Решение № 232 от 24.06.2019, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 24.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОГИЕВ

ВАНЯ

И. при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 136 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 195 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 139/2018 г. на Районен съд – гр. Сливница, са отхвърлени предявените от В.В.С. срещу „Б.П.” ЕООД искове с правно основание чл. 327, ал.1, т. 2 вр. чл. 270, ал.1 КТ, чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ; признато е за незаконно и отменено по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на В.В.С., извършено със заповед № 002/25.01.2018 г. на управителя на „Б.П.” ЕООД на основание чл. 328, ал.1, т. 11 КТ; отхвърлен е предявения от В.В.С. срещу „Б.П.” ЕООД иск с правно основание чл. 270, ал.

1 КТ – са осъждане на ответника да й заплати трудови възнаграждения за периода 08.09.2015 г. – 1.12.2017 г., в общ размер 6863,64 лева, ведно със сумата 722,29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от момента на настъпване на тяхната изискуемост до окончателното им изплащане, както и иска с правно основание чл. 225, ал. 1, вр. чл. 344, ал.1, т. 3 КТ

– за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа след прекратяване на трудовото правоотношение в общ размер 1635 лева за периода 25.01.2018 г. – 25.07.2018 г.; „Б.П.” ЕООД е осъдено да заплати по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ на В. Влентинова С. обезщетение в размер на 817,50 лева за неспазен 3-месечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, и по иска с правно основание чл. 224, ал.

1 КТ обезщетение в размер на 645,30 лева за неползван платен годишен отпуск.

Ответникът е осъден да заплати по сметка на РС-Сливница сумата 150 лева държавна такса, а ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 63,35 лева за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищцата в частите му, с които са отхвърлени предявените искове по чл. 270, ал. 1 от КТ и по чл. 225, ал. 1 от КТ. По отношение на първия иск в жалбата се излага възражение срещу допускането от съда на гласни доказателства за установяване на изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата., като в тази връзка се сочи, че дори да е имало изгубване на ведомости, то не е било при изключена вина на работодателя, както и че разпитаните свидетели не установяват по безспорен начин изплащането на трудовото възнаграждение за целия претендиран период. По отношение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за недоказване от ищцата да е останала без работа лед уволнението в шестмесечния период.

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано, а именно в частите, с които: е отхвърлен предявения иск по чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ; е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед 002/25.01.2018 г. на управителя на ответното дружество; ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 817,50 лева; ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 645,30 лева.

Ответникът по жалба не е представил писмен отговор и не е заявил становище по жалбата пред въззивния съд.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищцата В.В.С. твърди, че е работела пир ответника „Б.П.” ЕООД на длъжността „продавач-консултант” по срочен трудов договор, сключен на 08.09.2015 г., трансформирал се в безсрочен на основание чл. 69, ал. 1 от КТ.

Твърди, че започването на работа не е получавала трудово възнаграждение, поради което е упражнила правото си да прекрати трудовото правоотношение едностранно на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, като отправила до работодателя писмено заявление за това. Впоследствие получила отправено й от работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор по чл. 326 от КТ, а на 02.02.2018 г. получила по пощата заповед № 002/25.01.2018 г., с която трудовото й правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. Ищцата твърди, че посочената заповед е нищожна като лишена от предмет, тъй като трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание – чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ. Алтернативно твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана. Въз основа на тези твърдения до съда са отправени следните искания: за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимите й трудови възнаграждения в периода от 08.09.2015 г. до 1812.2017 г. в размер на по 250 лева месечно, в общ размер 6863,64 лева, ведно с обезщетение за забава от момента на настъпване на изискуемостта до предявяване на иска в размер на 722,29 лева /съгласно допуснатото увеличение на размера на иска/; за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1, от КТ в размер на 817,50 лева /съгласно допуснатото увеличение на размера на този иск/; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 645,30 лева /съгласно допуснатото увеличение на този иск/. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че трудовото правоотношение не е било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, са отправени следните искания: за осъждане на ответника да заплати на ищцата неизплатените трудови възнаграждения в периода от 08.09.2015 г. до 18.12.2017 г. в размер на по 250 лева месечно, в общ размер 6863,64 лева, ведно с обезщетение за забава от момента на настъпване на изискуемостта до предявяване на иска в размер на 722,29 лева; за заплащане на обезщетение по ч. 225, ал.1 от КТ за периода от 25.01.2018 г. до 25.07.2018 г. в размер на 1635 лева /съгласно допуснатото увеличение на размер на този иск/; за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 272,50 лева /съгласно допуснатото увеличение на размера на този иск/; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 645,30 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете. Оспорва твърдението на ищцата за неизплатени трудови възнаграждения. Твърди, че трудовите възнаграждения са заплащани на ищцата всеки месец лично срещу подпис по разплащателна ведомост, както и че ежемесечно едната или другата продавачка носели документи в офиса на счетоводната фирма /”А.” ЕООД/, с която имал договор за счетоводни услуги. Твърди, че ищата излязла в болнични от 05.10.2017 г. до 07.11.2017 г., след което няколко дни отказвала да идва на работа, а впоследствие била пусната в неплатен отпуск.

Ответникът твърди, че в началото на 2018 г. от счетоводната фирма го уведомили, че разплащателните ведомости не били върнати при тях. Ответникът установил, че ищцата има регистрирана на свое име друга фирма „К. С.” и е открила собствен магазин. Същевременно променил длъжностната характеристика за позицията „пордавач-консултант” и изпратил на ищцата предизвестие и заповед № 002/25.01.2018 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Твърди, че не е получавал посоченото в исковата молба заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищцата

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, и съобрази предмета на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а се установява от представения трудов договор от 08.09.2015 г., че ищцата е работела при ответника на длъжността „продавач-консултант”, на 4 часов работен ден, при основно месечно трудово възнаграждение 250 лева. Няма спор също, че така сключеният между страните трудов договор за опредеен срок /до 04.09.2016 г./ е бил продължен и се е трансформирал в такъв за неопределено време при условията на чл. 69, ал. 1 от КТ.

Със заповед № 002/25.01.2018 г. на управителя на ответното дружество, връчена а ищцата на 02.02.2018 г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 28, ал.1, т. 11 от КТ.

Според приетото в първоинстанционното производство основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършено след справка в счетоводството на ответника, за периода 2015 г,. 2016 г. и

2017 г. в оборотни ведомости и в годишните баланси на ответника е отразявано изплащане на работните заплати въз основа на разплащателните ведомости. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че счетоводството при ответника е водено редовно. При извършената проверка вещото лице е установило, че начисленията на работните заплати са правени чрез дебитиране на сметка 604 – Разходи за заплати, срещу кредитиране на сметка 421, като извършването на тази счетоводна операция означава, че трудовите възнаграждения на персонала са начислени. Сметка 421 се дебитира при авансово и окончателно изплащане на възнаграждения и обезщетения на персонала срещу кредитиране на сметки от група 50 – Парични средства, като в случая тази операция е отнесена към сметка 501 – Каса – за възнагражденията от м. 09.2015 г. до м.08.2017 вкл., което според експерта означава, че същите са изплатени.

Осчетоводяването на тази операция се прави на база представена подписана от работниците разплащателна ведомост. Всички възнаграждения на ищцата за периода от 08.09.2015 г до 18.12.2017 г /които са в общ брутен размер 6646,47 лева/ са начислени, като изплатени са възнагражденията до м. 08.2017 г., а неизплатени са възнагражденията от м. 09.2017 г. до края на периода /18.12.2017 г./ в общ брутен размер 346,82 лева. Брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищцата /м.09.2017 г./ възлиза на 272,50 лева, като за период от 6 месеца общият му размер възлиза на 1635 лева. Според допълнителното заключение на СТЕ, общият размер на лихви за забава върху дължимото брутно трудово възнаграждение за горепосочения период възлиза на сумата 915,18 лева.

Представен е трудов договор №

006-18, сключен на 17.01.2018 г. между ЕТ „Д. – В.А.” и ищцата В.В.С., с който последната е назначена на дъжността „продавач-консултант” при основно месечно възнаграждение от 285 лева, при непълно работно време от 4 часа.

От направената в съдебно заседание в първоинстанционното производство на на 12.11.2018 г. констатация на представеното копие от стр. 14-15 на трудова книжка на ищцата, се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 25.01.2018 г. няма вписани други трудови договори.

Според показанията на св. А. М. /колежка на ищцата в ответното дружество/, тя и ищцата получавали трудовото си възнаграждение на ръка два пъти месечно – на аванс и заплата, за което се подписвали на ведомостите, които свидетелката носела два пъти месечно при счетоводителката и връщала обратно. Ведомостите се съхранявали в един шкаф в бюрото. През м. януари 2017 г. свидетелката установила, че папката с ведомостите липсвала.

Съгласно показанията на св. Р. Г. /извършвала счетоводното обслужване на ответното дружество/, ведомостите за заплати се изготвяли на базата представена от работодателя справка за присъствие на работа и се представя на фирмата за подпис на служителите, връща се за осчетоводяване след което отново се връща на фирмата. В края на 2017 г. за последно били донесени ведомостите на дружеството, като свидетелката ги оформила и върнала. От този момент свидетелката обработвала ведомости за заплати, но върнати с подпис нямало.

Според показанията на св. Й. Ц., двамата й сина през м. септември 2015 г. отворили магазин за животни, в който ищцата била назначена на работа на 4 часа при възнаграждение от 250 лева, която работела в магазина до началото на м. октомври 2017 г. Свидетелката е виждала папка, която стояла в шкафа, и при получаване на възнаграждението съответният служител се подписвал. Свидетелката твърди, че е присъствала около 20 пъти на заплащането на трудовото възнаграждение на ищцата и полагането на подпис за това от нея. След напускането на ищцата свидетелката разбрала, че папката липсва. Според свидетелката, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено през м. октомври 2017 г., впоследствие ищцата излязла в болнични, след което не се явила на работа и синът на свидетелката П.й пуснал неплатен отпуск.