Определение № 196 от 17.09.2021, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Пещера , 17.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ст. Павлова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова Гражданско дело № 20215240100623 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК/ проект за доклад/.

Предявен е иск от ИВ. Г. Д. „ със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул." ***" № 11, ет. 2 , чрез адвокат М.З, вписана в АК Пазарджик, против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940,с адрес : гр. София, бул. „ *" 25 , сграда Лабиринт, ет. 2 , офис 4,представлявано от Ю.Х.Ю.

Твърди в исковата си молба ищецът, че на 27.04.2021 година работодателят му„ В.“ ЕООД го уведомил, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изп. дело 20209040400247 по описа на ЧСИ Х.П, Per № 904 , Район на действие - ОС - Пазарджик. Веднага се свързах с ЧСИ , за да направи справка..

Установил, че молба за образуване на изпълнителното дело е подадена на 18.03.2019 година от ответника, въз основа но изпълнителен лист издаден от Районен съд Пещера по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1178/ 2012година и изпълнителен лист издаден по гр.д. №54/ 2013 година.

Претенцията по първия изпълнителен лист била 848.72 лева, от която главница в размер на 600.00 лева, възнаградителна лихва в размер на 168.00 лева за периода от 14.06.20011 година до 30.08.2011година; мораторна лихва в размер на 80.72 лева за периода от 05.07.2011година до 26.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата от 600 лева , считано от постъпването на заявлението в съда- 12.11. 2012 година до окончателното изплащане на вземането.

По втория изпълнителен лист сумата била 225 лева сторени съдебно 1 деловодни разноски.

Изпълнителните листове са издадени в полза на „ БНП П.П.Ф" ЕАД с ЕИК 130697606, със седалище гр. София и били обосновани с предсрочно изискуемо вземане по договор за кредит между ищеца и „ БНП П.П.Ф" ЕАД с ЕИК 130697606 предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит № CASN- 14607141 от 03.06.2011 година.

На 14.09.2018 година между ответника и „ БНП П.П.Ф" ЕАД с ЕИК 130697606 е сключен договор да продажба и прехвърляне на вземания.

Претенцията на ответника се обосновава с именно със сключването на договора за продажба и прехвърляне на вземания, поради което и е подал молба за образуването на изпълнително дело № 20209040400247 по описа на ЧСИ рег.№ 904 -Пилофов, с район на действие Окръжен съд Пазарджик.

Счита , че не дължа горната престация на ответната страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД , ЕИК 203670940 , като недължимостта се обоснована на факти настъпили преди и след образуването но изпълнителното дело, а именно : не било достигнало до него заявление , релевиращо предупреждение / покана по чл. 87 ЗЗД/ или не е била налице изискуемост на задължение , обективирано в договор за потребителски кредит , описан в мотивите на изпълнителният лист ,което пък от своя страна да релевирало основателност и законно производство по реда на чл. 410 от ГПК . За производството по чл. 410 от ГПК не бил уведомяван по надлежния ред, поради което не е имал възможност да се защити. Не бил уведомен надлежно и за извършената цесия между „БНП П.П.Ф С.А.," клон България ЕИК 204915054 и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ЕАД ЕИК 203670940.

Излага, че твърдението на взискателя, че бил уведомен на 24.10.2018 година, видно от приложеното като доказателство по изпълнителното дело известие за доставяне на пратка . В този момент, както и към момента на образуването на изпълнителното дело пребивавал постоянно в чужбина и било невъзможно да бъда уведомен лично. На известието, с което се твърди , че му било връчено уведомление по 99 ал. 3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземането / цесия/ е отбелязан получател „Д. „ , както и е положен подпис , който заявява, че не е негов и не е положен от него, поради което го оспорва.

2

Предвид на това смята, че не му е съобщено по предвидения в закона ред за извършената цесия, поради което тя нямала действие спрямо него.

Твърди ,че вземането е погасено по давност , предвид разпоредбата на чл. 116 ,б „ в" от ЗЗД , където било установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.Тъй като не ставало ясно в кой момент се претендира , предсрочна или падежна изискуемост, би следвало да е с дата 14.06.2011 година. В такъв вариант вземането щяло да се погаси по давност на 14.06.2011 година.

Но чл. 116 ЗЗД урежда хипотезите за прекъсване на давността и започване да тече нов давностен срок. Доколкото разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК нямало характер на съдебно решение по смисъла на чл.117 ЗЗД, то счита, че сроковете за давността би следвало да се прекъсват в хипотезата на чл.116 буква „в" ЗЗД или с „предприемане на действия по принудителното събиране на вземането" Така първото действие по принудително събиране е подаването на заявлението по чл.410 ГПК в Районен съд град Пещера . Видно от изпълнителния лист заявлението е подадено на 12.11.2012 година т.е. от тази дата е започнала да тече нова давност, който срок изтича на 12.11.2017година.

Изпълнителният лист е издаден само въз основа на заповед за изпълнение № 494/ 13.11. 2012 г. ЧГД № 1178/ 2012 година по описа на Районен съд Пещера, а не въз основа на съдебно решение, то тогава е от значение каква е давността, с която се погасява самото вземане. Тъй като се касае за задължения по кредит, давността е петгодишна и и дори да приемем , че давността започва да тече не от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК , а от датата на издаване на заповедта за изпълнение, то тя е изтекла на 13.11. 2018 година , а молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е поискано предприемането на нови принудителни действия е подадена на 18.03.2019 година . Сочи практика - TP № 2 от 26 юни 2015 година по тълк. дело № 2 / 2013 година , ОСГТК на ВК.

Формулира петитум, да се признае за установено , че ИВ. Г. Д. ЕГН ********** не дължи на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД , ЕИК 203670940,с адрес : гр. София , бул. „ *" 25 , сграда Лабиринт , ет. 2 , офис 4,представлявано от Ю.Х.Ю, сумите обективирани в изпълнителен лист издаден от Районен съд Пещера по реда на чл. 410 от ГПК 3 по ЧГД № 1178/ 2012 година и изпълнителен лист издаден по гр.д. №54/ 2013 година , а именно сумата 848.72 лева, от която главница в размер на 600.00 лева, възнаградителна лихва в размер на 168.00 лева за периода от 14.06.20011 година до 30.08.2011година; мораторна лихва в размер на 80.72 лева за периода от 05.07.2011година до 26.10.2012 година, заедно със законната лихва върху главницата от 600 лева , считано от постъпването на заявлението в съда- 12.11. 2012 година до окончателното изплащане на вземането. По втория изпълнителен лист е сумата от 225 лева сторени съдебно -деловодни разноски , респективно претендирани по изпълнително дело 20209040400247 по описа на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ Х.П, 1. гр.д. № 54/ 2013 година от PC Пещера, поради изтекла погасителна давност.

Твърди че не е негов подписа в известие за доставяне на препоръчана пратка с клеймо на доставката от 24.10.2018г. и го оспорва.

Моля да ми се присъдят сторените разноски по настоящето дело, както и сторените такива по изпълнителното дело.

Постъпил е отговор от ответника, в който излага следното :

Оспорва предявената искова молба като процесуално недопустима, като аргументите за това са следните: Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. Ms 1528/2018 гIV г. о. изрично е посочено:

„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение." Процесуалната преклузия по отношение на фактите и доказателствата, настъпили, респ. известни, до изтичане на срока за възражение, обуславя същото установително действие на заповедта в отношенията между страните, каквото е предвидено и в чл. 298, ал. 1 от ГПК 4 по отношение на влязлото в сила съдебно решение. Изпълнителната сила на двата акта е еднаква - чл. 405, ал. 1 от ГПК.Сочи практика.

Твърди че при отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Счита, че липсва правен интерес за ищеца от предявяването отрицателен установителен иск. Настоящото производство е образувано във връзка с издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1178//2012 г., по описа на PC Пещера, въз основа на който е предприето принудително изпълнение спрямо длъжника. Последният не е подал в предвидения от закона срок възражение срещу издадения съдебен акт, като по този начин окончателно е настъпил стабилитетът на изпълнителното основание. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, са преклудирани. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим.

Оспорва исковата претенция като неоснователна, като мотивите за това са следните: Относно възраженията на ищеца, че не е уведомен за цесията:

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор за цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото е представено пълномощно от законният представител на цедента-кредитор, с което цесионерът-ищец е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Упълномощеният цесионер е действал спрямо длъжника от името на представлявания от него цедент, за което длъжникът е известен - в уведомлението е изрично посочено, че правното действие се извършва от името на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това. Не било необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. Така съгласно 5 възприетото от ВКС в Решение № 139/27.04.2008г. На IV ГО, постановено по гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на договора за цесия. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ищеца е изпратено уведомление за извършената цесия с Изх.№ УПЦ-С-БНП/ CASH-04607141 от 22.10.2018 г. от името на МБНП П.П.Ф С.А" чрез клона му в Република България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Писмото е получено от длъжника, видно от известието за доставяне, представено с исковата молба.

Към отговора на исковата молба представят копие от уведомлението цесия с Изх.№ УПЦ-С-БНП/CASH-04607141 от 22.10.2018 г., което да бъде връчено на ищеца ведно с отговора на исковата молба и приложенията към нея.