 и Гаражи № 8 и № 9; 2) обективирана Нотариален акт № 90, том I, рег. № 9647, № 69 от 12.04.2017 г., с която сделка ответниците придобиват 3,064 % от идеалните части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, район *******, ул. ******* ******* Ищцата и ответникът, Б., са били в граждански брак при придобиването на вещните права върху процесните вещи. Бракът е сключен през 07.12.1990 г. и е прекратен през 25.05.2019 г. с Решение № 75638/25.03.2019 г. по гр.д. *******76/ 2018 г. по описа на СРС, 80 състав.

Ответниците в срока за отговор на исковата молба правят възражение за липса на съвместен принос при придобиването на процесното имущество. Съгласно чл. 23, ал. 3 СК съвместният принос се предполага в хипотезата на придобиване на вещни права при наличието на брак в режим на съпружеска имуществена общност, поради което в тежест на страната, която твърди липсата му, е да докаже в условията на обратно и пълно доказване фактите и обстоятелствата, от които може да се изведе извод за липса на съвместен принос – 154, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК. В този смисъл виж Решение № 16 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 114 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2015 г., II г. о., ГК.

Настоящият състав приема за установено, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през от 2006 г до 2011 г.. Така направения извод се подкрепя от 1) извънсъдебното признание на ищцата, обективирано в искова молба, вх. № 2016705/12.06.2018 г., от което се установява, че след 2005 г. ответникът Б. е имал извънбрачна връзка, което довело до влошаване на семейните отношения между съпрузите;

2) от представеното копие от удостоверение за раждане на Ф.Н. Б. от 05.10.2011 г., в който акт са посочени като родители на детето настоящите ответници - Н. Б. и И. В.; 3) както и от показанията на свидетеля В.. От свидетелските показания се установява, че ответникът Б. след 2009 г. не е бил в добри отношения с ищцата, а след 2010 г. е спрял окончателно комуникацията с нея, като се е преместил да живее на семейни начала с ответницата И. В., от която има син. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства. От анализа на събрания доказателствен материал може да се направи категоричен извод, че след 2011 г., когато ответниците са започнали да живеят заедно на семейни начала и им се е родило общо дете, е преустановена окончателно всякаква физическа, духовна, емоционална и финансова връзка между съпрузите – И. С. и Н. Б.. Процесните имоти са придобити през 2016 г. и 2017 г., т.е.

3 в момент когато между съпрузите е съществувала трайна фактическа раздяла, поради което ищцата не е допринесла с пари, труд, работа в домакинството и/или отглеждането на децата, или по какъвто и да е друг начин при придобиването на процесното имущество.

Следователно не е възникнала съсобственост, на основание чл. 21, ал. 1 СК, върху процесните недвижими вещи между ищцата и ответника, доколкото се установи в условията на пълно и главно доказване липсата на съвместен принос при придобиването им.

Неоснователни и са доводите във въззивната жалба, касаещи доказването на трансформация на лично имущество. Възражението за липса на съвместен принос и възражението/иска за трансформация на лично имущество са два коренно различни института, които не следва да се смесват, въпреки че установяването на основателността им води до един и същ резултат.

При трансформация на лично имущество страната която твърди наличието й следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че вложените средства за придобиване на вещни права по време на брака в режим на общност са с личен характер и принадлежат единствено на съпруга, който ги е вложил, т.е. че едно лично имущество се е трансформирало в друго лично имущество, което ще се противопостави на възникването на съсобственост – чл. 21, ал. 1 СК. Виж - Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК. При оборването на презумпцията за съвместен принос се установява именно пълната липса на такъв принос при придобиването на имуществото, т.е. не е релевантно само какъв е произхода на вложените парични средства при придобиването на вещните права, но и че неучаствалия в сделката съпруг не е допринесъл по никакъв начин за възмездното придобиване. За да се приеме, че вещта принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че същата е придобита по време на брака посредством възмезден придобивен способ, като при наличие на спор доказателствената тежест за тези обстоятелства е на съпруга, който е предявил иска за делба. Само при наличие на възмездно придобивно основание намира приложение презумпцията за съвместен принос, като възмездността на придобивното основание не може да се предполага именно с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), която установява критериите, въз основа на които следва да бъде проведено разграничаването между имуществото, представляващо лична собственост на всеки от съпрузите и имуществото, което същите притежават общо в режим на съпружеска имуществена общност и която установява като основни критерии за това разграничаване момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание - Решение № 272 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г., II г. о., ГК.

От изложеното следва, че не е възникнала съсобственост върху процесните недвижими вещи, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемите, които не са представили доказателства за сторени съдебни 4 разноски.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20028928/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 46689/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 69 с-в.

Решението е подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на препис пред Върховен касационен съд, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5