Решение № 91 от 26.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от ЗД “Бул инс“АД, гр.София чрез процесуалния му представител адв.М.Г., против решение №85/30.03.2021г., постановено по т.д.№916/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1 / е осъдено ЗД “Бул инс“ АД да заплати на В. АЛ. С. сумата, представляваща разликата над 20 000лв. до 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр. Варна по вина на В.З.М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на таза, ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция - 11.03.2020г. до окончателното плащане; 2/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на адвокат С.Б. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер, представляващ разликата над 868, 1

53лв. до 1 875, 50 лв.; 3/ е осъдено ЗД “Бул инс“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд-Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса и разноски в размер, представляващ разликата над 1 008, 88лв. до 2 178, 58 лв.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде отхвърлен за сумата, представляваща разликата над 20 000лв. до 45 000лв., ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 11.03.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна В. АЛ. С. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С.С., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от В. АЛ. С. чрез процесуалния й представител адв.С.С., против решение №85/30.03.2021г., постановено по т.д.

№916/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от В. АЛ. С. против ЗД „Бул инс“АД, иск в частта му за заплащане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до първоначално предявения размер от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр.Варна по вина на В.З.М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на таза; 2/ В. АЛ. С. е осъдена да заплати на ЗД „Бул инс“АД сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по СМЕ в размер на 218,18 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде 2 уважен и в частта му за сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 50 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху тази главница, считано от 11.03.2020г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗД “Бул инс“ АД, гр.София, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 17.07.2021г. и допълнителната си искова молба ищцата В. АЛ. С. излага, че на 29.08.2019г. в гр.Варна, около 13, 30ч., по бул.“Осми Приморски полк“, в средната пътна лента, посока ж.к.“Чайка“, се движил л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ, управляван от В.З.М.. В същата посока и на същото платно, но в обособената бус-лента се движил автобус марка „Соларис Урбино 18“ от състава на „Градски транспорт“ЕАД, изпълняващ курс по пътническа линия №148.Водачът на л.а. предприел пристрояване надясно и преминал в крайната дясна лента, пренебрегвайки пътната маркировка, указваща бус-лента, и излязъл от ляво на автобуса.С тази маневра пресякъл траекторията на движение на автобуса. Маневрата била своевременно възприета от водача на автобуса и той предприел екстремно спиране, за да предотврати ПТП.Автобусът се установил в покой на разстояние от 1 м. от задната част на л.а. В момента на рязкото спиране на автобуса ищцата се намирала в салона на пътниците, до втората врата на автобуса.Въпреки, че с едната си ръка се е била захванала за най-близкия лост, вследствие аварийното спиране залитнала, не успяла да се задържи и под действието на инерционните сили се завъртяла и паднала като ударила левия си крак в подлежащата настилка на автобуса.След падането усетила силна и рязка болка в областта на лявото коляно и таза.Кракът й се подул и не можела да стъпва на него.Бил повикан медицински екип и била откарана в Спешен център на МБАЛ „Св.АннаВарна“АД.При прегледа се установило, че в резултат от падането ищцата е получила фрактура на тибия/голям пищял/ на левия крак и контузия на таза.С влязло в сила решение по НАХД №1534/20г. по описа на ВРС водачът на л.а. е признат за виновен за извършеното ПТП, довело до причинените травматични увреждания.

Ищцата постъпила в клиниката по ортопедия и травматология на 3 посоченото лечебно заведение на 01.01.2019г. и останала там до 09.09.2019г.Била й извършена оперативна интервенция под спинална анестезия с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с поставяне на плака.След изписването си приемала медикаменти за антитромботична профилактика за период от 6 седмици, както и обезболяващи медикаменти повече от месец.За период от около 2 месеца не можела да стъпва изобщо на крака си, което водело и до множества неудобства в ежедневието-не можела да се обслужва сама/облича, съблича, обува/.Нарушил се ежедневния й ритъм на живот, не можела да си пазарува, да си приготвя храна, за всичко й била необходима помощ.Постепенно започнала да е придвижва с помощта на патерици с подкрепата на дъщеря си, но и понастоящем изпитва затруднения в областта на увредения крайник, движенията му не са възстановени в пълен обем.В резултат от силните физически болки и невъзможността да води нормален социален живот и да работи за период от около 4 месеца преживяла силен емоционален стрес и негативни психични изживявания-не можела да спи спокойно, сънувала кошмари, нямала апетит, страхувала се да пътува с превозни средства.

Към датата на ПТП за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“АД с полица, валидна от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.Предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователното дружество на 11.03.2020г., но то не й е изплатило обезщетение.

Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗД „Бул Инс“АД да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2020г.Претендира и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1 563лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - закупени медицински изделия.

Ответникът ЗД „Бул Инс“АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, 4 възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ към настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и обстоятелството, че е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна застрахователна претенция.Оспорва твърдения механизъм на ПТП, твърди, че е налице случайно деяние.Твърди, че е налице съпричиняване, т.к. водачът на автобусът е карал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и въпреки, че е възприел маневрата на л.а., не е предприел мерки, за да не спре крайно рязко, както и, че е налице съпричиняване, защото ищцата е пътувала в автобуса права и без поставен предпазен колан.Оспорва наличието на всички твърдени в исковата молба вреди, сочи, че проявилите се болки са резултат от предходни заболявания и на вече проявили се хроничнодегенеративни изменения, от които ищцата е страдала отпреди ПТП.Сочи, че, ако и ищцата да е изживяла душевен стрес, то това е резултат от лабилната й психика и предходната й обремененост.Подържа, че претендираната от ищцата сума в размер на 50 000лв. е изключително завишена, неотговаряща на действително търпените като следствие от ПТП вреди и на съдебната практика по аналогични случаи.Оспорва претенцията за имуществени вреди като твърди, че същите не са относими към получените от ищцата травми.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които искът за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до размера от 20 000лв., както и е изцяло уважен искът за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С решение №738/03.06.2020г., постановено по НАХД №1534/20г. по описа на ВРС, 45 състав, В.З.М. е признат за виновен в това, че 29.08.2019г. в гр.Варна, на бул.„Осми Приморски полк“ в посока ж.к.“Чайка“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 520 И“ с peг. №А 2222 АМ нарушил правилата за движение: чл.15, ал.6 от ЗДвП и чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДвП/подробно посочени в решението/, с което по 5 непредпазливост причинил на В. АЛ. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б" пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Решението по ч л . 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.На осн. чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Поради горното и горепосочените обстоятелства съдът приема за установени така, както са посочени в цитираното решение на ВРС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че към 29.08.2019г. за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с начална дата на покритие 27.08.2019г. и крайна дата 26.08.2020г. с ответника ЗД „Бул Инс“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Ищцата е отправила писмено към ответното дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди/, получена с вх.№ОК-145709/11.03.2020г.Страните не спорят, че обезщетение от дружеството не е било изплащано.