Решение № 41 от 25.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Перник, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Търговско дело № 20231700900078 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3-то, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а в случай че процесните вещи са погинали или са отчуждени след подаването на исковата молба – по чл. 57, ал. 2, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК 130460393, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Медникарска № 1А, представлявано от Т.Ф.Ф. и Ф.Ф.Ф. против А. М. Б., ЕГН ********** от ***.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството и на земеделски производител е сключен договор за изработка, неразделна част, от който е оферта с изх. № *** Сочи, че по силата на същия е поел задължение да достави и монтира в кравефермата на ответницата, находяща се в ***, оборудване, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA, модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500;

Сочи, че към договора е подписан анекс от 23.03.2015 г., с който е допълнена офертата, като са уточнени допълнително техническите спецификации на съоръжението под № 1 в първоначалната оферта.

Твърди, че в изпълнение на подписания договор ответницата е заплатила сумата от общо 89500 лв., което е извършено на три плащания, като тази сума представлява 90% от договорената цена в размер на 99120 лв.

Сочи, че на 01.06.2017 г. е възложил на трети лица монтирането на техническите съоръжения, които са били доставени на ответницата на 18.05.2018 г., но поради създадените от нея пречки, документи за доставянето 1 им не били съставени. По вина на ответницата били извършени и само частични действия по монтажа.

Твърди, че с покана, изпратена до него по пощата с обратна разписка на 23.11.2018 г. ответницата е развалила договора, като това е прието и с решение № 50140/14.03.2023 г. по т.д. № 1658/2021 г. на ТК на ВКС, като със същото ищецът е осъден да върне полученото плащане. Сочи, че на 11.04.2023 г. са изпълнили задължението си за връщане на даденото по разваления договор, като са превели по банков път заплатената от ответницата парична сума от 89500 лв. Твърдят, че тя не е изпълнила задължението си да върне получените технически съоръжения или ако същите са погинали – да заплати тяхната цена в размер на 89500 лв.

Искането към съда е да осъди ответницата да върне на ищеца оборудване за кравеферма, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA, модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, получени от нея по договор за изработка по оферта изх. № *** и анекс към него от 23.03.2015 г., който е развален, поради неизпълнение, а в случай, че вещите са погинали или отчуждени след подаване на исковата молба, да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 89500 лв., представляваща равностойността на погиналите или отчуждени вещи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който евентуално съединените искове са оспорени изцяло.

Ответницата признава, че между нея и ищеца на 23.03.2015 г. е сключен договор за доставка и монтаж на посоченото в исковата молба техническо оборудване, че в изпълнение на същия е платила сумата от 89500 лв., че договорът е развален и с решение № 50140/14.03.2023 г. по т. д. № 1658/2021 г. на ВКС ищецът е осъден да и върне така платената сума.

Оспорва твърдението, че ищецът е доставил оборудването, предмет на договора, че е сключил на 01.06.2017 г. договор с трети лица за монтирането му, както и че са извършвани действия по монтиране на същото.

Излага подробни твърдения за доставката на монтираното в момента в кравефермата техническо оборудване, като сочи, че това се случило по договор, сключен със „Сезер груп“ ООД и се различава по марка и модел с процесното.

Твърди, че тъй като спорните вещи никога не са били доставяни, те няма как да погинат или да бъдат отчуждени след подаване на исковата молба.

Прави възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковата претенция по давност.

Оспорва достоверността на датата на представените от ищците договори за монтаж от 01.06.2017 г., като твърди, че са съставени с цел ползването им в настоящото производство. Оспорва и представените от ищеца нотариална покана и протокол, като сочи, че те не носят подписа и, поради което не я обвързват.

2

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди сторените разноски.

Отговорът е връчен на ищеца. В срока по чл. 372, ал. 1 от ЗЗД той е подал допълнителна молба, с която е заявил, че поддържа твърденията си в първоначалната. Взел е становище по отговора на ответника, като е посочил, че твърденията му за причината за разваляне на договора и за доставката на друго оборудване в обекта му и сключения договор във връзка с него са неотносими към правния спор. Заявил е, че поддържа искането си за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. поддържа исковата молба и допълнителната искова молба. Моли съда да уважи предявения иск по съображения, подробно изложени в писмена защита.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. К. поддържа отговора. Счита главния и евентуалния иск за неоснователни по подробни съображения, изложени в писмена защита. Моли съда да ги отхвърли.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Не е спорно между страните и се установява от представените от тях писмени доказателства – договор от 23.03.2015 г., анекс към договор от 23.03.2015 г., ведно с оферта изх. № ***, допълнение към нея, покана от 05.11.2018 г., ведно с касов бон от 23.11.2018 г. и известие за доставяне, връчено на ищеца на 23.12.2018 г. и Решение № 50140/14.03.2024 г. по т. д. № 1658/2021 г. по описа на ВКС, че на 23.03.2015 г. са сключили договор по силата, на който по възлагане на ответника, ищецът се е задължил да достави и монтира в кравефермата на възложителя в *** техническо оборудване, както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А; външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна инсталация-централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA, модел IDEAL;

5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, срещу обща цена от 99120.00 лв., платима авансово в размер на 90% , а останалите 10% след приключване на монтажа, съставяне на предавателно приемателен протокол и издаване на данъчна фактура, със срок на изпълнение 60 дни, считано от извършеното авансово плащане. Уговореното авансово плащане е извършено на три вноски в общ размер на 89500 лв. Договорът е развален, считано от 27.12.2018 г., с писмено предупреждение от ответника, поради неизпълнението му от ищеца, с връчена на последния покана на 23.12.2018 г.

С влязло в сила съдебно решение ищецът е осъден да върне на ответника авансово заплатената сума в размер на 89500 лв. и същият е сторил това Спорно е, предоставил ли е ищецът частично изпълнение по договора и каква е изпълнената част. За установяване на това обстоятелството страните са ангажирали писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – счетоводна 3 експертиза.

Ищецът е представил два договора, сключени на 01.06.2017 г. за монтаж в кравефермата на ЗП „А. М. Б.“ на техника идентична по вид с тази, предмет на договора от 23.03.2015 г., между него и трети лица. Първият – с Л. Щ. и Р.С. на които е възложен монтажът на вътрешна торова лента, външна торова лента, централен млекопровод и поилки, със срок не по-дълъг от 20.06.2018 г. И вторият – с И. И. за монтаж на млекохладителен танк. При направено оспорване от ответника и доказателствена тежест на ищеца, указана му с доклада на съда, той не е установил достоверността на датата, посочена в двата договора за монтаж, поради което не може да бъде прието, че те са сключени на 01.06.2018 г. Най-рА.та достоверна дата съгласно правилото на чл. 181 от ГПК е тази, на която договорите са представени по делото с исковата молба, а именно 23.11.2023 г. Предвид изложеното недоказано е останало твърдението на ищеца, че за изпълнение на процесния договор, е сключил писмени договори с трети лица, на които е възложил монтажа на техническото оборудване.

С исковата молба е представена нотариална покана от ищеца до ответника, с която го кани в тридневен срок от връчването да приеме и изпълни приложено към нея споразумение за финализиране на договора от 23.03.2015 г., в което е посочен краен срок за монтаж на доставеното оборудване – 18.06.2018 г. Поканата е връчена на ответната страна на 08.06.2018 г., при отказ, а споразумението не носи подпис на ответницата, поради което тя не е обвързана от предложените от ищеца клаузи.

Ищецът не е представил други писмени доказателства за установяване извършването на твърдяната от него доставка и монтаж на процесното оборудване.

От своя страна ответникът е представил уведомително писмо от 29.09.2015 г. от ДФ „Земеделие“, адресирано до него, с което му е указано, че следва да поправи нередовностите в подадено заявление за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, сред които и представяне на анекс към договор от 23.05.2015 г., сключен с ИМЖ-2000 ООД, включващ спецификация и подробни технически характеристики на оборудването, както и описание на мярка и модел.

Представен е договор от 27.06.2016 г., сключен между ответника и ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за закупуване на специализирана земеделска техника и оборудване за животновъдно стопанство, ведно с приложения към него, от които е видно, че закупуването на оборудването по процесния договор от 23.05.2015 г. е предмет на финансиране от ДФ „Земеделие“. Срокът за извършване на инвестицията е определен в чл. 6 от договора и 24 месеца от сключването му и съответно изтича на 27.06.2018 г.

С молба от 16.03.2018 г. ответникът е поискал от ДФ „Земеделие“ да му разреши да замени първоначалния доставчик - ИМЖ – 2000 ООД с друг доставчик „СЕЗЕР ГРУП“ ООД за доставка на спорното оборудване, поради неизпълнение на поетото от първия задължение за доставка и монтаж на същото. Представен е договор за същото по вид оборудване, сключен с „СЕЗЕР ГРУП“ ООД, както и доказателства, че това е извършено след запитване за оферти и представени такива от други доставчици. С анекс от 11.04.2018 г. , подписан между ДФ „Земеделие“ и ответника е изменен, 4 сключения между тях договор, като е договорено финансиране вместо за оборудването, предмет на договора, сключен с ищеца на 23.05.2015 г., на същото по вид, но с различни индивидуализиращи белези по договор със „СЕЗЕР ГРУП“ ООД. С молба от 04.09.2018 г. ответникът е представил пред ДФ „Земеделие“ приемо- предавателен протокол, подписан от него и „СЕЗЕР ГРУП“ ООД, от който е видно, че на 21.05.2018 г. оборудването е доставено.