Решение № 760 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000074 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника ù адв. Х. срещу решение № 501 от 12.03.2020 г., пост. по т.д.№ 682/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 18 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя срещу „Финко Бул“ ООД гр. София, „Универсал кемикал“ ООД- гр. София, и А. Ч. иск с правно основание чл. 464 от ГПК за признаване за установено, че не съществува вземането на присъединения кредитор „Финко Бул“ООД, обективирано в изпълнителен лист от 4.07.2018 г., издаден от Софийския районен съд, 42 състав по гр. д.№ 17415/2018г. срещу „Универсал кемикал“ООД и А. Ч., в общ размер от 141 513,26 лв., от които 136 908,10 лв. - главница по договор за кредит за оборотни средства с погасителен план от 15.05.2010 г. и 4605,16 лв.

- разноски в заповедното производство и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответниците са присъдени направените по водене на делото разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 68563/13.07.2020 г. на „Финко Бул“ООД чрез пълномощника му адв. А. срещу определение № 3026 от 23.06.2020 г. по делото, с което е оставено без уважение искането му, 1 направено с молба вх.№ 49394/08.06.2020 г. за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

Във въззивната жалба на „УниКредит Булбанк“АД е оспорен като неправилен и формиран в нарушение на чл. 164, ал. 2 , чл. 181, чл. 370 от ГПК изводът на първоинстанционния съд, че оспореното вземане не е погасено по давност, поради прекъсване течението на давностния срок с признаване на вземането, извършено с адресирано до кредитора писмо от 15.04.2015 г., което жалбоподателят твърди, че е антидатирано и създадено единствено за нуждите на процеса. Наведен е довод, че писмото е прието като доказателство по делото в нарушение на процесуалните правила, тъй като е било представено с отговора на допълнителната искова молба, след като е настъпила процесуалната преклузия по чл. 370 от ГПК с пропускане на възможността да бъде представено с отговора на първоначалната искова молба, което го лишава от възможността да стори това след изтичането на този срок и при липсата на особени непредвидени обстоятелства за представянето му по-късно. Поддържа се, че ако писмото е съществувало и е било съставено към посочената в него дата, ответникът „Финко Бул“ООД е следвало да го представи в заповедното или в изпълнителното производство, които са се развили след твърдяната дата на извършеното с него признаване на вземането. Посочено е, че установяването на датата на съставяне на документа със свидетелски показания е недопустимо, тъй като той не представлява разписка за извършено плащане, по отношение на която е изрично предвиденото изключение в нормата на чл. 181, ал. 2 от ГПК, както и че съдът необосновано съдът е счел, че ищецът е заявил съгласие за изслушване на свидетели относно достоверната дата на писмото, тъй като в съдебното заседание на 18.10.2019 г. неговите пълномощници изрично са се противопоставили на допускане на свидетел за установяване на това обстоятелство. Изложено е, че такова съгласие не представлява искането за разпит на свидетеля С., цитиран в показанията на свидетелката К., тъй като то е направено единствено за опровергаване истинността на нейните показания, както е посочено и в определението на съда по допускането му, като единствена възможност за защита на ищеца по същество срещу недопустимите, според него, показания на този свидетел. Поддържа се, че датата на съставяне на писмото като частен документ е непротивопоставима на ищеца, доколкото в производството по делото не е установено някое от 2 обстоятелствата, посочени в чл. 181 от ГПК. Оспорена е достоверността на показанията на свидетелите, в частност на тези на свидетеля С., с довода, че съдът не е съобразил тяхната заинтересованост от изхода на спора в полза на ответниците, а оттам - не ги е преценил съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото и предвид противоречията между тях. По тези съображения жалбоподателят счита, че доколкото писмото от 15.04.2015 г., съдържащо признание на вземането от страна на длъжника „Универсал Кемикал“ООД няма противопоставима на ищеца достоверна дата на съставянето му и като такава следва да се приеме тази на прилагането му към отговора на допълнителната искова молба - 22.07.2019 г., от което следва, че като направено след изтичане срока на погасителната давност, то няма за последица неговото прекъсване. Поддържа се, че признанието на дълга, като обезпечен с ипотека е следвало да бъде извършено с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано към вече вписаната ипотека, с което да се даде гласност на това обстоятелство по отношение на третите лица, по аналогия с чл. 171 от ЗЗД и е оспорено като неправилно становището на съда за неоснователност на този довод.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният по делото иск да бъде уважен, както и за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя по водене на делото пред двете инстанции.

Въззиваемият „Финко Бул“ООД оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. А. се поддържа неоснователност на твърдението на въззивника, че съдът е нарушил разпоредбите на чл. 164, ал. 2, чл. 181 и чл.

370 от ГПК, тъй като е налице хипотезата на чл. 194 във връзка с чл. 193 ГПК, доколкото в първото по делото заседание съдът е открил производство по оспорване на писмото по реда на чл.193 от ГПК по искане на жалбоподателя.

Посочено е, че съдържанието и датата на оспорения документ се потвърждава както от непротиворечивите показания на разпитаните по делото двама свидетели и от изявленията на другите двама ответници, така и от обстоятелството, че в заповедното производство за снабдяване на „Финко Бул“ ООД с изпълнителен лист срещу длъжниците А. Ч. и „Универсал Кемикал“ООД и в изпълнителното производство, те не са възразили срещу 3 вземането и не са се позовали на погасяването му по давност, а многократно са признавали задължението си по договора, включително с представения по делото писмен документ, а учредената за обезпечаването му ипотека не е заличена нито към момента на издаването на изпълнителния лист, нито понастоящем. Според въззиваемия е правилно становището на съда, че ищецът се е съгласил с допускането на свидетели, тъй като неговите пълномощници са направили искане за допускане разпита на единия от тяхсвидетеля С.. Твърди се, че показанията на свидетелите непротиворечиво установяват както признанието на дълга от страна на ответниците А. Ч. и „Универсал кемикал“ООД, така и истинността на писмения документ- писмо за признание на дълга и датата на съставянето му. Оспорено е становището на жалбоподателя, че признанието на обезпеченото с ипотека главно задължение е следвало да бъде направено с нотариална заверка на подписите на длъжниците и да бъде вписано, с възражението, че нормата на чл. 171 от ЗЗД не може да се тълкува разширително, поради което искането за вписването му би било недопустимо с оглед нормата на чл. 2 от Правилника за вписванията, допускаща вписване, отбелязване и заличаване само в изрично предвидените от закона случаи. Оспорена е активната легитимация на „Уникредит Булбанк“АД с възражението, че вземанията ù към „Универсал Кемикал“ООД и А. Ч. не съществуват, тъй като произтичат от нищожен договор, поради уговорените с него неравноправни клаузи относно размера на лихвите, промяната на лихвения процент, комисионните и предсрочната изискуемост, неустойките и обезпеченията, както и поради това, че нито с първоначалната, нито с допълнителната искова молба ищецът е представил договорите за кредит и анексите, от които твърди, че черпи права. Наведен е довод, че възражение за погасяване на вземането по давност може да бъде направено единствено от длъжника, но не и от друг негов кредитор, както и че в случая длъжниците не са направили такова възражение нито извънсъдебно, нито в рамките на заповедното и изпълнително производство, а обратно : признали са задълженията си към „Финко Бул“ООД. Поддържа се, че доколкото кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот- жилище на физическото лице А. Ч., възражението за нищожност на част от неговите клаузи като неравностойни е допустимо и съдът е длъжен да ги разгледа.

Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че обезпеченото с първа по ред ипотека вземане на „Финко Бул“ООД по договор за кредит е погасено по 4 давност, с възражението, че течението на давността е било многократно прекъсвано с признаване на дълга от длъжниците, поради което не е изтекла, в какъвто смисъл е и приетото като доказателство по делото писмо от 15.04.2015 г. до кредитора „Финко Бул“ООД, както и показанията на свидетелите К. К. и И. С.. Наведен е довод, че личното възражение за погасяване на вземането по давност, като лично имуществено право, чието упражняване зависи от личната преценка на длъжника, не може да бъде релевирано от трети за правоотношението лица, вкл. и негови кредитори, какъвто е ищецът по делото, тъй като, съобразно чл. 118 от ЗЗД, длъжникът може да го изпълни валидно, въпреки погасяването му по давност. Поддържа се, че длъжниците не са направили такова възражение нито извънсъдебно, нито в рамките на изпълнително или заповедното производство, а напротив с писмото от 15.04.2015 г. е заявено изрично признание на задължението по кредитния договор, в какъвто смисъл е и поддържаното от тях становище в хода на производството по предявения иск. Изложено е, че с признанието на дълга от страна на длъжниците, погасителната давност е била прекъсната, а с издаването на изпълнителен лист по заповедното производство вземането е стабилизирано, както и че действието на договорната ипотека, с която е обезпечено вземането на „Финко Бул“ООД, съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, трае 10 години от деня на вписването, като ипотеката не е била заличена както към датата на издаването на изпълнителния лист, така и понастоящем.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените от ответника разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Въззиваемите „Универсал Кемикал“ООД и А. Ч. не са подали отговор на въззивната жалба на „Уникредит Булбанк“АД, но в о.с.з. процесуалният им представител адв. Н. е оспорил същата и е направил искане за оставянето ù без уважение като неоснователна по съображения, че след като според чл. 172 от ЗЗД срокът на действие на ипотеката е десетгодишен, с изтичането на същия срок следва да се погасяват и обезпечените с нея главни задължения.

Направили са искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

5

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от приложеното в цялост фотокопие на преписката по гр.д.№ 15890/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав, че по заявление от 16.03.2017 г., въз основа на което е образувано същото дело, в полза на „Уникредит Булбанк“АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „Универсал Кемикал“ООД,- гр. София, А. Ч. от гр. *** и „Универс Кафе“ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 99 900 лв., представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 202/11.12.2009г., ведно със законната лихва за периода от 15.03.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 21 860,04 лв. за периода от 21.10.2013 г. до 30.12.2015 г., лихва в размер на 23398,68 лв., дължима за периода от 30.10.2013 г. до 14.0 3.2017 г., наказателна лихва в размер на 15 737,51 лв. за периода от 21.10.2013 г. до 14.03.2017 г., лихва в размер на 6424,01 лв. за периода от 30.10.2013 г. до 30.08.2014 г., такса в размер на 1459,5 лв. и 7050,35 лв. разноски по делото, от които 3375,6 лв. държавна такса и 3674,75 лв. възнаграждение за адвокат. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от договор за банков револвиращ кредит № 202/11.12.2009 г. Със заявлението е представен договор за банков револвиращ кредит № 202 от 11.12.2006 г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД като кредитор, „Универсал Кемикал“ООД, като кредитополучател и А. Ч. като солидарен длъжник, както и анекси към него, съответно № 1 от 9.12.2010 г., № 2 от 27.12.2010 г. , № 3 от 9.12.2011 г. , № 4 от 11.01.2012 г., с който е уговорено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора да бъде учредена втора по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на А. Ч., представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. 16, ет., 1, със застроена площ 64,70 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение заедно с 1.501 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя, учредена в полза на банката съгласно нотариален акт за учредявате на договорна ипотека № 60. том II, рег.№ 4655, нот. дело № 2231/2011 г. на помощник-нотариус по 6 заместване на Нотариус с peг. № 343, вписан а Сл. вп.- гр. *** с вх. рег. № 27818/30.06.2011 г., акт № 68 том XV, нот. дело № 15100/2011 г..