Определение № 4684 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2005/2024
- Вид
- Определение № 4684
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 28.10.2024
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4684 гр. Варна, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502005 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по възражение с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от „Вива 24“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Заповед № 138/10.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 14858/2023 г. на ВРС, по заявление на „СЕРПЕНТИКО ПРОПРЪТИЗ“ ЕООД.
Във възражението се сочи порок при връчване на заповедта – хипотеза по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не са изчерпани способите в ГПК за уведомяване на длъжника, включително по телефон, какъвто актуален е вписан по партидата на дружеството, водена в ТР и при условие, че се касае за дружество, регистрирано в България от физическо лице – чужд гражданин по повод покупка на инвестиционен имот в гр. *******. Бланкетно се споменават и разпоредбите на т.2. и т.3 от цитираната разпоредба.
В допълнение се сочи, че представляваното дружество „Вива 24“ ЕООД никога не е влизало в договорни правоотношения със заявителя по повод извършване на ремонт на жилище, при това в населено място, където „Вива 24“ ЕООД не притежава собственост върху недвижими имоти. Настоява се и на това, че заповедното производство очевидно е образувано с цел присвояване от взискателя по неправомерен начин на притежавания от дружеството имот в гр. ******* чрез изнасянето му на публична продан.
Според „Серпентико пропъртиз“ ЕООД възражението е просрочено, тъй като не са ангажирани доказателства, че е депозирано в едномесечния срок по чл. 423 ал.1 от ГПК, освен това се настоява, че между представляван и пълномощник по спора са налице противоречиви интерес, тъй като последният бил присъединен взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден след влизане в сила на процесната заповед за изпълнение. По същество се настоява, че длъжностното лице по призоваването, особено в този случай е изпълнило свръх дължимото за надлежно връчване на ЮЛ като е спазило разпоредбите по ГПК, респективно 1 правилна е преценката и на съда в заповедното производство, че е налице редовно връчване с приложение на чл. 50 ал.4 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира следното:
Във връзка с твърденията на „Серпентико пропъртиз“ ЕООД по надлежното сезиране на съда от „Вива 24“ ЕООД, чрез процесуален представител, който е и кредитор на доверителя и след съответно дадени указания от съда по реда на чл. 101 от ГПК с Определение № 4343/08.10.2024 г., е постъпила молба вх. № 6745/24.10.2024 г. от възразилия длъжник с представено пълномощно към друг адвокат с учредена обща представителна власт по чл. 34 ал.1 и специална по чл. 34 ал.3 от ГПК. В молбата се заявява, че възражението се поддържа, което от своя страна налага извод, че евентуални пороци от соченото по-горе естество, по сезиране на съда, са санирани.
Оспорва се надлежното връчване на Заповед № 138/10.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 14858/2023г. на ВРС, съгласно която е разпоредено длъжникът „Вива 24“ ЕООД, гр. Варна да заплати на „Серпентико Протърпиз“ ЕООД, гр. Русе сума в размер на 6000 лева по договор от 12.01.2008 г. за ремонт на покрив на къща, находяща се в с. *****, общ. *****, обл. ******, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда – 15.11.2023 г. както и лихва за забава в размер на 10082.42 лева за периода 19.03.2008 г. – 11.11.2023 г., както и сумата от 321.61 лева за държавна такса и 9900 лева адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на производството.
Разглеждането на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.
Твърдението на длъжника е, че е узнал за издадената заповед на 13.08.2024 г.
От събраните писмени доказателства е видно, че по издадения изпълнителен лист въз основа на Заповедта за изпълнение, е образувано изпълнително дело № 20247370400567 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ОС Добрич.
ПДИ не е връчена с приложение на чл. 50 ал.3 от ГПК, а от изисканата справка от ЧСИ, постъпила в съда с вх. № 26223/18.10.2024 г. е видно, че към дата 12.08.2024 г. длъжникът „Вива 24“ ЕООД не е извършвал никакви процесуални действия по изпълнителното дело нито чрез законен представител, нито чрез пълномощник.
С оглед горното няма доказателства за по-ранен момент на узнаване от твърдяния 13.08.2024 г. и при депозиране на възражението в препращащия съд на 22.08.2024 г. следва да се приеме, че съдът е сезиран надлежно в срока по чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество.
В рамките на дължимата процедура по връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в хода на производството пред ВРС по ч.гр.д.
№ 14585/2023 г. са извършени действия от длъжностното лице по призоваване, нито едно от които не покрива изискванията за надлежно връчване по ГПК.
При условие че се касае за връчване на юридическо лице, призовкарят е извършил четири посещения на адреса в периода 12.01.2024 г. – 13.02.2024 г., удостоверил е колко апартамента има на етажа, както и че не открива офис и служители на посоченото дружество. Отчел е, че липсват обозначителни табели, както и че е оставил съобщения за книжа за получаване, но не се явило 2 лице да ги получи. След съответни указания на съдията, е предприето ново връчване с посещения на 20.02.2024 г., 29.02.2024 г., 08.03.2024 г. и на 21.03.2024 г. При последното, призовкарят е удостоверил, че входната врата е заключена, няма достъп до входа на блока, на етажа има три апартамента, но никой не е отворил на позвъняванията. Допълнително е посочил, че не е могъл да събере сведения дали на адреса има офис на дружество, както и че липсват обозначителни табели и не е открил служители. При изпълнение на процедурата по чл. 47 от ГПК е отразил, че е залепил уведомление на входната врата на вход 4.
Според чл. 47 ал.1 от ГПК при връчване на съобщения, задължително се удостоверява и дали към посочения адрес има пощенска кутия, респективно при положителен отговор, изпълнява се процедура по пускане на уведомление и в нея, независимо от залепването на уведомление. В конкретния случай изобщо не е удостоверено от длъжностното лице по призоваване дали има кутия на адреса, респективно отсъства обективирано във върнатия отрязък от съобщение и отразяване на действия по поставяне на съобщение в тази кутия /ако има такава/.
При горното, изводът за надлежно връчване с приложение на чл. 50 ал.4 от ГПК, направен от РС Варна е несъответен на сложилата се фактология.
Отделно, действително в ТР, по партидата на дружеството е поместен телефонен номер и след като ГПК допуска връчване на съобщения по реда на чл. 44 ал.2 от ГПК, то е могло да се положат усилия за уведомяване и по този начин на длъжника.
Възражението следва да се приеме в хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК. Другите, бланкетно заявени по т.2 и т.3 на чл. 423 ал. 1 от ГПК с оглед систематичното им място и предвид това, че се касае за длъжник ЮЛ, не се обсъждат.
Всички доводи във възражението досежно валидността на правоотношението между страните не се разглеждат в настоящото производство, съответно не се коментират и контрааргументите, развити в отговора по възражението.
Като последица от приемане на възражението ще се спре и изпълнението на заповедта.
Разноски не се претендират от страната, в чиято полза се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № при ВРС67628/22.08.2024 г., депозирано от „ВИВА 24“ ЕООД, ЕИК 103898067, гр. Варна против Заповед № 138/10.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 14858/2023г. на ВРС, съгласно която е разпоредено длъжникът „Вива 24“ ЕООД, гр. Варна да заплати на „Серпентико Протърпиз“ ЕООД, ЕИК 117619570, гр. Русе сума в размер на 6000 лева по договор от 12.01.2008 г. за ремонт на покрив на къща, находяща се в с. *****, общ. *****, обл. ******, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда – 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 10082.42 лева за периода 19.03.2008 г. – 11.11.2023 г., както и сумата от 321.61 лева за държавна такса и 9900 лева 3 адвокатско възнаграждение като СПИРА изпълнението на заповедта по чл.
410 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото на ВРС за даване на указания към заявителя по чл.
415 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4