Решение № 230 от 16.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502883 по описа за 2020 година

С решение от 27.04.2020 г., постановено по гр. дело № 12 052/2019 г., Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, е осъдил ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца В. Л. Е. сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от наказателно преследване и на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 71 000 лева, е отхвърлен.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби.

С въззивната жалба на ищеца В. Л. Е. решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 000 лева до претендираните 71 000 лева. Излагат се съображения за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Твърди се, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че поведението на ответника говори за едно изключително на последователно и упорито отношение от негова страна, чиято единствена цел и желание е да навредят ищеца. Подробно се описват моралните вреди, които ищецът е претърпял. Оспорват се мотивите на съда, че отраженията върху 1 здравословното състояние на ищеца не са установени от представените писмени доказателства. Според жалбоподателя, недоумение буди немотивирано малкият размер на присъденото обезщетение.

Решението се обжалва и в частта, с която съдът е уважил възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно вземането за лихви – с довода, че отговорността на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда и това е началният момент и на лихвата, поради което не може СГС да се позовава на изтекла давност за лихва.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва решението в осъдителната му част. Относно обезщетението за неимуществени вреди се излагат с доводи, че е нарушен материалният закон – чл.52 от ЗЗД, тъй като в хода на съдебното дирене ищецът не е успял да се справи с доказателствената тежест за наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи, че не са доказани вреди в такъв обем и тежест, които да обуславят обезщетение в размер на 4 000 лева.

Във въззивната жалба се иска, отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на искаето изцяло, а „алтернативно“ /очевидно се има предвид „евентуално“/ – намаляване на обезщетението.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:

Софийският градски съд е изяснил фактическата обстановка по делото, допуснал е всички относими и допустими доказателства, поискани от страните.

Изложил е подробни и задълбочени мотиви, подробно е посочил хронологията на развитието на наказателното производство.

Установено е по делото, че на 31.10.2010 г. ищецът В.Е. е бил задържан от органите на МВР и привлечен към наказателна отговорност за две престъпения – причиняване на средна телесна повреда на малолетното си дете М. Е. и за палеж на селскостопанска постройка.

В обясненията си пред служител на МВР, дадени на 31.10.2010 г. Е. е признал, че той е запалил старата стопанска постройка, защото се бил „нервирал“ и след като 2 изпил около 500 г. коняк. Признал е също, че е нанесъл удар с юмрук в главата на малолетното му дете М., родено през *** г.

Приложена е мярка за неотклонение е „задържане под стража“, която с определение на Софийския районен съд от 03.11.2010 г. е взета на осн. чл.64, ал.5 от НПК.

С постановление от 29.11.2020 г. прокурор при СРП е пракратил производството по чл.131, ал.1, т.4 от НК – за причиняване на средна телесна повреда на малолетно лице, тъй като увредената М. Е. е дъщеря на обвиняемия и при тази хипотеза съгласно чл.161, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, тъй като е от частен характер.

С определение от 05.01.2011 г. мярката за неотклонение е изменена от съда в „подписка“.

Видно от данните по наказателното дело, обвинителен акт е внесен в съда на 09.06.2011 г. и с него ищецът е бил обвинен за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК – умишлен палеж на стопанска постройка, собственост на майка му П. Л..

Образуваното НОХД № 353/2012 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 99 състав, е прекратено с определение на съда от 23.04.2012 г. и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Обвинителен акт е бил внесен в съда повторно на 20.08.2012 г. и по него е образувано НОХД № 15 673/2012 г.

На 12.12.2014 г. по НОХД № 15 673/2012 г. Софийският районен съд, НО, 104 състав е постановил оправдателна присъда спрямо ищеца Е.. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 30.12.2014 г.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди градският съд е допуснал до разпит двама свидетели, показанията на които са подробно обсъдени от първоинстационния съд.

Свидетелят А. Ш., който е приятел на В.Е., е разказал, че преди да го арестуват, ищецът работел като бояджия. След като го освободили от ареста, вече не работел.

Издържала го майка му с пенсията си. Затворил се в къщи, не излизал никъде, изпитвал страх от полицията. Разказвал, че в ареста са го били, условията били много лоши.

След като излязъл от ареста, бил отслабнал, стресиран, не можел да се храни. След като приключило делото, че чувствал по-добре. Делото се отразило и на здравето му, 3 оплешивял, зъбите му се развалили А преди това бил жизнен, здрав. Разделил се с жена си още преди да го арестуват.

Свидетелката П. Л. – майка на ищеца, е разказвала повече за отношенията на сина й и майката на децата му, която му взела парите /30 000 лева/, за побоя, който роднините на жена му нанесли на сина й. С помощта на полицията били „отвлечени“ трите деца на сина й. Бил несправедливо задържан за 71 дни. В полицията го били.

След като излязъл от ареста, получил психическо разстройство, опадали му косата и зъбите, имал хемороиди, високо кръвно и диабет. Не го взимали на работа, защото бил „съден“. Като го видели на улицата, хората бягали от него, децата го наричали с обидни думи. Не смеел да излезе от къщи, завивал се презглава, дори не се хранел. Всички близки и роднини се отдръпнали, защото вече е бил в ареста.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по жалбите на страните въззивният съд намира следното:

По жалбата на ищеца В.Е.: На първо място, отговорността на държавата, съответно на нейния процесуален субституент – прокуратурата, е обективна. Поради това не подлежат на обсъждане твърденията на ищеца, че от страна на прокуратурата е проявено последователно и упорито отношение към Е., чиято единствена цел и желание е да навредят ищеца. Наказателното производство е образувано с оглед на получено съобщение до органите на МВР за извършен палеж и за причинено телесно увреждане на малолетно дете. Привличането на ищеца като обвиняем е извършено в изпълнение на правомощията на органите на досъдебното производство.

В показанията си цитираните свидетели установяват, че след възникването на пожара ищецът е претърпял сериозни неимуществени и дори имуществени вреди, които обаче не са резултат от наказателното преследване, а са му били причинени от жената, с която е живеел на семейни начала и от нейни близки.

Относно оплакванията на ищеца, че съдът не е съобразил писмените доказателства, установяващи възникването на здравословните му проблеми в резултат от наказателното производство: Въпреки изрично дадените му указания, ищецът не е ангажирал съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинна връзка между наказателното преследване и твърдените от него здравословни проблеми. Представил е 4 амбулаторни листа, издадени през 2020 г. В три от тях – и трите издадени на 18.02.2020 г., са отразени: затруднено дишане с препоръка за доказване на фрактура на носните кости; хемороиди; артериална хипертония. В четвъртия – издаден на 14.02.2020 г., е описана анамнеза – т.е. данни, дадени от самия пациент, че имал 4 обвинения за палеж на собствена сграда и домашно насилие; че се затворил в къщи за 2 години; че след ареста му опадали зъбите и косата; освобождавали го от работа; децата му не го търсели.

Пълномощникът на ищеца е представил и ръкописно „удостоверение“, издадено на 19.02.2020 г. от личен лекар д-р Н. М.. В това удостоверие също е възпроизведено разказаното от ищеца за обвинението, семейните му проблеми. Поставена е диагноза за начална полиневропатия на долни крайници, артериална хипертония, смесено тревожно-депресивно разстройство, хроничен колит, хроничен синузит, хемороиди.

Цитираните по-горе медицински документи, съставени през 2020 г. – след образуване на делото, в никакъв случай не могат да обосноват извод, че здравословните проблеми на ищеца са в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство, приключило през 2014 г.

С оглед на доказаните неимуществени вреди, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 4 000 лева е справедливо. От показанията на свидетелите не се установяват такива по своята тежест и обем вреди, които са в причинна връзка с наказателното производство, които могат да обосноват определяне на обезщетение в по-висок размер.

Относно оплакването, че незаконосъобразно съдът се е „позовал“ на изтекла погасителна давност за лихвите върху обезщетението: Позоваването на погасителна давност е направено своевременно от ответната П. – с отговора на исковата молба, а съдът е уважил това възражение. Вярно е твърдението на ищеца, че отговорността на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда и това е началният момент, от който върху вземането за обезщетение започва да се начислява и лихва за забава. Но също така е вярно, че съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Поради това законосъобразно съдът е приел, че не е погасено по давност вземането на ищеца за лихва, считано три години назад от датата на подаване на исковата молба, а именно – от 16.09.2016 г., тъй като исковата молба е постъпила в съда на 16.09.2019 г.

По жалбата на ответника Прокуратура на Република България: Тя също е неоснователна. Въпреки че доказателствата за претърпени морални вреди не установяват същите да са били толкова тежки, колкото твърди ищецът, съдът съобразява, че наказателното производство е продължило 4 години и 2 месеца, а за период от 2 месеца и 11 дни ищецът е бил задържан под стража. Сами по себе си тези 5 обстоятелства обосновават размер на обезщетението, какъвто е определил и градският съд.

С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Поради неоснователността на жалбата на ищеца, на него не му се дължат разноски за настоящата инстанция.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, постановено на 27.04.2020 г. по гр. дело № 12 052/2019 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6