Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1264 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3212/2026
Вид
Решение № 1264
Подписан
21.10.2026
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110203212 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. Н. общ. Суворово, обл. Варна, подадена чрез процесуален представител – адвокат В. Ж. Ш. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „А. К.“ №*, против Наказателно постановление № 26-0819-001197 от 26.06.2026 г., издадено С. С. от * в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, оправомощена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Д. Ж.

Ж., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 255.65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), съответстващи на 500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети и 10 1

(десет) контролни точки.

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа оспорването и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се доводи за липса на извършено административно нарушение от субективна страна (липса на вина). Твърди се, че водачът не е бил уведомен по никакъв начин за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, нито от Гаранционния фонд, нито от органите на МВР, като за първи път е узнал този факт при извършената му полицейска проверка. Посочва се, че регистрационните табели са били поставени на автомобила и липсва публичен регистър, в който да бъде направена справка за служебно прекратена регистрация. В подкрепа на изложеното се позовава на задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, както и на Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 евро съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки чрез процесуален представител – юрисконсулт К. Л. – А., с които оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Поддържа, че нарушението е формално, а прекратяването на регистрацията е настъпило по силата на закона след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като след изменението на закона от 2025 г. органите на МВР нямат задължение да уведомяват собственика. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Жалбоподателят Д. Ж. Ж. е собственик на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с регистрационен номер *, придобит на 22.11.2024 г. и регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна със СРМПС № 014431928.

На 21.04.2026 г. в автоматизираната информационна система на МВР регистрацията на процесното моторно превозно средство е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП въз основа на подадено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд с изх. № 025114/22.03.2026 г. за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомлението от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) е било изпратено до жалбоподателя с обикновено писмо по пощата, като липсват доказателства за връчването и реалното му получаване от лицето. Органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна също не са изпращали и не са връчвали съобщение или уведомително писмо до собственика за датата и факта на извършената служебна дерегистрация.

На 03.05.2026 г. около 10:56 часа в гр. Варна, по бул. „К. и Ф.“ в посока бул. „Ц.О.“, до бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят Д. Ж. Ж. управлявал процесния лек автомобил „*“ с рег. №*, върху който били поставени двете регистрационни табели. Превозното средство било спряно за проверка от полицейски наряд в състав служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна: мл. автоконтрольор Г. Г. И. (актосъставител) и мл. автоконтрольор М. Ж. И. (свидетел по акта). При извършената проверка чрез служебен таблет и запитване до дежурната част полицейските служители констатирали, че за автомобила няма данни за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че регистрацията му фигурира като служебно прекратена, считано от 21.04.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

На място мл. автоконтрольор Г. Г. И. съставил срещу Д. Ж. Ж. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4988600 от 03.05.2026 г. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Като доказателства с акта били иззети 2 бр. регистрационни табели с № * и СРМПС № *. Актът бил предявен и подписан от водача без вписани възражения. В снетото на същата дата писмено сведение Д. Ж. Ж. изрично е посочил, че не е бил уведомяван за пропуснато плащане по застраховката и за прекратяване на 3 регистрацията.

С Мотивирана резолюция № 26-0819-М000133 от 04.05.2026 г. на * в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна административнонаказателното производство по АУАН № GA4988600 било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради образувана преписка ЗМ № 1-5140/2026 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), а материалите били изпратени на Районна прокуратура – Варна.

С Постановление от 23.06.2026 г. по преписка ВРП № 8741/2026 г. прокурор при Районна прокуратура – Варна е постановил отказ да се образува досъдебно производство и е прекратил наказателната преписка на основание чл. 213, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като деецът не е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, уведомителното писмо от Гаранционния фонд е изпратено без обратна разписка и липсват доказателства за получаването му, а умисълът и вината не могат да се презумират. Постановлението е било изпратено на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за сведение и по компетентност.

След получаване на прокурорското постановление, на 26.06.2026 г. наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление № 260819-001197, с което е ангажирал административнонаказателната отговорност на Д. Ж. Ж. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 14.07.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез наказващия орган на 16.07.2026 г. (вх. УРИ 819000-36298/16.07.2026 г.).

Видно от приложената справка от АИС „КАТ“, още на 03.05.2026 г. в 13:39 часа, след представяне на данни за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/126001510088, регистрацията на процесното МПС е била служебно възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 4988600/03.05.2026 г.;

Наказателно постановление

№

26-0819001197/26.06.2026 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на 4 вътрешните работи; Мотивирана резолюция № 26-0819-М000133/04.05.2026 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.06.2026 г. по преписка ВРП № 8741/2026 г. на РП – Варна; писмени сведения от 03.05.2026 г.; Справка за нарушител/водач; Справка от АИС „КАТ“ за регистрация и собственост на лек автомобил рег. №*; електронни удостоверения от Гаранционния фонд, както и от показанията на разпитания в открито съдебно заседание свидетел Г. Г. И. (актосъставител).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. Г. И., тъй като същите са логични, последователни, дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК и кореспондират напълно с приложените писмени доказателства по административнонаказателната преписка.

Писмените доказателства са приети по надлежния процесуален ред, не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като обективни и достоверни източници на информация.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна (санкционираното лице), имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 14.07.2026 г., а жалбата е заведена на 16.07.2026 г.).

При служебната проверка на законосъобразността на актовете съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (т. 1.3.2 за актосъставителя и т. 3.11 за наказващия орган). Актовете съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН формални реквизити. Спазени са предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове.

Не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на наказателното постановление след постановяване на Мотивирана резолюция № 26-0819-М000133/04.05.2026 г. Производството е било законосъобразно прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и след отказ на Районна прокуратура – Варна да образува досъдебно производство, по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН 5 административнонаказателната преписка е подлежала на законосъобразно довършване от компетентния наказващ орган.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната норма на чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказания глоба в размер на 255.65 евро (500 лв.) и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От обективна страна е безспорно установено, че на 03.05.2026 г. жалбоподателят Ж. е управлявал лек автомобил „*“ с рег. № * по път, отворен за обществено ползване, като към момента на проверката (10:56 ч.) регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, считано от 21.04.2026 г. по силата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За да бъде обаче едно деяние административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то следва да бъде осъществено не само от обективна, но и от субективна страна – да е извършено виновно (при форма на вината умисъл или непредпазливост съгласно чл. 7 от ЗАНН). Вината е основен конститутивен елемент на административното нарушение и съгласно константната практика и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН тя подлежи на пълно и главно доказване от наказващия орган, като в административнонаказателния процес вината не се предполага (Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС).