Протокол № 150 от 20.09.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 150 гр. Варна, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500264 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:03 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивниците Павлинка И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. , редовно призовани, явява се П. К.. За всички въззивници се явява адвокат С. И. - Б., редовно преупълномощена от адвокат С. А..

Въззиваемата страна М. Д. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Д. П., редовно упълномощен от първата инстанция.

Въззиваемия Я. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т. Г., редовно упълномощен от първата инстанция.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. И.: Моля, да бъде даден ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Не са налице пречки. Моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА

346/19.06.2023 г.:

ДОКЛАД , съобразно определение

№

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К., всички чрез процесуалния им представител адв.С.А., против решение №479/18.04.2023г., постановено по гр.д.№1936/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н. К. против М. Д. Д. и Я. Д. Я. искове за прогласяване нищожността на договор, сключен на 23.07.1996г. с нотариален акт №29, том XXV, дело 6642/1996г. ВН, чрез който Й. Й. К., починал на *г., е заявил, че прехвърля на Хр. В. Ст., починала на *г., 1/2 (една втора) идеална част от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.“*“№*, към улицата, състояща се от приземен и жилищен етаж, представляваща: входно антре, салон, две стаи, избено антре, салон, две изби, външен тоалет, както и 137/630 (сто тридесет и седем върху шестстотин и тридесет) кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв.м., по КККР на гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващи съответно сграда с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин петдесет и три, седемстотин и седемдесет и осем, пет), с предназначение жилищна сграда, със застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин петдесет и три, седемстотин и седемдесет и осем), с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до 10 м), при съседни имоти с идентификатори - *, *, *, *, *, * срещу задължение за издръжка и гледане, основан на твърдения, че приобретателката е знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя наистина е настъпила скоро след сключване на договора, до 1/24 идеална част от жилищната сграда, предмет на сделката и 137/7560 идеални части от поземления имот, предмет на сделката, за всеки от ищците, на осн. чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД и за връщане на същите идеални части, на осн. чл.34 от ЗЗД, както и са осъдени П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д.

Н. К. да заплатят на М. Д. Д. сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща сторените разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, както и на адв. Т. В. Г. от ВАК сумата 1317, 80 лв. (хиляда и триста и седемнадесет лева и 80 ст.), представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ответника Я. Д. Я., на осн. чл.38 от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

2

Въззиваемият Я. Д. Я. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.Т.Г. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата М. Д. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния й представител адв.Д.П. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

В жалбата и отговорите не са направени доказателствени искания.

АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Макар и въпрос по същество и въпрос, който не е засегнат в самата въззивна жалба, бих искала да посоча, че след внимателен анализ на доклада на първоинстанционния съд и самите обстоятелства по делото, считам, че в случая е била налице хипотезата на чл. 40, а не на чл. 26 от ЗЗД, тъй като порокът е съществувал изначално в самата едностранна упълномощителна сделка, тъй като още там представителната власт е дадена да се разпореждат с имота на прехвърлителя срещу задължението за издръжка и гледане, и би следвало да се приложи хипотезата на чл. 40 от ЗЗД за висяща недействителност, а не нищожност, както е по чл. 26 от ЗЗД. Навеждам оплаквания за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение.

АДВ. П.: Поддържам отговора. Относно наведеното днес твърдение, считам, че същото е неоснователно. По същество се касае за някакви нови обстоятелства, които могат да бъдат предмет на друго производство.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам жалбата, считам същата за неоснователна. Подробни съображения съм изложил в отговора, който поддържам и пред Вас. Считам, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. По наведеното в днешно съдебно заседание твърдение или може би оплакване срещу правилността, съответно допустимостта на решението на първата инстанция, считам същото за неоснователно по следните съображения: твърдения и доводи на ищците в исковата молба в тази посока няма наведени. Има едно единствено съвсем бегло споменаване на този въпрос, без да са развити изобщо доводи или пък да има направено такова искане в тази посока, т. е не е налице нито обстоятелствена част, нито петитум на исковата молба, досежно предпоставките по чл. 40 от ЗЗД. Какво е било пълномощното, от кого е съставено, в каква посока и защо, твърдения няма Следователно не може едва на втора инстанция да се въвеждат нови твърдения като се изменя иска, което е недопустимо към настоящия момент, с оглед на което наведеното възражение, първо - можем да приемем за несвоевременно, второ - за 3 недопустимо, а трето - за неоснователно, поради което моля същото, при постановяване на Вашето решение, да не се съобразява.

АДВ. И.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. П.: Няма представено изобщо пълномощно по делото, за което се твърди. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. Г.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на разноските и договор за правна защита при условията на чл. 38 ЗА.

АДВ. П.: Представям списък на разноските. От името на моята доверителка, правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивниците.

АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивниците.

АДВ. И.: Нямам възражение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на разноските и доказателства за извършването им.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, относно доводите, наведени в днешно съдебно заседание, е направено днес, защото чл. 269 ГПК дава изричните правомощия на въззивния съд да се произнесе във връзка с 4 валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебно решение.

По отношение на знанието за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя, то още в първа инстанция са представени пълномощни като първото от тях е по предходна сделка от 04.12.1995 г., където на пълномощното е положен собственоръчно подписът на прехвърлителя и помалко 4 месеца след това, на следващо пълномощно, отнасящо се за процесната сделка, където също е посочено, че упълномощава да се прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, е положен отпечатък от палец на дясна ръка, където е отбелязано, че не може да се подпише собственоръчно, поради прекаран инсулт. Отпечатъкът е положен при наличието на лявостранна пареза след прекарания инсулт, който период на полагане на самия отпечатък съвпада с падането и счупването на лявостранната тазобедрена става, поради което считам, че е налице порок още в първоначалната едностранна сделка, и считам първоинстанционното съдебно решение за недопустимо. Моля същото да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане, като се даде правилната квалификация на спора, а именно по чл. 40 ЗЗД. В условията на евентуалност, моля да бъде отменено като неправилно, въз основа на доводите, посочени изчерпателно във въззивната жалба.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моята доверителка, моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на първоинстанционния съд и да присъдите направените разноски за въззивната инстанция. Решението на Окръжния съд е правилно, тъй като е обосновано, не са нарушени материалния закон и съществени производствени правила.

Исковата молба се основава на твърдението за нищожност, тъй като става въпрос за предстоящата смърт на прехвърлителя. От събраните по делото доказателства обаче, се установява, че сделката не е нищожна на това основание, тъй като не са събрани никакви доказателства, които да сочат за скорошно настъпване смъртта на прехвърлителя, както и за знанието на приобретателя по договора. В тази насока съм изложил подробни съображения в първата инстанция. Окръжният съд е изложил също подробни мотиви в тази насока.

Що се касае, днес не ми стана ясно, твърди се, че решението е недопустимо, тъй като била налице хипотезата по чл. 40 ЗЗД, накърняване на добрите нрави, т. е действия във вреда на представлявания, евентуално, ако се твърди. Доколкото разбирам, става въпрос по-скоро за твърдения за липса на представителна власт на упълномощеното лице, което е представлявало прехвърлителя. Това е нещо съвсем друго, това е действие без представителна власт. С оглед на горното, Ви моля да постановите Вашето решение.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, считам решението на първата 5 инстанция за правилно и законосъобразно, поради което ще моля да го потвърдите, като присъдите на доверителя ми направените по делото разноски. Считам решението за правилно, доколкото предявеният иск, така, както е заведен, с оглед наведените в исковата молба твърдения и заявения петитум, следва да приемем, че е такъв за искане за обявяване нищожност на атакуваната сделка, поради накърняване на добрите нрави, доколкото се твърди в исковата молба, че приобретателят знаел или можел да предполага за близка или скорошна смърт на прехвърлителя, поради което и следва да приемем, че едва ли не сделката няма предмет. Посочените твърдения, на първо място са неоснователни, второ - останаха и недоказани, доколкото от събраните по делото доказателства, както гласни, така и заключения на вещи лица (бяха допуснати две съдебномедицински експертизи), по които те категорично заявиха, че нито медицински лица, така, както е посочено в заключението, нито, който и да било друг, непритежаващ такава квалификация, би могъл да предполага, че може да настъпи близка или скорошна смърт веднага или непосредствено след сделката, или преди нея.

Очевидно е, в случая, че това, което се твърди, а именно счупване на тазобедрената става, няма как да влече след себе си връзка или да има зависимост с причината, така, както е посочена в медицинската документация, за смъртта на прехвърлителя, а именно инсулт. Така че вещите лица бяха категорични в тази посока, че няма връзка изобщо и не може да има, независимо от поставените от решаващия състав на вещите лица в съдебно заседание въпроси по отношение на евентуална емболия, която в случая даже не е налице. Липсват и не се събраха каквито и да било доказателства за знанието или изобщо за предположението от приобретателя за скорошна смърт, поради което и правилно Варненски окръжен съд отхвърли предявените претенции. Изложени са мотиви в тази посока като са обсъдени събраните по делото доказателства, поради което решението е правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 52 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2299d7a-c84c-4d2b-8c54-0038dc46c03f