Определение № 8218 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8218 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110155942 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

417681/22.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 7181/12.01.2026 г. от А. П. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. О* срещу „Т*“ ЕАД I ЕИК * гр.

София, ул. „Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК вр. дела С-693/19 и С-831/19 и С-310/24, с който се иска да бъде признато за установено, че А. П. Д., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Т*“ ЕАД I ЕИК * сумата от 2601.56лв.главница по договор за потребителски кредит № 720031264032 от 15.03.2023г. с „Т*“ ЕАД, закона лихва върху главницата от 18.08.2025г. до погасяваното й, сумата от 802.02лв. договорена възнаградителна лихва за периода от 25.10.2024г. -27.06.2025г., сумата от 69.62 леваобезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.10.2024г. - 30.07.2025г., както и разноски за производството в размер на 59.04 лв. - държавна такса и 50 лева-възнаграждение за юрисконсулт, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр. Габрово и изпълнителен лист издаден от PC гр.

Габрово на основание чл. 416 във връзка с чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр. Габрово.

2. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 60 лева, представляваща претърпените от ищеца имуществени вреди в периода от 01.10.2025г. до 14.12.2025г., а именно това са заплатените от ищеца всеки месец такси в 1 размер на 20 лева на Първа инвестиционна банка за да получа на каса полагащото ми се майчинство в размер на 1077 лева.

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди преживяния стрес във връзка с получена на 19.09.2025г. от ЧСИ С* по изпълнително дело 20259190400561, покана за доброволно изпълнение заедно с заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ТПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр. Габрово и изпълнителен лист издаден от PC гр.

Габрово на основание чл. 416 във връзка с чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр. Габрово, от който научих, че съм осъдена да заплатя на „Т*“ ЕАД сумата от 2601.56лв.-главница по договор за потребителски кредит № 720031264032 от 15.03.2023г. с „Т*“ ЕАД, закона лихва върху главницата от 18.08.2025г. до погасяваното й, сумата от 802.02лв. договорена възнаградителна лихва за периода от 25.10.2024г. -27.06.2025г., сумата от 69.62 лева-обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.10.2024г.-30.07.2025г., както и разноски за производството в размер на 59.04лв. - държавна такса и 50 лева-възнаграждение за юрисконсулт, както и ежемесечния стрес и несигурност дали ще получи полагащото й се майчинство, тъй като по искане на „Т*“ ЕАД ЧСИ С* не й дава възможност да получи майчинството си по банков път.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответникът са сключили договор за потребителски кредит. Изложени са твърдения, че изцяло е погасил договора за заем като е заплатил сумата от 5608.49 лева.

Посочва, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист по чл.417 ГПК, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1787/2025 г. по описа на РС – Габрово. Излага съображения, че било образувано изпълнително дело 20259190400561 по описа ЧСИ С*.

На първо място твърди, че е подала възражение по чл.414 ГПК с вх. № 8549/02.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1787/2025 г. по описа на РС – Габрово.

Твърди, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи.

Моли да се признае, че не дължи съответните суми.

На следващо място, счита, че ответникът е поискал извършването на незаконосъобразни действия, като ищцата била лишена да ползва и получава майчинските си обезщетения и теглила майчинските си на каса като заплащала 20 лева на месец на място в Първа инвестиционна банка. Посочва че от 01.10.2025 г. до 14.12.2025 г. била принудена да извършва този разход, въпреки, че сумите по майчинство били несеквестируеми.

На следващо място, твърди, че следствие на получаване на ПДИ спряла да кърми, преживяла шок от запора на банковата й сметка, не могла да спи, 2 била травмирана, живяла в непрекъснат стрес. Твърди, че изпитала неимуществени вреди и ги оценява на 5000 лева.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Моля, да бъдат допуснати при довеждане двама души свидетели, с цел установяване при какви условия е подписала договора, какви разговори съм водила с банковите служители при подписване на договора и през октомври 2024 година, как преживявам образуваното против мен производство от страна на „Т*“ ЕАД.

Моли да й бъде издадено съдебно удостоверение въз основа на което да се снабди, с друго такова от Първа инвестиционна банка, от което да е видно от 19.09.2025г, до настоящия момент как може да ползва всеки месец майчинството в размер на 1077лева, чрез карта или на каса поради запор наложен от ЧСИ С* по изпълнително дело 20259190400561, както и каква такса заплащала на каса при получаване на майчинството.

Моли да й бъде издадено съдебно удостоверение въз основа на което да се снабди с данни от НОИ кога е получавала майчинство.

Моли да й бъде издадено съдебно удостоверение въз основа на което да се снабди с данни от ЧСИ С* кога е получила ПДИ.

Моли съда да изиска ч. гр. д. № 1787/2025 г. по описа на РС – Габрово за подаденото възражение.

Моли да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), която да отговори на следните въпроси: Каква сума е платена по договор за потребителски кредит № 720031264032 от 15.03.2023г. от мен към „Т*“ ЕАД към дата 08.10.2024г. и тази сума покрива ли главницата по кредита и кредитното задължение изцяло?

Прилага и моли да бъдат приети следните доказателства: копие от договор за кредит, копие от поставения на сайта на банката договор за кредит и ОУ, копие от доказателства за извършени от нея плащания по кредита, копие от покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А*, копие от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр. Габрово, копие от изпълнителен лист издаден от PC гр. Габрово на основание чл. 416 във връзка с чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20254210101787/2025г. по описа на Районен съд гр.

Габрово, доказателство за извършените от нея плащания; копие от възражение по чл.414 ГПК;копие от възражение за подсъдност, копие от акт за раждане В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор.

По отношение на установителния иск счита, че производството е прекратено. Твърди, че за същия договор между същите страни е налице висящо дело гр. дело № 51906/2025 г. по описа на СРС, който има предмет да установи съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Счита, че са налице предпоставките по чл.126 ГПК.

Оспорва иска за неимуществени вреди, тъй като твърди, че на 19.09.2025 г. е мислила, че е задължението й е платено на 08.10.2024 г.

Представя доказателство, че на 10.12.2024 г. се е обадила на ответника, с което 3 е уведомена от ответника, че следва да доплати, а ищецът е отговорил, че ще си търси правата по съдебен ред. Твърди, че на 10.12.2024 г., след сторените от ищцата плащания по процесния кредит, които се цитират в исковата молба (на 09.09.2024 г. и на 08.10.2024 г.), същата е знаела за размера на остатъчната дължима сума по кредита. Посочва, че неоснователно се явява твърдението й, че на 19.09.2025 г., когато е получила ПДИ по изпълнително дело № 20259190400561 по описа на ЧСИ С*, А. П. Д* е била шокирана и изненадана от този факт, което й е нанесло неимуществени вреди. Оспорва, че е доказано, че е претърпяла в действителност неимуществени вреди. Представя справка за това кога ищецът е плащал по договора. Сочи, че към 08.10.2024 г., след втората от цитираните в исковата молба вноски, сумите са били недостатъчни за покриване на задълженията по договора за кредит. След като е имало просрочено задължение, кредиторът по договорно правоотношение е в правото си да потърси събиране на вземането си по съдебен ред, като това действие по никакъв начин не може да се квалифицира като противоправно деяние, водещо до нанасяне на неимуществени вреди на длъжника, още повече когато последният е бил наясно с тези свои задължения, както се установило от приложения към настоящия отговор аудио запис на разговора от 10.12.2024 г.

По отношение на иска за имуществени вреди твърди го оспорва по основание и размер, тъй като не са доказани незаконни действия на ЧСИ, тъй като отговорността е по чл.74 ЗЧСИ.

Моли съда да прекрати производството по установителния иск, а при условията на евентуалност да отхвърли иска.

Моли съда да отхвърли изцяло иска за неимуществени вреди, тъй като е било налице правото на ищеца да потърси вземането си.

Моля съда да постанови решение, с което да се прекрати производството по иска за имуществени вреди като недопустим, а в условия на евентуалност – да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Претендира разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли съда да допусне съдебно-техническа експертиза , при условията на евентуалност, че ищецът оспори авторството на аудио записът.

Моли съда служебно да изиска информация по гр. дело № 51906/2025 г. по описа на СРС.

Не дава съгласие за разпит на свидетели.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства и доказателствени средства: Договор за потребителски кредит № 720031264032 от 15.08.2023 г.; 2. Аудиозапис на разговор от дата 10.12.2024, проведен между клиентката и колега от отдел Customer care (Входяща линия), от който се установява, че към тази дата клиентката е била наясно, че процесния договор за кредит не е изплатен, въпреки, че в исковата си молба твърди, че с плащането си от 08.10.2024 г. е останал с впечатление, че е погасила чрез плащане кредита си. 3. Пълномощно.

4

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът не се представлява на този етап.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 вр. чл.30 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК, за всеки иск по отделно.

Защитаваният материален интерес по отрицателния установителен иск е 3582.24 лева, поради което такса е в размер на 143.29 лева.

Държавната такса за иска за имуществени вреди е 50.00 лева.

Държавната такса за иска за неимуществени вреди е 200.00 лева.

Общият размер на дължимата държавна такса е в размер на 393.29 лева или 201.10 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК към молба с вх. № 7181/12.01.2026 г. (л. … от делото).

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.