Решение № 1500 от 14.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Варна, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Маргарита П. С.а като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110200931 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г. М. Н. против НП № 21-0819-003435/15.10.2021 г. на Началника на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП неправилно и незаконосъобразно, не кореспондиращо с доказателствата по случая, не отговарящо на обективната истина и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство не е установено, че жалб. Н. умишлено се е отклонила от проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Сочи , че същата приоритетно е била ангажирана емоционално със здравословното състояние на децата й, намиращи се в автомобила 1 към момента на произшествието. Излага становище за недостоверност на показанията на свид. Т. относно състоянието й към момента на инцидента, като излага доводи, че не всяко лице което лъха на алкохол е повлияно, че агресивността е строго индивидуална черта съотв. неадекватното й поведение е възможно да се дължи на стреса и емоционалния шок от случилото се, в т.ч. че притеснението на възз. Р. е нормално предвид възможността да остане без шофьорска книжка. Иска се НП да бъде отменено

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.07.2021 г. около 23.40 ч. жалбоподателката управлявала л.а. Фолксваген Туарег с ДК№ В 4440 ТС, собственост на ***“ с ЕИК № ***, в гр. Варна, по бул. Васил Левски в посока бул. Осми приморски полк, като била придружавана от непълнолетните си деца Ж.М. и И.М. и другото й малолетното дете. Преди бензиностанция ОМВ настъпил удар между управлявания от същата автомобил и движещото се пред нея превозно средство, управлявано от свид. В. В., който бил придружаван от съпругата си. Междувременно възз. Р. и свид. В. спрели превозните средства, Р. напуснала автомобила и проявила словесна агресия, като на висок тон отправила епитети към свид. В. и неговата съпруга. За случая били подадени сигнали на тел. 112 , както от свид. В., така и от свид. Т. Т., който станал случаен очевидец на инцидента. Към последния възз. Р. също проявила словесна агресия, с реплики на висок тон и упреци, че заради подадения от него сигнал ще й отнемат свидетелството за управление на МПС. В проведения разговор със свид. Т., Р. го уведомила, че непосредствено преди инцидента е била на вечеря, където е употребила алкохол.

Свид.Т. усетил мирис на алкохол от водачаката на л.а. Фолксваген Туарег, като забелязал несигурна походка и превъзбуденост у същата, характерни при алкохолно опиване. Преди пристигане на органите на реда, възз. Р. се качила в управляваното от нея превозно средство и демонстрирала намерението си да напусне местопроизшествието, но била поканена от свид. Т. да не предприема подобни действия.

Междувременно около полунощ , на 30.07.2022 г. срещу 31.07.2022 г. на място 2 пристигнал дежурен полицейски екип към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРВарна, в състав – свид. М. и свид. М.. Същите обслужили местопроизшествието като предприели проверка на самоличността и документите на двамата водачи, участвали в пътното произшествие. Била предприета проверка на същите и с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер АRBB-0096 Жалб.Р. не представила контролния талон от свидетелството за правоуправление на полицейските служители и отказала да бъде тествана с техническото средство. На жалбоподателката бил издаден и предявен за връчване от свид. М. талон за медицинско изследване № 121143, който същата отказала да получи, като отказът й бил удостоверен с посочване на имената и подписа на свид М..

По подадения сигнал за настъпилото произшествие, в 0,25 ч. на 31.07.202, г. на място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна.

Впоследствие жалбоподателката и двете непълнолетни деца на същата били отведени в МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД, където на Ж.М. и И.М. е извършен медицински преглед с констатация за контузия в областта на гръдния кош. След преценка за отсъствие на необходимост от хоспитализация, същите са освободени и заедно с майка си се прибрали в дома си, придружавани от свид.Н., баща на Г. Р..

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят М. и свидетелят по акта – Ж. М.. По искане на процесуалния представител на въззивника са допуснати при условията на водене съпругът на жалбоподателката – свид. Р. и нейният баща – свид.Н.. С оглед изясняване на фактическата обстановка по случая са призовани и разпитани другият участник в произшествието – свид. В. и свидетел – очевидец на същото – свид. Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Дирекция „Национална система 112- МВР“, Районен център – 112“ – Варна с рег. № 105820167/10.05.2002 г., приложен към същото компактдиск, аудиозаписите съдържащи се във файлове с наименования 212876142І2.jpg.212876236.wav и 212876413.wav, копия на лист за преглед на пациент в консултативно-консултативен блок за И.М. и такъв за Ж.М. и копие на изследвания за двете лица, част от листа за пациент, писмо с изх. № 05-122-1/04.07.2022 г. от Център за спешна медицинска помощ – Варна, ведно със заверени копия на фиш за спешна медицинска помощ № 31067/31.07.2021 г. за Ж.М. и фиш за спешна медицинска помощ № 31067/31.07.2021 г. за И.М..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, 3 обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление НП № 21-0819-003435/15.10.2021 г. е издадено от компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В случая на жалбоподателката са изяснени и двата алтернативни способа за тестване, но същата е отказала получаване на талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свид. М. и последният потвърждава посочения факт в съдебно заседание. Поради изложеното, съдът намира, че е спазена процедурата преди съставяне на акта да се запознае жалбоподателката с цитираните алтернативни способи и по посочения начин е гарантирано правото й на защита, вкл. правото на избере чрез кой от двата метода да спази задължението си като водач на МПС да реализира тестване за наличие на алкохол в кръвта й.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно конкретиката на настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът намира, че жалб. Р. е реализирала нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказала да бъде изпробвана за алкохол с техническо средство, след което не се е възползвала от 4 възможността да й се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения й талон, поради отказ да получи същия.

Посочените факти безспорно се установяват от показанията на полицейските служители - свид. М. и свид. М., от показанията на свид.В. и обясненията на последния, снети в хода на първата фаза на административно-наказателното производство, както и от приложения към АНП талон за медицинско изследване № 121143/31.07.2022 г.

Безспорно отказът е реализиран на 31.07.2022 г., когато в първите минути на съответното денонощие, полицейските служители са пристигнали на местопроизшествието и са предприели проверка на водачите, като около 00.15 ч. жалбоподателката е реализирала отказ да бъде тествана с техническото средство.

Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на възз.Р. за субективна несъставомерност на извършеното деяние, обоснована с емоционалното състояние на същата, предвид претърпения инцидент и възможни неблагоприятни последици от същия за здравето на децата й. Видно от показанията на свид. Т., по жалбоподателката и децата й не са били налични видими следи от нараняване, като видно от приобщените по делото аудиозаписи, такива не са съобщени при подаване на сигнал на тел 112 за инцидента. Сигнал впрочем е подаден единствено от свид. В. и свид. Т., но не и от жалбоподателката или от свид. Р., чието биологично дете респ. доведени деца са се намирали в автомобила. Обстоятелството, че непосредствено след инцидента, жалб. Р. не е сигнализирала съответните органи за възникнал здравословен проблем на децата й след инцидента, респ. за възможен такъв, както и фактът, че същата след събитието не е предприела действия по обгрижване на евентуално пострадалите лица в автомобила, а е реализирала агресивно поведение спрямо подалите сигнала – свид. В. и свид. Т., сочи че не са били налице извънредни обстоятелства, свързани с физическото и здравословно състояние на придружаващите я лица. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приобщените по делото медицински документи. Друг е въпросът, че при наличие на травматично увреждане поставящо в риск живота или здравето на лицата в автомобила, би могло да се обсъжда единствено приложението на института на „крайната необходимост“ в случай, че водачът напусне произшествието и не изпълни задълженията си като водач да бъде тестван, с оглед запазване на живота и здравето на другите лица. В настоящия казус не е налице подобна хипотеза, като възз.Р. е реализирала отказа да бъде тествана към момента, в който медицинският екип не е бил уведомен за необходимостта от медицинска помощ на местопроизшествието, доколкото същият е сигнализиран за такава една в 00,19 ч., видно от приобщените по делото два броя фиша за спешна медицинска помощ и е пристигнал на мястото на инцидента в 00,25 ч. , около 10 минути след реализирания отказ на Р. да бъде тествана с техническо средство и с 5 кръвно изследване, предвид отказът й да получи издадения медицински талон.