Решение № 4389 от 06.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4389 гр. София, 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110208067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ДЖИН ШАО” ООД, ЕИК 203275167, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Пирин“ № 89, представлявано от управителя ..., срещу наказателно постановление № 767408-F762330/29.04.2024 г., издадено от СКД. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за извършено от дружеството-жалбоподател нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, за което на основание чл. 185, ал. 4 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

В жалбата са изложени съображения в насока допуснати при издаване на атакуваното НП нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа се, че при издаването на АУАН и НП са нарушени съответно разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е описано достатъчно конкретно. Изтъква аргументи за неправилно ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството, предвид обстоятелството, че за едно и също данъчно нарушение има наложена както имуществена санкция, така и принудителна административна мярка по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС, като с препратка към Решение на СЕС от 24.05.2023 г. № С-97/2021 г. се сочи, че доколкото прилагането на различен процесуален ред по налагане и оспорване, води до невъзможност за синхронизиране и определяне на принуда съответна на тежестта на нарушението. Изразява недоволство от размера на наложената имуществена санкция, която е 1 определена като прекомерна, оспорва, че нарушението е извършено повторно и са налице основанията за прилагане на санкцията, предвидена в чл. 185, ал. 4 от ЗДДС. При тези съображения се прави искане НП да бъде отменено, алтернативно наложеното наказание да бъде намалено. С оглед изхода на делото прави искане на дружеството да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски.

За проведеното на 12.07.2024 г. съдебно заседание страните са редовно призовани. За „ДЖИН ШАО” ООД се явява адв. Н., преупълномощена от адв. Б., представя пълномощно.

За ТД на НАП София се явява старши юрк. ЛИ., редовно упълномощен.

В дадения ход по същество адв. Н. моли наказателното постановление да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата.

Юрк. Илиев намира жалбата за неоснователна, а оспорваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 20.03.2024 г. в 15:10 ч. свидетелите Д. З. Л. и М. С. Г. - служители в ТД на НАП гр.

София, извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – китайски ресторант „ФУ ЪН Юен“, находящ се в гр. София, ул. „Черковна”, № 47, стопанисван от „ДЖИН ШАО” ООД, ЕИК 203275167, извършили контролна покупка преди легитимиране от страна на органите по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, на телешко с бамбук и гъби на стойност 17,90 лв., китайска салата на стойност 9,20 лв., салата от пресни зеленчуци на стойност 7, 20 лв., минерална вода 1,5 л. на стойност 3,50 лв. и течен шоколад на стойност 7,50 лв., всичко на обща стойност 45, 30 лв., за която не е издаден фискален бон.

В момента на покупката фискалното устройство, инсталирано в обекта, модел „Datecs DP150” с ИН на ФУ DT755069 и номер на ФП: 02755069, регистрирано в НАП с потвърждение № 4137559/29.03.2019 г. било в изправност, със сверени дата и час спрямо астрономическото време на страната. Сумата за покупката била платена в брой в 15:02 ч. на 20.03.2024 г. от Д.

З. Л. и получена от ... - управител.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА № 0127265 от 20.03.2024 г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр.София и да представи конкретно изброени в протокола 2 документи.

На 04.04.2024 г. свидетелят Л. съставил срещу „ДЖИН ШАО” ООД АУАН № F762330, в който описал обстоятелствата относно установеното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, и доказателствата, които го подкрепят. Като нарушена разпоредба цитирал нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. АУАН бил редовно връчен на управителя на дружеството ....

Въз основа на съставения АУАН, при идентично описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, от СКД. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 4 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Л. и Г., и писмени - протокол за извършена проверка серия АА № 0127265 от 20.03.2024 г.; опис на наличните пари в каса към момента на започване на проверката; дневен отчет; клиентска сметка; фискален бон – копие; пълен отчет; декларация за стопанисвани обекти от задължено лиже; писмено обяснение от управителя ...; заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Обстоятелствата по извършената проверка, в това число точното време на направената в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект покупка - в 15:10 ч. на 20.03.2024 г., и направените при проверката констатации, се установяват посредством показанията на свидетелите Л. и Г.. Съдебният състав кредитира изложеното от всеки от тях като обективно, логично и кореспондиращо с писмените доказателства, и по-конкретно с протокола за извършена проверка. Л. изрично подчертава, че към момента на посещението си в ресторанта проверяващите били установили клиентски сметки, неотразени по надлежния ред и невъведени във фискалното устройство за 20.03.2024 г. – датата на проверката, съответно за които не е имало издаден фискален бон.

Въз основа на изложеното от двамата свидетели съдът прие за установено, че при извършване на покупка на телешко с бамбук и гъби на стойност 17,90 лв., китайска салата на стойност 9,20 лв., салата от пресни зеленчуци на стойност 7, 20 лв., минерална вода 1,5 л. на стойност 3,50 лв. и течен шоколад на стойност 7,50 лв. от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, продавачът в обекта - ..., не издал фискален бон от намиращия се в работен режим модел „Datecs DP-150” с ИН на ФУ DT755069 и номер на ФП: 02755069, регистрирано в НАП с потвърждение № 4137559/29.03.2019 г.

Данни за наличието на предоставена услуга, за която е следвало да се издаде фискален бон, се откриват и при запознаване със съдържанието на приобщените като писмени доказателства бележка от нефискален принтер, дневен финансов отчет, опис на каса, КЛЕН 3 от 20.03.2024 г., отчет от ПОС терминал за 20.03.2024 г. Този факт е намерил отражение и в констатациите, обективирани в съставения по повод проверката протокол, целящ удостоверяване на реда на контролната дейност и закрепване на установеното от контролния орган.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на процесния АУАН и компетентността на административнонаказващия орган - заместник-директора на ТД на НАП София по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на представител на дружеството-жалбоподател.

Наред с това, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, времето и мястото на извършването му, и доказателствата, които го подкрепят.

Предвид гореизложеното съдът не приема за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи задължителните реквизити на АУАН и НП – по – конкретно изискванията на чл.42, ал.1, т. 4 и по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Жалбоподателят се позовава на решението по дело № С-97/21 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Благоевград. Съдът на Европейския съюз посочва в диспозитива на акта си, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на 4 данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В конкретния случай за осъществено на 20.03.2024 г. административно нарушение, „ДЖИН ШАО” ООД е било наказано с процесното наказателно постановление - № 767408F762330/29.04.2024 г., влязло в законна сила на 17.05.2024 г., след като е издадена заповедта за налагане на принудителна административна мярка – на 08.05.2024 г. В този смисъл, в нарушение на принципа „ne bis in idem“ и принципа на пропорционалността, неправилно за едно и също административно нарушение на дружеството са наложени едновременно принудителна административна мярка и имуществена санкция.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието се презумира и не следва да бъде обсъждана.