Решение № 218 от 21.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора С. К. К., Б. Ем. Д., И. Б. А., К. Ас. С., Б. Ем. Д., и Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601286 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 12.07.2021г. по нохд № 2885/2020г., Специализиран наказателен съд, 16-ти състав е признал подсъдимите Д. А. Д., М. Г. В., В. И.

Б., К. В. И. и Д. Д. К. за виновни в извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, за това, че в периода м.03.2017г. – 29.11.2019г. на територията на гр.София и гр.*** са участвали в организирана престъпна група, ръководена от Г. Н. Д. и участници Б. Л. П., В. П. П., Т. Б., И. В. И., Д. Д. К., В. И. Б. и Д.

А. Д., като групата е създадена с користна цел – за извършване на престъпления по чл.354а от НК и в нея участват и длъжностни лица М. Г. В. – старши *** в група ООР в Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР и К. В. И. – старши *** в група ООР в Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, като на всеки един от подсъдимите били наложени следните наказания:

- На подс.Д. Д. – 7 /седем/ години лишаване от свобода при 1 първоначален строг режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А и б.Б ЗИНЗС;

- На подс.В. Б. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3от ЗИНЗС;

- На подс.М. В. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС;

- На подс.К. И. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС;

- На подс.Д. К. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

По отношение на всеки един от подсъдимите, съдът на осн.чл.59 от НК е приспаднал от наложеното наказание времето, през което са търпели мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Със същата присъда, съдът е признал Д. Д. за невиновен в това да е участвал в посочената ОПГ за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г. и за времето от 29.03.2019г. до 22.10.2019г. и на осн.чл.304 от НПК го оправдал в тази част по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.

Подсъдимите В. Б., М. В., К. И. и Д. К. са били признати за невиновни за това, за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г. и за времето от 29.03.2019г. до 22.10.2019г. в посочената ОПГ д а е участвал подс.Д. Д., поради което и на осн.чл.304 от НПК са били оправдани по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.

Със същата присъда, съдът е признал подс.Д. К. за невиновен за това на 29.11.2019г., в жилище, находящо се на адрес гр.***, ж.к.“***“ІІІ, №*, вх.* ет.* ап.*, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32 ал.1 от ЗКНВ, да е държал високорисково наркотично вещество - коноп с нето тегло по обекти: обект №1- 1,45 гр. на стойност 8,70 лв. и обект №2- 0,14 гр. на стойност 0,84 лв., всичко на обща стойност 9,54лв., като деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на процесната ОПГ (с посочени по-горе участници), поради което и на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.2 т.1 вр.ал.1 от НК.

Срещу присъдата на СНС е постъпила жалба от подс.М. В. чрез 2 защитата му адв.Е.Й., в която се посочва, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не били обсъдени, както изисква чл.305 ал.3 от НПК. Присъдата почивала на предположения в нарушение на чл.303 ал.1 от НПК, а фактическите изводи не се основавали на доказателства, събрани по делото. Наказанието било явно несправедливо и определено в разрез с изискванията на чл.54 от НК. Допълнително писмено изложение е депозирано след изготвяне и запознаване с мотивите към присъдата. Според защитата, въпреки че обвинението към подс.В. е съвкупност от общи приказки, лишени от каквато и да е конкретика, СпНС разгледал делото и пренесъл този недостатък на обв.акт и в мотивите на присъдата. Там присъствали изрази като: „всеки от тях изпълнявал ролята си съгласно договореното помежду им“, „не предприемали съответните законорегламентирани действия към дилърите на Д.“, „спирали за проверка и наказвали дилърите, които не работели за Д.“, „св.П. видял заедно Д. и В.“.

Тази липса на конкретика, според защитата (кога се е включил в ОПГ В. и в какво качество, какви точно действия е извършвал, квалифицирани по време и място) показва, че присъдата почива на предположения в нарушение на чл.303 ал.1 от НПК. Доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Не било ясно защо се кредитират показанията на едни свидетели, а не се кредитират други. Не е ясно и кои части от показанията на свидетелите установяват един или друг факт, които влизат в състава на обвинението. Акцентира се върху неопределените показания на свидетелите с тайна самоличност в нарушение на чл.124 от НПК.

Обсъждането на свидетелските показания се ограничава до изброяване на имената на свидетелите, като тази част, която ползва защитата е пренебрегната, без да се изложат мотиви защо, което противоречи на изискването на чл.305 ал.3 от НПК. Не са били обсъдени доводите, изложени от защитата. Наказанието било явно несправедливо и не е ясно как съдът е определил неговия размер, в нарушение на чл.54 от НК.

Въззивна жалба срещу постановената присъда от СпНС е подадена и от подс.Д. Д. чрез защитника му адв.В.. Посочено е, че присъдата е неправилна и се обжалват всичките й части. Допълнение към жалбата е подадено след запознаване с мотивите към присъдата. В жалбата се твърди, че присъдата е 3 неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и нарушения на чл.6 и чл.7 от ЕКПЧ, чл.50 от Хартата и Протокол №7 към ЕКПЧ. Съдът обосновал мотивите си на свидетелските показания на свидетели с тайна самоличност, разпитани по реда на чл.141 от НПК, без да бъде съобразена нормата на чл.124 от НПК, изискваща провеждане на справедлив съдебен процес. А в показанията на тези свидетели, били преразказани слухове, а не лични възприятия, че подсъдимите участват в ОПГ, поради което преразказът на чутото в *** не е нито факт, нито доказателство, а предположения. СпНС признал подс.Д.Д. за невинен за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г., тъй като е изготвена СППЕ, в която вещите лица в открито съдебно заседание заявили, че в посочения период подсъдимия е бил невменяем. Съдът обаче не обсъдил втората СППЕ, според което вещите лица не могат да кажат в периода 2017-2019 г. кога подс.Д. е бил вменяем и кога не. Първият съд в мотивите си посочил частично и едностранно първата СППЕ и игнорирал втората такава, поради което присъдата е непълна. На следващо място, защитата посочва, че съдът игнорирал обстоятелството, че делото започнало със сигнал до ГДБОП, подаден от св.Н. Б. Н. срещу В. Д. („б.“), който го заплашвал. Вместо обаче последния да бъде разследван, заплашваните от него лица били задържани.

Правните изводи на съда не очертавали съставомерност на деянието по чл.321 от НК, тъй като са изведени и интерпретирани от доказателства, които били манипулирани и преиначени от органите на досъдебното производство, което се потвърждавало от разпита на св.Н. и св.П.. Защитата прави свой собствен доказателствен анализ и излага съображения за възприет от първостепенния съд едностранчив и избирателен подход при обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение излага съображения за непълнота на мотивите, както и за цялостна липса на такива. Навежда довод за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в нарушение на законова забрана за повторно преследване и осъждане на лицето за едно и също престъпно деяние, тъй като подс.Д. бил осъден по нохд №4297/2019г. по описа на СРС за престъпление, реализирано на дата, попадаща в инкриминирания времеви период на процесното такова. Защитата представя като ново доказателство КППЕ, която била изготвена по нохд №1492/2017г. по описа на СРС и касаела изследвания от първия съд факт за наличие/липса на вменяемост на подсъдимия.

4

Въззивна жалба и допълнение към нея срещу постановената от СпНС присъда в нейната осъдителна част е подадена от адв.Н.А. като защитник на подс.В. Б.. В жалбата бланкетно са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, без подробни аргументи. По-подробни съображения са посочени относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Срещу постановената от СпНС присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подс.К. И. чрез защитата му – адв.К.. Твърди се, че присъдата е неправилна, тъй като са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда се довод, че изградените от първостепенния съд правни изводи са необосновани и са формирани на базата на повърхностен и непълен доказателствен анализ, като по този начин са нарушени законовите изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК.

Въззивна жалба и допълнение към нея е било депозирано срещу присъдата на СпНС от подс.Д. К. чрез защитника му адв.М.Х.. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора се излага становище за липса на събрани убедителни доказателства относно реализираното престъпно поведение от подсъдимия К.. Във всяка от описаните жалби се прави искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част и на осн.чл.336 ал.1 т.2 от НПК да бъде постановена нова, с която подсъдимите Д. Д., М. В., Д. К., К. И. и В. Б. да бъдат признати за невиновни. Като алтернатива се прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимите Д. Д., В. Б. и М. В. наказание.

Страните не са депозирали становища по така постъпилите жалби , при изпратени преписи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна прокуратура намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, с оглед на което настоява жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на 5 всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и във връзка с останалите, в резултат на което е достигнал до обоснования извод за доказаност на обвинението и виновност на подсъдимите. Показанията на свидетелите по делото са обсъдени подробно. Тези свидетели, на които съдът е обосновал присъдата си, са разпитани в хода на съдебното следствие и на защитата е била дадена възможност да задава въпроси. Сочи още, че съдът не е основал присъдата си само на показанията на свидетелите с тайна самоличност, а е съпоставил тези показания с показанията на останалите свидетели – с явна самоличност и по този начин е преодоляна забраната на чл.

124 НПК да не се обосновава присъдата само на показанията на такъв вид свидетели. Счита, че в хода на съдебното следствие, проведено пред въззивния съд, не се събраха такива доказателства, които да променят по коренно различен начин тезата за това, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които вече са осъдени от първата инстанция. С оглед изложеното, настоява присъдата да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимите - оставени без уважение.

Подсъдимият Д. К., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. Х.. Последният намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна, като сочи, че по отношение на подзащитния м у мотивите се свеждат до три страници /стр. 7, стр. 25 и при индивидуализацията на наказанието в заключителната част на стр. 38 и 39/.

Според защитата, прокуратурата не е успяла по категоричен и несъмнен начин да установи и да докаже по делото какво е участието в три направления на Д. Д. К. в тази ОПГ. Първот о направление касае времето, като видно от приложените по отношение на К. СРС-та за времето от 11.11.19г. до 29.11.19г. фигурират само четири телефонни разговора между подс. К. и Г. Д., от които по никакъв начин не става ясно за какви факти и обстоятелства биват водени тези разговори. По делото фигурирал само един свидетел – П. Л., който заявява определени факти и обстоятелства в съдебната фаза на наказателния процес. Последният, от една страна е с компроментирана свидетелска годност, изводима не само от съдебното му минало, но и с оглед психиатричното му здраве. На свой ред, в показанията си този свидетел заявява, че в незнайна за него дата и година, се е намирал, във фитнес в град *** , където чул от разстояние разговор между свидетеля П. и свидетеля Д., които обсъждали, че е най-добре да взимат наркотици от Д., защото той осигурява охрана и ще се 6 разправя, ако други лица бъдат замесени. Същевременно, в разпита си пред съда /съдебно заседание от 08.01.2021 г. /, този свидетел е категоричен, че не разпознава в залата това лице Д. и не знае ко й е. В този смисъл, ако съдът приеме, че показанията на свидетеля Л. са косвено доказателство, то същите следва да бъде съпоставени с други такива, за да бъдат изградени определени правни аргументи и изводи. В конкретния случай, такава връзка не съществува, доколкото тези свидетелски показания, съпоставени с показанията на Г. Д., Б. П. и Н. Й., водят до извода, че този свидетел никога не е посещавал тази зала, още повече въпросната зала е открита през 2020г., т.е. извън инкриминирания период. В тази връзка защитата счита, че свидетелят П. Л. е предубеден и заинтересован от изхода на наказателното производство по отношение на всеки един от подсъдимите, включително и на Д. К..