Определение № 37 от 04.09.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. София, 04.09.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ, СТ. ЛЕЙТ. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ст. лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от ст. лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20266100200094 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.

С постановление от 22.06.2026 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София), което е било потвърдено с постановление от 15.07.2026 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура (ВоАП), е било отказано образуването на наказателно производство по пр. пр. № 168/2026 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК.

Срещу постановлението на ВОП-София е постъпила жалба от С. Д. К., с искане за цялостната му отмяна и връщането на делото на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Прокурорската преписка е образувана по повод подаден сигнал за междусъседски скандал на публично място.

За да постанови атакувания отказ, наблюдаващият прокурор, както и горестоящият прокурор са приели за установено от фактическа страна, че 1 между жалбоподателката С. К. и полк. М. Б. са съществували трайно влошени отношения, свързани с ползването на междублоковото пространство в гр. ***, ж.к. ***, с разхождането на кучетата на С. К. и почистването им. На 05.03.2026 г. между двете лица възникнал пореден конфликт, който прераснал в скарване между двамата, вследствие на което М. Б. подал жалба срещу К. в МВР, а тя пък на свой ред като ответна реакция за това, на 16.03.2026 г. подала жалба до Инспектората на ВСС против Б., във връзка с този случай. Била извършена дисциплинарна проверка по отношение на М. Б., а също така бил постановен отказа от образуване на наказателно производство.

Съдът намира, че като краен резултат атакуваното постановление на ВОП-София за отказ от образуване на наказателно производство, потвърдено с постановление на ВоАП е правилно, тъй като в приложения сигнал и след проведената проверка липсват данни за извършено престъпление от общ характер. На първо място, така и не става ясно, защо прокуратурата е приела, че е налице законен повод и в случая се касае за съобщение по смисъла на чл.

209, т. 1 от НПК, след като жалбата на С. К. е била насочена към извършване на проверка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. Б., каквото производство е било проведено, видно от материалите по делото. Тя е била адресирана към Инспектората на ВСС, а той без съмнение не е орган на досъдебното производство. Това, че впоследствие дисциплинарната проверка е била извършена от административния ръководител на М. Б., не го превръща автоматично в орган на досъдебното производство, респ. жалбата не съставлява законен повод по смисъла на закона.

На следващо място, правилни са изводите, че в случая не са налице данни за престъпление от общ характер. Скарването, за което са били сигнализирани дисциплинарно-наказващите органи и дали същото е прераснало в хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК или този инцидент не е излязъл извън обичайното за подобен род конфликти, не може да бъде обсъждано в настоящото производство, тъй като подобно произнасяне не би било допустимо –престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК не е тежко по смисъла на закона, а от друга страна не визирано в изчерпателно изброените хипотези на втората алтернатива на чл. 213, ал. 4 от НПК, за които е допустим съдебният контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство. Този конфликт не съдържа данни и за проява по глава II, раздел 2

V от НК. И това е така, защото в съдебната практика на върховната съдебна инстанция, многократно е подчертавано, че при възникването на конфликти, следва ясно да се различава дали проявите на някое от лицата излизат извън обичайното и емоционално протичане на конфликта, или се касае за проява, с която се оказва влияние върху свободното формиране на волята на личността.

В случая от материалите на извършената проверка, правилно държавното обвинение е достигнало до извод, че е налице първата хипотеза и не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по чл. 211 от НПК, тъй като от събраните сведения и техния анализ не може да се направи основателно предположение, за извършено тежко престъпление от общ характер (за каквито престъпления е допустим съдебният контрол върху отказа на прокурора за образуване на ДП).

С оглед на тези съображения, съдът намери че подадената жалба е неоснователна, а атакуваното постановление на прокурора, потвърдено от горестоящ прокурор, е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, Софийски военен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 22.06.2026 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София), което е било потвърдено с постановление от 15.07.2026 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура (ВоАП), и е било отказано образуването на наказателно производство по пр. пр. № 168/2026 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ВОПСофия.

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 3

4