Решение № 215 от 28.10.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 257/2025
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78Ь · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. Ловеч, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20254300100257 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. Т. против Районен съд - Ловеч, с искане да бъде осъден ответникът на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като частичен от 49 000 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
В обстоятелствената част се сочи, че против него е внесено постановление за освобождаването му от наказателна отговорно по реда на чл.
78Ь от НК в Районен съд – Е. на 23.06.2021 година, за което е образувано АНД № 73/ 2021 година на РС – Е.. Поради отвод на съдиите от РС – Е., впоследствие на РС – Велико Търново и РС – Габрово, делото е изпратено на РС – Ловеч. Производството е висящо пред РС – Ловеч под АНД № 577/ 2024 година. Твърди, че са проведени повече от двадесет открити съдебни заседания, като не е уважено нито едно от доказателствените им искания . Не е спазена и гаранцията по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок. Изтъква, че е лице с трайно намалена трудоспособност, а конвенцията за правата на хората с увреждания насърчава и гарантира основните права и свободи на хората с увреждания и признава, че всички хора са равни и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква защита и третиране от закона, включително това е задължението и на органите на съдебната власт. Цитира съдебна практика на ЕСПЧ, вкл. и за правото на разглеждане на делата в разумен срок.
С определение № 657/ 08.07.2024 година по гр.д. № 1220/ 2024 година по описа на РС – Ловеч производството по делото е прекратено и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, вр. чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ изпратено по компетентност на 1
РС – Троян.
В РС-Троян по исковата молба е образувано гр.д. № 552/ 2024 година.
С искова молба вх. № 7748/ 10.07.2024 година до РС-Ловеч К. Т. е направил увеличение на частичната искова претенция със сумата от 26 000 лева, като частичен от 49 000 лева, като е посочил, че за сумата от 6 000 лева е предявен частичен иск, който е предмет на разглеждане в исковото производство по гр.д. № 1220/ 2024 година по описа на РС – Ловеч.
По т.нар. искова молба е образувано гр.д. № 1248/ 2024 година по описа на РС – Ловеч, като производството по него е прекратено и изпратено на РСТроян на основание чл. 7, ал.2 от ГПК.
В РС-Троян по исковата молба е образувано гр.д. № 559/ 2024 година.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд - Ловеч, в който се изложени съображения за недопустимост на исковата молба от една страна, както и за неоснователност на исковата претенция, предвид на това, че не са налице твърдяното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност на производството и липса на твърдените от него неимуществени вреди. Изложени са съображения, че продължителността на производството е допринесло и поведението на ищеца.
С определение № 141/ 17.03.2025 година делото е прекратено и изпратено на родовокомпетентния съд – ОС – Ловеч.
Делото след отводи е докладвано на съдията докладчик на 11.04.2025 година. С разпореждане от 221/ 02.05.2025 година, постановено по гр.д. № 257/ 2025 година по описа на ОС – Ловеч, е изискано от РС – Троян заверено копие от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 552/ 2024 година по описа на РС – Троян, с оглед преценката дали се касае за един и същи иск. На 16.05.2025 година е постъпило копие от исковата молба.
С разпореждане от 20.05.2025 година е изискано гр.д. № 552/ 2024 година по описа на РС-Троян за приложение разпоредбата на чл. 213, вр. чл.
214 от ГПК.
С писмо вх. № 4415/ 19.06.2025 година от РС – Троян е изпратено изисканото гр.д. № 552/ 2024 година и присъединено към производството по гр.д. № 257/ 2025 година по описа на ОС – Ловеч.
Ищецът не се явява в съдебно заседание и изразил е писмено становище по доклада и по съществото на спора.
РС Ловеч не се представлява в откритото съдебно заседание, като в отговора на исковата молба е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на РС Ловеч, акцентирайки върху ритмичното развитие на съдебното производство, недобросъвестност на процесуалните действия ищеца, 2 шиканиране, използвайки на тактики за протакане, целящи да не бъде разгледано административното наказателно дело по чл. 78а от НК за извършени от него хулигански действия в град Е. през 2019 година. Липсват и доказателства, установяващи твърдените претърпени имуществени вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по АНД № 577/ 2024 година по описа на Районен съд – Ловеч е образувано въз основа на определение № 335/ 01.07.2024 година по КЧНД № 584/ 2024 година на ВКС, с което АНД № 34/ 2024 година по описа на РС – Габрово е изпратено за разглеждане на РС - Ловеч. Делото е постъпило на 04.07.2024 година и на същата е разпределено. С разпореждане от 05.07.2024 година е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.07.2024 година.
По повод подадени искови молби от К. Т., съответно от 08.07.2024 година и 10.07.2024 година против РС-Ловеч с правно основание чл. 2б, ал.3 от ЗОДОВ – нарушение правото на решаване в разумен срок по АНД № 577/ 2024 година по описа на Районен съд – Ловеч, съдиите от РС-Ловеч са се отвели.
С писмо изх. № 2933/ 25.07.2024 година делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд.
С определение № 394/ 05.08.2024 година делото е изпратено за разглеждане на РС – Плевен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. В този смисъл за да бъде ангажирана отговорността на ответниците следва да бъдат налице кумулативно следните материално-правни предпоставки: ищецът в настоящото да е бил страна в съдебно производство; продължителността на производството и постановяването на крайният да е прехвърлило границите на разумния срок с оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ; вреда, причинена на ищеца; причинната връзка между вредата и нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Преценката дали е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане и приключване на едно съдебно производство, е обусловено от фактическата и правна сложност на производството, поведението на страната, както и процесуалното поведение на съответния съдебен орган. Във всеки конкретен случай разумността на срока е различна с оглед обстоятелствата по делото, като следва да е налице баланс между интересите на ищеца, от една страна и 3 от друга бързото и качествено разрешаване на спора.
В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обезщетение се претендира, е била нанесена от неразумната продължителност и решаване на спора АНД № 577/ 2024 година по описа на Районен съд – Ловеч.
Безспорно по делото е установено, че ищецът К. Г. Т. е бил страна в съдебно производство, което е било висящо първоначално пред РС – Е., РСВелико Търново и впоследствие пред РС – Ловеч, като поради отвод на съдиите от РС-Ловеч същото е изпратено на РС – Плевен за разглеждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че общо производството пред РС-Ловеч е продължило двадесет и един дни, като исковата в настоящото производство е подадена на четвъртия ден от образуване на делото пред РС-Ловеч.
При проследяване процесуалните действия на двамата ответника до подаване на исковата молба и висящността на производството пред ответния съд, не се установява от приложените писмени доказателства отклонения от нормативно разписаните процесуални срокове. Не е налице неоправдано забавяне, всяко едно действие е извършено своевременно. В този смисъл съдът не е нарушил баланса между качеството и бързината на производството, с оглед максимална защита правата на страна. Още повече, че претенцията за обезщетение е подадена четири дни след постъпване на делото в РС, което е белег за недобросъвестно упражняване на процесуалните права от страна на ищеца.
Предвид липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не следва да се обсъжда наличието на останалите.
Поради тези съображения предявеният от К. Г. Т. против РС – Ловеч, с искане да бъде осъден ответника на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 32 000 лева, частичен от сумата 49 000 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в производството по АНД № 577/ 2024 година по описа на Районен съд – Ловеч, е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на процеса разноски от ищеца не са претендирани и не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., *** против РС – Ловеч, иск да бъде осъден ответникът на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, като частичен от 49 000 лева, 4 поради нарушаване правото му на разглеждане на АНД № 577/ 2024 година по описа на Районен съд – Ловеч в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.
Решението да бъде връчено по реда на чл. 38, ал.2 от ГПК на Т. на посочения от него е-адрес, а на ответника по чл. 52, ал.2, вр. чл. 38, ал.2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5