Определение № 1926 от 21.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1926 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603353 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Настоящото производство е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал.

2 вр. чл. 250, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК.

Предмет на въззивна проверка е разпореждане от 16.04.2026г. по нчхд № 3442/2026г. по описа на СРС, 13-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1 т.2 от НПК .

Срещу разпореждането е подадена жалба от частния тъжител Т. П., с искане атакувания съдебен акт да бъде отменени делото върнато за разглеждане. С жалбата се оспорва приетото от съда, че явяването на лицето, срещу което е подадена тъжбата, в униформа, пред дома на жалбоподателя, е обичайно поведение при изпълнение на служебните му задължения, като е пропуснато, че същият е носел оръжие и е давал разпореждания, които е следвало да бъдат изпълнени от тъжителя. Отделно от това се посочва, че Л.Л.А. цели, именно той да връчва книжа на П., въпреки наличието на конфликт между двамата. За да прекрати производство, съдът в разпореждането си е игнорирал указаното от Прокуратурата, че жалбоподателят може да търси правата си по частен ред, като го задължава да направи това по общия ред. Жалбоподателят посочва също, че към съдиятадокладчик има негативно отношение, въпреки, че не е направил искане за отвод, като в годините многократно го е заявявал, в подкрепа, на което представя молба по нчхд №6935/2023г на СРС

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Жалба е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна .

Производството по нчхд № 3442/2026г. е образувано по постъпила в СРС тъжба от Т. Д. П. против лицето Л.Л.А. с обвинение за извършено престъпление против личността по чл. 144, ал. 1 НК. В тъжба е посочено, че А., в качеството си на служител на МВР, на 20.02.2026г. е бил пред дома на тъжителя, униформен и въоръжен, във връзка с работата си по преписка за връчване на книжа на П. и му е указал състави разписка за удостоверяваща връчването. По повод на тези действия тъжителят е направил възражения, че А. не може да работи по негови преписки, тъй като между двамата има конфликти и се водят дела. Тези действия на А. жалбоподателят е възприел като мълчалива саморазправа, демонстрация на сила и заплаха. За случая тъжителят подал сигнал в СРП и СДВР. С постановление на СРП впоследствие бил уведомен, че следва да търси правата си чрез подаване на тъжба .

В контролирания съдебен акт съдията-докладчик вярно е посочил, че с разпореждането си по образувано наказателно производство по частната тъжба следва да квалифицира деянието въз основа на описаните в иницииращия документ обстоятелства , а в случай, че описаното не съставлява престъпление, следва да прекрати наказателното производство.

Съдът е коментирал в теоретичен план престъплението по чл.144, ал.1 от НК и е приел в съответствие със закона, че изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие, поради което посочените от тъжителя бездействия –неуведомяването от А. на ръководството на МВР за наличния конфликт между тъжителя и лицето, срещу което е подадена жалбата и отказът му да се отведа по преписки, свързани с участието на тъжителя, не осъществяват състав на престъпление. Отделно в акта си съдията е обърнал внимание и на това, че в тъжбата не са посочени конкретни изрази, съдържащи заплаха/закана с оглед съответствието със закона/, като е отбелязал, че заплахата /заканата/ може да бъде осъществена и чрез конклудентни действия, но в случай, в тъжбата не са посочени и такива действия, както и конкретното престъпление, с което П. твърди, че А. му се е заканил. В разпореждането е посочено, че присъствието на полицейски служител пред дома на тъжителя във връзка с връчване на книжа по конкретна преписка не съдържа признаци на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Изложените съображения от първата инстанция, мотивирали обжалваното определение , се споделят изцяло въззивния съд. В този смисъл правилно и обосновано, СРС е прекратил наказателното производство, поради несъставомерност на описаното в тъжбата деяние, което се твърди, че е осъществено от Л. А..

Въззивният съд намира, че изложените възражения в жалбата са неоснователни. Тъжбата съдържа субективното отношение на тъжителя към случилото се и неговото виждане, че полицейският служител А. не може да работи по преписките, свързани с него и същевременно е дадена оценка на поведението на А. при изпълнение на служебните му задължения като 2 саморазправа. В жалбата срещу разпореждането оплакванията са свързани с игнорирането от първата инстанция на факта, че полицейският служител е бил въоръжен, както и че не е информирал никого за конфликта с тъжителя. Тези доводи въззивната инстанция намира за неоснователни, тъй като в атакувания акт на съда е направена пълна преценка на всички обстоятелства, изложени в тъжбата и конкретно е посочено, че бездействието по информиране, твърдяно от тъжителя, както и изпълнението на служебни задължения по възложена полицейска преписка от А., не могат да осъществят състав на престъпление.

Носенето на оръжие при изпълнение на служебни задължения е част от екипировка на униформените полицейски служители и не могат да наложат извод за осъществяване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК още повече, че в тъжбата подобни твърдения не се съдържат. Липсата на конкретно посочени изрази или конкретни действия, с които се твърди осъществяване на закана, същото са определящи при преценката на съдията-докладчик в разпореждането, с което се насрочва делото за разглеждане или се прекратяванаказателното производство на основание чл.250, ал.1 т.2 от НПК.

Въззивният съд счита, че описаното в тъжбата деяние не разкрива признаците на престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, доколкото инкриминираните действия по връчване на книжа не съдържат закана и не са от естество да възбудят основателен страх от осъществяването им у засегнатото лице, не е описана и конкретно поведение на А., което да бъде квалифицирано като агресивно поведение и заплашително Описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление, респ. наведеното в жалбата възражение по същество са неоснователни. По отношение на изложените в жалбата отношение към съдията-докладчик, този състав счита, че същите са неотносими към предмета на делото.По доводите на жалбоподателя свързани с Постановление на прокуратурата, с което са дадени указания за защита на правата му по частен ред, въззивната инстанция, така както и СРС не са запознати със съдържанието на прокурорския акт, предвид че същият не се намира в кориците по делото, като следва за яснота да бъде отбелязано, че при произнасяне с разпореждане по тъжба, с която е образувано наказателно частен характер дело, съдът самостоятелно с оглед вътрешното си убеждение преценява основанията за насрочване или прекратяване на наказателното производство.

При горните доводи настоящият съдебен състав приема обжалваното разпореждане на СРС за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане от 16.04.2026г по нчхд № 3442/2026г по описа на СРС, НО, 13 състав.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4