Определение № 440 от 17.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 310/2024
- Вид
- Определение № 440
- Подписан
- 17.07.2024
- В сила
- 17.07.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 503, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 521, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440 гр. Варна, 17.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500310 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Джънгъл“ ООД, ЕИК 148053387, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. „Възрожденци“ № 58, вх.
А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Маргарита Д.а Суан, против определение № 1133/25.03.2024 г. на ОС – Варна, постановено по в. гр. д. № 403/2024г., с което е оставена без разглеждане подадена от същото дружество жалба в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 1343/2023 г. по описа н ЧСИ Л. Станев срещу отказ на съдебния изпълнител да изготви предварително разпределение по изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх. № 27057/03.11.2023 г. и производството по в. гр. д. № 403/2024 г. по описа на ОС – Варна е прекратено.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че задължението на съдебния изпълнител за изготвяне на разпределение е изводимо от разпоредбата на чл.495, ал.1 ГПК, според която взискателят, обявен за купувач на имот е длъжен да внесе сумата необходима за плащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели в 14-дневен срок от разпределението. Изложено е, че ЧСИ е следвало да изготви разпределението и да го предяви по реда на чл.462, ал.1 ГПК като едва след стабилизиране на разпределението да се предадат сумите заделени за взискателите в изпълнителното производство. Жалбоподателят счита, че пропускът да бъде изготвено разпределение на сумите постъпили от проведеното принудително изпълнение съставлява съществено процесуално нарушение. Позовавайки се 1 на мотивите на ТР № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е изразил становище, че ВОС неправилно е оставил жалбата без разглеждане.
Иска се от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от взискателя „ВИП България Инвест“ ЕООД, чрез адв. Л. П., в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на подадената пред настоящата съдебна инстанция частна жалба. Наведени са доводи, че постановеното от ВОС определение не подлежи на инстанционен контрол, евентуално, че частната жалба, подадена пред настоящия съд е неоснователна, тъй като първоначалната жалба, подадена във въззивното производство е насочена към необжалваем акт. Излагат се доводи за липса на предпоставки за изготвяне на разпределение на събрани суми в изпълнителното производство предвид достатъчността на средствата, получени от осребрения недвижим имот, за погасяване на вземанията на всички взискатели с неудовлетворени притезания към длъжника „Джънгъл“ ООД. Изложено е, че правилно са определени вземанията на взискателите, съобразно правилата на чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД. Сумата за довнасяне от взискателя е правилно изчислена след прихващането й с дължимото вземане.
Останалите взискатели не са подали отговор по жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по в. гр. д. № 403/2024г. на ОС – Варна е образувано по жалба на „Джънгъл“ ООД – длъжник по изп.д. № 20238950401343 по описа на ЧСИ Л. Станев, рег. № 895, против отказа на съдебния изпълнител да изготви предварително разпределение по същото изпълнително дело. Позовавайки се на разпоредбата на чл.495, ал.1 ГПК, се сочи, че взискателят – наддавач, предложил най – високата цена при публичната продан на недвижим имот, осъществена от ЧСИ в изпълнителното производство, е внесъл сума по сметка на съдебния изпълнител, която не съответства на предложената цена.
Посочено е, че не е ясно по какъв начин тази сума е определена от ЧСИ и на какво основание е разпоредено на един от взискателите да я внесе. Твърди се, че цената е недостатъчна за покриване на всички задължения на длъжника по изпълнителното дело, поради което е следвало да бъде изготвено разпределение на осн. чл. 495 ГПК.
С обжалваното понастоящем определение съдът е прекратил производството, приемайки, че жалбата е насочена против действия на съдебния изпълнител, които не подлежат на обжалване.
Съобразно разрешенията в т.8 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2
2/2013г., ОСГТК на ВКС, с действащия ГПК /2008г./ законодателят е ограничил възможността за обжалване на действия на съдебния изпълнител, която е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. В тази връзка действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат проверявани по жалба срещу тяхната незаконосъобразност, са конкретно и изчерпателно определени в нормите на чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 462, чл. 503, ал. 2, чл. 521, ал. 3 и чл. 527, ал. 4 от ГПК.
Отказът на съдебния изпълнител да изготви разпределение на постъпили по делото суми не съставлява подлежащо на обжалване действие по см. на чл.435 ГПК, нито от длъжника, нито от взискател по делото. По аргумент от разпоредбата на чл.463 ГПК на обжалване подлежи само изготвено разпределение, но не и отказа за това. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на ТР № 3/2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, тъй като с разрешението по т.2 от същото е прието, че е налице възможност длъжника да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, но само този, с който се произнася по задължението му за разноски по изпълнителното дело.
Липсата на разпределение в случая по никакъв начин не определя задължения за разноски. Наред с това, при неяснота относно признатите от съдебния изпълнител, респ. вменени в тежест на длъжника разноски, последният разполага с процесуалната възможност да иска издаването на нарочен акт, т.нар. справка за дълга /по арг. и от чл.79 ЗЧСИ/.
Ето защо законосъобразно окръжният съд е приел, че жалбата срещу обжалвания отказ да бъде изготвено разпределение на суми в изпълнителното производство е недопустима, поради което и обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното искане по чл.78 ГПК, в полза на ответника по частната жалба „ВИП България Инвест“ следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева срещу който размер е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед на това, отчитайки фактическата и правна сложност на спора и разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 400 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1133/25.03.2024 г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 403/2024г.
3
ОСЪЖДА „Джънгъл“ ООД, ЕИК 148053387, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. „Възрожденци“ № 58, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Маргарита Д.а Суан ДА ЗАПЛАТИ на „ВИП България Инвест“ ЕООД, ЕИК 148146820, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“ ж. к. „Трошево“, бл. 51, вх. Е, ет. 4, ап.
72, представлявано от управителя Красимира Желязкова Колева сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в частното производство пред Апелативен съд – Варна, на основание чл.78 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4