Определение № 426 от 23.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Разград, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500253 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от изп.директори Н.Спасов и А.Димитров, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 2494/21.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1194/2026г. на РС Разград, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Д. Б. Л. за следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит №7200311054885/30.10.2024 г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 28.05.2026 г.: главница, представляваща разликата над присъдения размер от 1174,67 евро до претендирания от 3077,49 евро, 588,03 евро договорна (възнаградителна лихва) за периода 15.11.2025 г. - 22.04.2026 г. и 49,38 евро мораторна лихва за периода 15.11.2025 г. - 28.05.2026 г. В жалбата са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт във връзка с неправилно тълкуване на договорните клаузи за застраховка и на правилата за определяне и прилагане на ГПР, както и на липса на правомощия на съда да преценява неравноправни клаузи и съществуване на вземанията в заповедното производство. Моли съда да отмени разпореждането в отхвърлителната част, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява следното: производството по ч.гр.д. № 1194/2026г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.

Б. Л. за сумите: 3077,49 евро, представляваща неплатена главница по договор за 1 потребителски кредит №7200311054885/30.10.2024 г., ведно със законната лихва от 8.06.2026г., сумата 588,03 евро, представляваща договорна лихва за периода 15.11.2025 г. – 22.04.2026 г. и сумата 49,38 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2025 г. – 28.05.2026 г. Към заявлението са приложени договорът за потребителски кредит, декларации, стандартен европейски формуляр, документи за застраховка, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и известие за доставяне, извлечение от счетоводни книги.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представена уточнителна молба от заявителя, че за погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит длъжникът е заплатил сума в общ размер 1100,58 евро.

Районният съд е издал заповед за изпълнение за главница в размер 1174,67 евро, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, като е съобразил и приспаднал извършеното частично плащане за погасяване на задължението. Тези въпроси не попадат в предмета на въззивното обжалване.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за претендираната главница над уважения размер до първоначално претендирания такъв, както и за договорната и мораторна лихва за забава върху главницата по кредита. Първостепенният съд е приел, че застрахователното правоотношение е отделно договорно отношение и не попада в предмета на подаденото заявление, в което не се излагат факти за застраховка. От друга страна, застраховката е включена е при формирането на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния, който е следвало да бъде включен в ГПР, а липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие със закона, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК, поради което първостепенният съд е присъдил само непогасената част от главницата, съгл. чл.23 ЗПК.

Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване и твърденията в частната въззивна жалба, от правна страна въззивният съд намира следното: Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Цитираните разпоредби на закона са императивни, задължават заповедния съд да провери за наличието на посочените в тях хипотези и ако установи нарушения, да отхвърли подаденото заявление. Възражението на жалбоподателя в обратния смисъл не се споделя от въззивния съд.

Сключеният договор между длъжника и "Ти Би Ай Банк“ЕАД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. От представения договор за потребителски кредит е видно, че кредиторът е предоставил кредит в размер на 2275,25 евро 2 и 996,56 евро застрахователна премия по застраховка „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“, общ размер на кредита 3271,81 евро, при посочен ГПР 43,70%.

В нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи за допълнителни услуги, свързани с кредита, в т.ч. и застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В чл.19 от договора сключването на застраховка не е била уговорена като задължително условие за получаване на кредита.

Фактът обаче, че застраховката е сключена още със сключването на договора, както и че възстановяването й е включено в цената на месечната вноска по кредита /без ясното й разграничаване по размер в погасителния план/, води до извод, че същата представлява разход по кредита. Съвкупността от горните факти, както и обстоятелството, че застраховката е посочена в определянето на общия размер на кредита, а в същото време е налице текстът на чл.19 от договора, мотивират настоящия съд да приеме, че целта е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Разходът за застраховка следва да се включи при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му води до липсата на яснота относно действителния размер на ГПР. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд споделя изводите на районния съд, че главницата над присъдения размер, както и сумите за договорна и мораторна лихва за забава върху главницата по кредита не се дължат на заявителя, съгл. чл.23 ЗПК. Подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, представляван от изп.директори Н.Спасов и А.Димитров, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 2494/21.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 1194/2026г. на РС Разград, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Д. Б. Л. за следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит №7200311054885/30.10.2024 г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 28.05.2026 г.: главница, представляваща разликата над присъдения размер от 1174,67 евро до претендирания от 3077,49 евро, 588,03 евро договорна (възнаградителна лихва) за периода 15.11.2025 г. - 22.04.2026 г. и 49,38 евро мораторна лихва за периода 15.11.2025 г. - 28.05.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4