Решение № 16227 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16227 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110134877 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част II ”Общ исков процес”, дял I "Производство пред първата инстанция”.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23 Б, срещу В. Г. С...., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № 101659: 1884,93 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 30.10.2023г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 332,87 лева за периода от 16.10.2021 г. до 17.10.2023 г., както и сумата от 50,35 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 09.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 30.10.2023г. до окончателното изплащане; мораторна лихва в размер на 12,13 лева за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 04.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59685/2023 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр.С, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дялово разпределение от фирмата, извършваща 1 дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ и на предоставената услуга за дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Въз основа заявление на ищеца на 04.11.2023г. по ч.гр.д. № 59685/2023 г. по описа на СРС, 143 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва между страните да е налице облигационна връзка, тъй като ищецът е собственик на имота, но е налице учредено право на ползване в полза на трети лица. Прави възражение за изтекла давност по отношение на начислените задължения за период до м.10.2020г., вкл. и върху начислените лихви. Счита, че претенцията на ищеца за мораторни лихви за неоснователна, доколкото ответникът не е получил покана за плащане, поради което не е изпаднал в забава. Не оспорва количеството топлинна енергия, нито твърди да са извършвани плащания. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С Определение № 2986/20.01.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Бруната“ ООД, като трето лице - помагач на страната на ищцовото дружество.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 59685/2023 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, от което се установява, че на 30.10.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Г. С...., ЕГН **********, за следните суми: 1 884,93 лева (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и 93 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 332,87 лева (триста тридесет и два лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 17.10.2023 г., 50,35 лева (петдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,13 лева (дванадесет лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г.

С разпореждане от 04.11.2023 г. съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 45,61 лева - държавна такса, и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на сезиращата исковия съд искова молба, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) № 181, том XI, дело № 2184/1974г., от който се установява, че същият е съставен на 09.05.1974 г. на осн. чл. 55-г ЗПИНМ от I-ви нотариус при СНС и с 2 него е признато право на собственост на ............

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том LXXXXV, дело № 19162/1993 г. се установява, че на ........ г. между .......... – лично и ......... – чрез пълномощник В. Г. С...., от една страна и Е Г. А., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител ЗВ А., ЕГН: ********** – от друга, е сключен договор за дарение на следния недвижим имот: ......., гр. София, като дарителите си запазват правото на ползване на имота безвъзмездно докато са живи.

О т Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 188, том LLIV, дело № 20446/97 г. се установява, че на 01.08.1997 г. между и Е Г. А., ЕГН: ********** и сестра й В.

Г. С.... е сключен договор за покупко-продажда на следния недвижим имот: ......., гр. София, като е посочено, че върху продадения недживим имот има запазено пожизнено право на ползване с Нотариален акт № ....... г. на лицата .......... и съпругът й ..........

По делото е представен и приет протокол от проведено на 12.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение (л. 26).

На 14.11.2001г. е сключен Договор №897 между „Бруната България“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. С (л. 23 - л. 24), по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-60/28.0.2018 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД - възложител и „Бруната Булгария“ ООД - изпълнител (л. 27 - л. 34), при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат 4000139016 (л. 10).

С молба от 21.03.2025 г. третото лице - помагач е представило 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия в процесния имот за периодите м.05.2020 г. м.04.2021 г. и м.05.2021 г. - м.04.2022 г. и формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ – 2 бр.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет 3 продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.