Решение № 106 от 13.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Русе, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201747 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. И. З., ЕГН ********** депозирана против Наказателно постановление № 09/30.10.2025 г., издадено от Кмет на Община Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, във вр. с чл. 36, ал.2 и чл. 13, б.“Б“ от ЗАНН, във вр. с чл.70, ал.3, във вр. с чл.68, ал.1 от Закона за защита на животните е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение по чл. 35, ал.2 от ЗЗЖ.

В жалбата бланкетно се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано и необосновано. Развиват се съображения за неправилно възприета фактическа обстановка, както и за липсата на вина на жалбоподателя. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебните заседания. Явява се и упълномощен процесуален представител – адв. Р. Н. от АК-Русе. Адв. Н. доразвива съображенията изложени в жалбата за различна фактическа обстановка от описаната в НП, като акцентира на факта, че процесното куче е било на повод с дължина около 1,5 м, че групата момичета, сред които и пострадалото лице с поведението си на „хихикане“ и „побутване“ са провокирали кучето, поради което намира, че реакцията му не е необоснована. Сочи, че за неговата реакция е допринесъл и фактът, че кучето преди това е било преминало медицинска интервенция по кастрация. Развива съображения, че жалб. З. изобщо не е присъствала на мястото на твърдяното нарушение, тъй като кучето в този ден е било поверено на грижите на нейната дъщеря, поради което няма как да носи отговорност.

Отделно посочва, че животното е било и под наблюдението на св. В.. Развива съображения, че мястото на нарушението не съставлява обществено такова, тъй като било междублоково 1 пространство и и не било предназначено за обществено ползване. Навежда твърдения, че действието на кучето е предупредително такова, че няма захапване, а само одраскване по крака на пострадалата, поради което намира, че няма ситуация, която да е застрашила живота и здравето на хора или животни. Пледира наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че съдът счете, че има административно нарушение, извършено от жалбоподателката НП да бъде изменено като бъде определено наказание към минимума.

Претендира разноски. Жалб. З. поддържа изразеното от нейния процесуален представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст. юриск. Е. Х.. Същата моли да бъде отхвърлена депозираната жалба и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения за наличието на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Посочва, че процесното куче е собственост на жалбоподателката и на Н. С., че същото е ухапало непълнолетно лице при липсата на ефективен контрол. Развива съображения, че поверяването на животното на малолетно лице – дъщерята на жалбоподателката не освобождава собственика от отговорност и че законодателят с посочената за нарушена разпоредба цели постигането на ефективен, а не формален надзор над животните. Намира, че възраженията, свързани с кастрацията на животното не водят до извод за обоснованост на реакцията на животното. Намира, че съвкупността от обстоятелства е изисквала дори повишено внимание и контрол от страна на собствениците.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 28.07.2025 г., в гр. Русе около 21,00 часа непълнолетната Р. Т.а, заедно с приятелките си В. Р. и И. Т.а се разхождали в кв. Дружба-3 до комплекс „Милениум“ в гр.

Русе. На път за квартален магазин същите преминали в междублоково пространство в близост до блок № 45 в същия квартал. В това време св. В. В., заедно със съпругата си били седнали на бетонна шахта, зад която имало люляков храст. По същото време и на същото място пристигнала дъщерята на жалб. Т. З. – В. П., малолетно лице, която водила със себе си и кучето на семейството. Т. З. и Н. С. били собственици на куче на име Сара, порода „Джак Ръсел“. В. П. вързала кучето на люляковия храст до св. В. и отишла да играе на десетина метра. Поводът на който било вързано кучето бил къс, с дължина около 1,5 – 2 метра.

Групата от непълнолетни момичета, сред които и Т.а преминала по пътечка в близост до кучето, която била точно срещу свидетеля В., като същият възприел преминаващите деца.

След около 6-7 минути непълн. Т.а и приятелките й минали отново по същата пътечка, но в обратна посока, като без да предизвикват по никакъв начин животното, същото неочаквано изджавкало и се спуснало към тях, като момичетата изпищели. Кучето захапало в областта на лявото коляно непълн. Т.а, без да се отвързва от повода си, което довело до прободна рана в лявото коляно и повърхностни забелвания на епидермиса в същата област. Св. В. реагирал веднага като станал от мястото си, отишъл до пострадалото лице и видял, че има „леко дернато под коляното“, опитал да успокои момичето, след което групата деца се оттеглила от мястото.

Пострадалата Т.а се обадила на баща си – св. С. Т. и го уведомила за случилото се.

Св.Т. незабавно се насочил към мястото, като междувременно групата деца се прибрала в 2 дома на едното от тях, за да може майката на последното да погледне раната и Т.а да пие вода, тъй като била изплашена. Св. Т. прибрал дъщеря си от дома на приятелката й и позвънил на ЕЕН 112 за да подаде сигнал. Операторът го насочил за съдействие към спешно отделение за промивка на раната и поставянето на инжекция против тетанус. Р. Т.а била прегледана в спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ ООД, гр.Русе около 22 часа на 28.07.25 г. като били извършени необходимите медицински дейности. На 29.07.2025 г. Т.а била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал наличието на прободна рана на ляво коляно и повърхностни забелвания на епидермиса на ляво коляно.

С. Т. подал сигнал в полицията. По случая била извършена проверка. С постановление от 23.09.2025 г. прокурор от РП Русе отказал образуването на досъдебно наказателно производство и прекратил образуваната преписка с № 5577/2025 г. по описа на РП Русе като изпратил преписката по компетентност на Кмета на Община Русе.

Кметът на Община Русе като разгледал материалите по пр.пр.№ 5577/2025 г. по описа на РРП издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание съобразно прокурорското постановление и събраните данни по прокурорската преписка. Същият приел, че с поведението си жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 35, ал.2 от ЗЗЖ, поради което на основание на основание чл. 53, във вр. с чл. 36, ал.2 и чл. 13, б.“Б“ от ЗАНН, във вр. с чл.70, ал.3, във вр. с чл.68, ал.1 от Закона за защита на животните на жалб.З. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –копия на Наказателно постановление № 09/30.10.2025 г. на Кмет на Община Русе, разписка, постановление от 23.09.2025 г. на РРП, справка, заявление, лист за преглед, обяснения-5 бр, СМУ, паспорт на домашен любимец BG01VP295585, уведомително писмо, писмо вх.№ 38812/11.12.2025 г., писмо вх.№ 39328/16.12.25 г., писмо вх.№ 39008/12.12.2025 г., данни за идентификация, уведомление вх.№ 39328/16.12.25 г. и вх.№ 40017/19.12.2025 и двете от Кмета на Община Русе, уведомление изх.№ ЗМ-20/16.12.2025 г. на Директор на ОДБХ София, уведомление вх.№ 40183/22.12.2025 г., ведно с приложения от Зам.кмет на Столична Община, имейл и отговор към него от ел поща от 12.01.26 г., копие от паспорт № BG01LK069393, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. Т.

Т. и В. К. В..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и В. (с изключение в частта касаеща описанието на причиненото увреждане от св.В.).

Св. В. излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показания му са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същият е свидетел очевидец и възприел непосредствено процесните събития. От показанията на този свидетел се установя времето и мястото на инцидента, поведението на пострадалото лице и това на придружаващите го непълнолетни лица, мястото от където са преминали, поведението на процесното куче и моментът в който то се е спуснало към преминаващите момичета. От показанията на свидетеля се установява кой е извел процесното куче, а именно дъщерята на жалбоподателката, къде е завързал повода на кучето – а именно на люляковия храст в близост до пътеката, дължината на повода на кучето и разстоянието между преминаващите лица и кучето. Установява се и кой е собственик на процесното куче – Т. З. и Н. С.. Свидетелят е възприел пряко и нараняването, което получило пострадалото лице. Налице са несъществени разминавания относно характеристиките на полученото нараняване от постр.Т.а между свидетелските показания на този свидетел, показанията на св. Т., листа за преглед от спешно отделение на МБАЛ 3

„Медика“ и СМУ. Свидетелят Т. го описва като „леко дернато под коляното“, „силно казано зачервяване“, „по-скоро одраскано“ без следи от кръв. Св. Т. го описва като „две дупки от ухапано – едната под, другата над коляното“, „тази над коляното беше по-голяма, беше зачервено и самата кожа пробита, защото имаше кръв“. Показанията на този св.Т. намират подкрепа в СМУ, където съгласно заключението пострадалата е била с „прободна рана на ляво коляно и повърхностно забелване на епидермиса“, както и листа за преглед, където е описано „ухапване от куче“, от което пострадалата е получила „малка рана в областта на ляво коляно“. С оглед гореизложеното съдът намира, че единствено в тази част относно описанието на нараняването показанията на св. В. не намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, поради което кредитира показанията на св. Т.. В останалата част показанията на този свидетел намират подкрепа, както в показанията на св. Т., така и в обясненията на лицата, разпитани в хода на ДП и справка.

От друга страна и с оглед изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, касателно това дали е прободно или не полученото нараняване съдът намира, че същото няма съществено значение за настоящото производство. Вида на причиненото и неговите характеристики не е част от състава на административното нарушение, релевантно за случая са обстоятелствата проявило ли процесното животно необоснована агресия и изпълнил ли е задълженията си собственика му по предотвратяване на такава агресия. Засягането на пострадалата в процесния случай резултат ли е от проявена необоснована агресия на животното или не.

От показанията на св. Т. се установява времето и мястото на инцидента, обстоятелствата при които непълнолетната му дъщеря е била ухапана от куче. Свидетелят недвусмислено пресъздава спомените си от възприемането на раната на крака на пострадалата, емоциите, които е изпитвала непълнолетната, последвалите преглед, освидетелстване и подаване на сигнал на ЕЕН 112 и в полицията. Съдът отчита факта, че този свидетел е родител на пострадалото от нарушението лице, но по никакъв начин показанията на този свидетел не намира за обременени от това обстоятелство, с оглед факта, че същите се подкрепят напълно от останалата доказателствена съвкупност. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите намират подкрепа в показанията на св. В. (с изключение на посоченото обстоятелство), в обясненията на лицата, разпитани в хода на ДП, справка, СМУ, листа за преглед.