Решение № 260376 от 08.10.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 8455/2018
- Вид
- Решение № 260376
- Подписан
- 08.10.2020
- В сила
- 24.08.2021
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260376 08.10.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На седемнадесети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Ани
Стоянова като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев гражданско дело № 8455 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Цам
Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Перущица“ 22, партер, представлявано от П.А.П. против “Цам Балкан Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк.“Лазур“, бл.65, вх.А, ет.2, ап.4, представлявано от А.Р.А. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение № 3301/05.09.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6464/2018г., а именно: сумата от 17000 лева главница, част от общо дължима главница от 41000 лева по споразумение от 28.07.2016г., сумата от 1159.26 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г., ведно със законната лихва от 03.09.2018г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен, ищецът предявява следните осъдителни искове, също евентуални и един спрямо друг: да се осъди ответникът да заплати посочените суми на основание договорно правоотношение по споразумението, на основание договор за заем, на основание плащане на чуждо задължение по чл.74 ЗЗД, на основание водене на чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД, на основание неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове по същество. Твърди се, че на 28.07.2016г. е било подписано споразумение между двете дружества, с което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 41000 лева в срок до 31.12.2017г.
Падежът е настъпил, но до момента сумата не е изплатена. В споразумението е записано, че “Цам Балкан Инвест“ ООД е получило от А.Р.М. заем от 180000 лева по договор от 15.12.2010г., като сумата подлежи на връщане. Заемателят иска да върне на заемодателя сумата от 41000 лева, но няма парични средства, ето защо желае заплащането на сумата да се осъществи от “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД, като след това тази сума да бъде върната от “Цам Балкан Инвест“ ООД на “ЦАМ Пропъртис Мениджмънт“ ООД. В изпълнение на споразумението ищецът заплатил сумата на А.Р.М. изцяло по банков път. Ето защо тази сума следва да се върне на ищеца от ответника, тъй като към момента е падежирала. Моли се искът по чл.422 ГПК да се уважи. При условията на евентуалност са предявени няколко осъдителни иска. Първият евентуален иск е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите на договорно основание по чл.79 ЗЗД, а именно подписано споразумение от 28.07.2016г., като според това споразумение сумата е следвало да се плати до 31.12.2017г., т.е. тя е падежирала. Вторият евентуален иск е на основание заемно правоотношение по чл.240 ЗЗД, сключено между страните, по силата на което за заемателя е възникнало задължението да върне паричната сума в размер на 41000 лева в срок до 31.12.2017г. Паричното задължение е изискуемо, но не е платено.
Третият евентуален иск касае встъпването на ищеца по чл.74 ЗЗД, след като е изпълнил чужд дълг, в правата на удовлетворения кредитор – заемодател. Ето защо ответникът следва да върне на ищеца процесните суми. Четвъртият евентуален иск е на основание водене на чужда работа без пълномощие /чл.61 ЗЗД/. Твърди се, че ищецът, като управител на чужда работа, е водил работата уместно и е извършил плащане в интерес на ответника, като той следва да го обезщети и да му върне необходимите и полезни разноски. Петият евентуален иск е по чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, на плоскостта на неоснователното обогатяване, като в случая ответникът се е обогатил, а ищецът се е обеднил по отношение на процесната сума.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, в който е оспорил исковете. Счита, че не е налице договорно основание по силата на споразумението от 28.07.2016г. Не е налице заемно правоотношение, не е приложим и институтът на неоснователното обогатяване, както не са приложими и останалите правни институти, предмет на евентуалните искове. От споразумението не може да се направи извод за наличието на установена връзка между изплатената от ищеца сума от 41000 лева и сумата от 180000 лева, предмет на договора за заем от 2010г. Ето защо сумата от 41000 лева не представлява частично погасяване на задължението към М.. По същността си споразумението не представлява погасяване на задължението на ответника към заемодателя по договора от 2010г.
Първоначално производството по делото е било прекратено като недопустимо, тъй като съдът е счел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, като връчена на управителя на Цам Балкан Инвест ООД, който в срока не е подал възражение против нея. Определението за прекратяване на делото е било отменено от БОС, който е приел, че е налице противоречие в интересите на представител и представляван, а именно между “Цам Балкан Инвест“ ООД и А.Р.А.. Към момента на сключване на споразумението от 28.07.2016г., на основа на което се претендира сумата, представител и на двете дружества, страни по споразумението, а именно “Цам Балкан Инвест“ ООД и “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД е било лицето А.Р.А.. А. и към момента е представител на ответното дружество, макар и с решение на ОС на дружеството да е бил освободен от поста /решението не е вписано в ТР и не е породило действие/. БОС е отчел, че има преписки от съдебни дела, в които ищецът, действайки чрез управителя А. претендира парични вземания от ответника, който също се представлява от А., ето защо има противоречие в интересите на дружеството ответник и неговия представляващ. С тези мотиви определението за прекратяване на делото е отменено, а на ответното дружество е назначен особен представител.
Производството е допустимо, като съдът дължи произнасяне по съществото на спора. БРС, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира следното:
Искът е основателен.
Сключено е било споразумение от 28.07.2016г. между “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД и “Цам Балкан Инвест“ ООД, с което страните са декларирали, че “Цам Балкан Инвест“ ООД е получило от А.Р.М. паричен заем в размер на 180000 лева по сключен помежду им договор за заем /на основание и във връзка с чл.134 ТЗ/ от 15.12.2010г., по който договор заемателят “Цам Балкан Инвест“ ООД дължи на заемодателя А.Р.М. сумата от 180000 лева, която сума е дължима и изискуема. Страните са декларирали също, че към подписване на споразумението заемателят “Цам Балкан Инвест“ ООД желае да заплати – върне обратно на заемодателя А.Р.М. парична сума от 41000 лева, но към момента на подписването на това споразумение не разполага със свободни парични средства, поради което желае заплащането обратно на посочената сума от 41000 лева на заемодателя А.Р.М. да се осъществи от дружеството “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД, като в последствие сумата да бъде върната от “Цам Балкан Инвест“ ООД на “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД. От своя страна “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД е изразило съгласие да преведе сумата от 41000 лева на заемодателя М. за погасяване на част от заема, като в последствие сумата да бъде върната – възстановена от “Цам Балкан Инвест“ ООД на “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД. Установено е също така със споразумението, че предаването на сумата от 41000 лева от “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД на М. се е извършило изцяло по банков път, при подписване на споразумението. Посочена е изрично и банковата сметка, по която е преведена сумата. Споразумението се счита за потвърждение и за валидно доказателство за фактическото предаване на сумата от “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД на А.М.. Уговорено е, че “Цам Балкан Инвест“ ООД се задължава да върне на “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД сумата от 41000 лева в срок до 31.12.2017г.
Споразумението е двустранно подписано, като подписите и за двете дружества са положени от едно и също лице – техния управител А.Р.А.. Справка в Търговския регистър показва, че към датата на споразумението – 28.07.2016г. именно А.Р.А. е бил управител и на двете дружества /впрочем лицето е вписан управител на Цам Балкан Инвест ООД и към настоящия момент/. Следователно споразумението е валидно, като подписано от лице с представителна власт по отношение на двете търговски дружества. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.
38, ал. 1 ЗЗД, т.е. не се прилага забраната представителят да договаря от името на представлявания с друго лице, което той също представлява. А.А. като управител и на двете дружества е можел да ги представлява и съответно да подпише споразумението между тях, като изразител на волите им.
Съдържанието на споразумението е ясно, а клаузите в него са пълни и изчерпателни. От него се установява, че Цам Балкан Инвест ООД е сключило с А.М. договор за заем от 15.12.2010г. за сумата от 180000 лева и тази сума е дължима и изискуема.
Заемателят иска да върне част от сумата по заема в размер на 41000 лева, но поради липса на средства е възложил на Цам Пропъртис Мениджмънт ООД да заплати тази сума на М. вместо него, а след това Цам Балкан Инвест ООД да върне сумата на платилото я лице.
Представен по делото е и договорът за заем от 15.12.2010г., с който А.Р.М. се е задължил да даде в заем на “Цам Балкан Инвест“ ООД сумата от 180000 лева, която е следвало да се преведе по банков път. Доказва се от банково извлечение /на стр.15/, че сумата от 180000 лева наистина е била преведена в полза на Цам Балкан Инвест ООД.
Следователно описаните в процесното споразумение факти, свързани с договора за заем, се доказват по делото. Споразумението е подписано по повод на договора за заем, т.е. налице е основание за подписването му, освен това основанието по силата на чл.26 ЗЗД се предполага.
От споразумението също така е явно, че сумата от 41000 лева вече е била преведена по банков път в полза на М., т.е. ищецът е изпълнил задължението си да предаде сумата на М. вместо ответника. Това се установява и от представеното по делото платежно нареждане от 28.07.2016г. на стр.17.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че сумата от 41000 лева е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, като при ищеца сумата се води като вземане, а при ответника се води като задължение. Плащане на сумата не е отразено.
Споразумението и договора за заем не са били оспорени от ответника чрез назначения му особен представител досежно тяхната автентичност. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че подписите за двете страни по споразумението са положени от управителя А.Р.А., а подписите върху договора за заем са положени от А.Р.М. /заемодател/ и А.Р.А.
/за заемател/. Двустранно подписаното споразумение е породило правни последици, като е задължило “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД да заплати вместо “Цам Балкан Инвест“ 41000 лева в полза на заемодателя по договора за заем, както и е задължило ”Цам Балкан Инвест“ ООД след това, да върне тази сума на платилото я лице. Безспорно се установява, че сумата е платена в полза на М. от “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ООД /за това се съдържа признание в самото споразумение, налично е платежно нареждане за сумата, отразено е и в счетоводните записвания/, ето защо е възникнало задължението на ответника да върне сумата на ищеца. Според т.5 от споразумението, сумата от 41000 лева следва да се върне на ищеца в срок до 31.12.2017г. Падежът е ясно посочен и е отдавна настъпил, поради което задължението е изискуемо.
С настъпване на падежа ответникът е изпаднал в забава да плати сумата, поради което дължи и лихва за забавата. Периодът на забавата е правилно определен в исковата молба, а именно от 01.01.2018г. до 02.09.2018г. За този период се дължи лихва за забава в размер на 1159.26 лева, съгласно приложения лихвен лист.
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c223d811-d82f-4704-9559-07e1f3f6f6e7