Решение № 109 от 15.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2106

Гр. П., 15.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08030/**** г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Б.Ц.Ц. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 808,08 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 01.08.**** г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 104,71 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.**** г., за които суми по ч. гр. дело № 0****/**** г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 01.08.**** г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.

41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.

С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.

Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Б.К. оспорва предявените искове с твърдението, че ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия, доколкото не собственик или ползвател на имота през процесния период. Оспорва исковете по размер, както и да е извършвана метрологична проверка на топломера в процесната абонатна станция. Намира за недоказано представените от ищеца Общи условия да са обнародвани в централен и местен ежедневник. Счита, че последните не обвързват ответника. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.

1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.

82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по описа на нотариус Р.М., третото за процеса лице Й.П.Д., като дарител, дарява на сина си Б.Ц.Ц. – ответникът по делото, в качеството му на дарен, а същият приема дарението, на 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***.

Установява се, че с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по описа на нотариус Р.М., третото за процеса лице А.М.Г., като продавач, прехвърля на ответника по делото и съсобственик на жилището Б.Ц.Ц., като купувач, собствеността върху 4/6 идеални части от недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***.

С декларация с вх. № 799/20.02.2009 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът Б.Ц. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „**, с вписани придобивни основания – покупка и дарение. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора Б.Ц. и третото за процеса лице Г.П.Г.при квоти:

5/6 идеални части за Ц. и 1/6 идеална част за Г..

Изяснява се, че с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***.**** г. по описа на нотариус И.И., ответникът Б.Ц. и лицата А.Г.а П.и П.Г. П., действащ лично и като пълномощник на Н.Б.Г.а, като продавачи прехвърлят на третото за процеса лице Г.Н.Г., като купувач, собствеността върху недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***. В нотариалния акт е отразено, че Ц. е собственик на 15/18 идеални части от процесния имот, а останалите продавачи на общо 3/18 идеални части.

Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ответникът Б.Ц. е бил собственик на 5/6 идеални части от процесния имот, придобити от него на 23.12.2008 г. по силата на транслативния характер на договорите за дарение и покупко – продажба.

В подкрепа на този извод е и изявлението на ответника, обективирано в представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от него частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът Б.Ц. е собственик на 5/6 идеални части от жилището, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо на останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. В тази насока са и данни в нотариалния акт от 01.02.**** г. /следващ по време исковия период/, сочещи, че ответникът прехвърля 15/18 идеални части от собствеността върху имота, равняващи се именно на 5/6 идеални части.

Следователно,

Б.Ц., като носител на правото на собственост, е придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността, в случая на 5/6 части – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Този извод не се разколебава от обстоятелството, че в нотариалния акт от 01.02.**** г. страните по договора за покупко – продажба са уговорили заплащането от страна на ответника на разходите за топлинна енергия за периода след месец декември 2016 г., тъй като се касае за двустранна сделка, която обвързва единствено участниците по нея – продавачи и купувач, респ. има действие в отношенията между тях и в отношенията между самите продавачи, но не и спрямо трети лица, каквото е ищцовото дружество.

Така приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на ответника Б.Ц. обосновава проверката на съда за наличието на втората предпоставка, обуславяща възникването на процесните притезания – реалната доставка на топлинна енергия, обуславяща възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение, а именно да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл.

15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Нелбо“ АД. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази насока, последният от 08.12.2011 г. Същата е изготвяла изравнителните сметки за процесната сграда от 2006 г. От заключението се установява, че монтираният в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер, е преминал през задължителните периодични метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани свидетелства. Изяснено е, че макар между последната и предхождащата я проверка да е изтекъл период по-дълъг от законоустановения двугодишен срок, топломерът е годен да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c21eec79-2698-4503-abe9-96e391fd1164