Решение № 2866 от 04.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. Варна, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110113999 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.

****, ул."****" №9, вх.Б, ап.19 за установяване на вземането от длъжника Т. Г. М. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул."****" №67 за заплащане на сумата в размер на 91.50 /деветдесет и един лев и 50 ст./ лева - главница, представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за която сума са издадени ф-ри 01.5.2017 г.-30.4.2018 г., **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от РС Варна по ч.гр.д.№ 5677/2022 г.

Твърденията в молбата са, че вземането произтича от задължения за дялово разпределение за топлоснабдяване на обект на потребление, който е собственост на ответницата по иска.

Посочена е банкова сметка на ищеца по която да се заплати задължението в ОББ - **** ****.

Ищецът моли ответника да му заплати и разноски за заповедното и за исковото производство.

Ответникът е представил отговор на молбата в срока по чл.131 ГПК. Със същия признава изцяло предявения срещу него иск както по основание, така и по размер. Признава задължението за което е издадена заповед по чл.410 ГПК в полза на ищеца по основание и по размер. Заявява, че на 05.01.2023 г. е превела сумата по банкова сметка на ищеца и представя доказателства за това.

В съдебно заседание страните са представили писмено становище.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр. д № 5677/2022 г. по описа РС Варна се установява, че по 1 повод заявление, подадено от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, ул."****" №9, вх.Б, ап.19 съдът е разпоредил длъжникът Т. Г.

М. с ЕГН **********, адрес гр. ****, ул."****" №67 да му заплати сумата в размер на 91.50 /деветдесет и един лев и 50 ст./ лева - ГЛАВНИЦА представляваща незаплатена сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25 /двадесет и пет/ лева –внесена държавна такса и 50 /петдесет/ лева – юриск.възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжника, който е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно е от съобщението до кредитора, че същият е упражнил правото си на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.

За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства, а именно договор от 04.07.2009 год., протокол от 06.09.2006 год., Анекси към договора 4 бр., публикация на съобщение, общи условия, удостоверение от Търговския регистър.

Ответницата е представила разписка от 05.01.2023 г. от система за парични преводи и платежни услуги "Изипей" от която се установява, че наредена сумата 91.50 лева за държавна такса по сметка на РС Варна. Не са представени доказателства, че задължението в полза на ищеца „****“ ЕООД, с ЕИК **** в размер на 91.50 лева по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е платено по посочената сметка на кредитора.

Представените от страните доказателства са допуснати до събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК, надлежно заверени са от ищеца по реда на чл. 183 ГПК и не се оспорват от ответника по иска.

В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на ответника, а именно същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер, както и че до приключване на устните състезания не са представени доказателства, че задължението в полза на ищеца „****“ ЕООД, с ЕИК **** в размер на 91.50 лева по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е платено по посочената сметка на кредитора, приема, че ищецът е установил по пътя на пълно и главно доказване вземането си по заповедта за изпълнение, издадена срещу ответника.

Изложеното води до извод, че предявеният иск следва да се уважи при условие на признание на иск в хипотезата на чл.237 ГПК.

При направено искане по чл.78 ГПК и доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият следва да заплати на ищеца разноски за исковото и за заповедното производство съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са в размер на 100 лева за държ.такса и 100.00 лева за юриск.възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

2

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ответника Т. Г. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца „****“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, ул."****" №9, вх.Б, ап.19 сумата в размер на 91.50 /деветдесет и един лев и 50 ст./ лева, представляваща неплатена главница за задължение за дялово разпределение по ф-ри 01.5.2017 г.-30.4.2018 г., **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК № 2850/09.5.2022 г. по ч.гр.д.№ 5677/2022 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Т. Г. М. с ЕГН ********** да плати на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. ****, ул."****" №9, вх.Б, ап.19 разноски за заповедното и за исковото производство в размер на 200.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3