Решение № 10842 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10842 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110140015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „**************“ ЕАД срещу ЗД „**********“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 842,59 лева, в т.ч. 15 лева ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2022 г. в гр.

София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.06.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата от 572,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.08.2023 г. до 27.06.2024 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причИ. връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „Хюндай“, с рег. № *************. Поддържа, че вредите са на стойност 4 827,59 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. При така изложените твърдения претендира присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със законната лихва и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва 1 исковете по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни съображения, че инцидентът е бил непредотвратим от водача на застрахования при него лек автомобил марка „Джип Командер“, с рег. № ************. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като излага, че поведението на застрахования при ищеца водач на лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № *************, било в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва доказателствената стойност на двустранния констативен протокол за процесното ПТП. Оспорва наличието на причИ. връзка между инцидента и твърдените от ищеца вреди. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение за репарирането на застрахования при ищеца автомобил било силно завишено. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.

За възникване на регресното вземане по иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения лек автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказването на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 с приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 37668/18.09.2024 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на лек автомобил марка „Джип Командер“, с рег. № ************, управляван от делинквента, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 827,59 лева, както и че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кого от водачите е настъпило същото. Тези 2 спорни обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от съвкупния анализ на приобщените по делото като писмени доказателства двустранен констативен протокол за ПТП от 21.07.2022 г. и копие на проект за постоянна организация на движението на „Софийски околовръстен път“ в района на кръстовището с ул. „Проф. Велизар Велков“, събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, участвали в произшествието, както и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебноавтотехническа експертиза.

Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на пътната обстановка и произшествието се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.07.2022 г. в гр. София, бул. „Околовръстен път“, с участието на водача на лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № *************, и водача на автомобил марка „Джип Командер“, с рег. № ************, при следния механизъм: движещият се по бул. „Околовръстен път“ водач на лек автомобил марка „Хюндай“ предприема в района на пътния възел с бул. „България“ маневра за завой надясно, като в същия момент движещият се по бул. „България“ водач на лек автомобил марка „Джип Командер“ предприема маневра за включване в движението по бул. „Околовръстен път“, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. В протокола не са словесно описани видими щети по процесния лек автомобил марка „Хюндай“. Зоната на първоначалния удар за процесния автомобил е отбелязана със стрелка в т. 10 от протокола като задна дясна част. Отразените видими щети по застрахования при ответника лек автомобил марка „Джип Командер“ се изразяват в изкривен калник и броня.

По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не освобождава ищеца при оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП - както е и в конкретния случай, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП.

От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. В. И. – 3 водач на процесния автомобил марка „Хюндай“, и Д. М. Д., водач на лек автомобил марка „Джип Командер“, се установява следното:

В показанията си свидетелят И. посочва, че се движела по бул. „Околовръстен път“, когато при предприемане на маневра за завой надясно след отклонението за Бояна я ударил водачът на застрахования при ответника лек автомобил, който в този момент се движел по локалното, което се качва на бул. „България“, и предприемал маневра за включване в движението отляво. Пътят, по който се движела свидетелят И., бил път с предимство и имало пътен знак, който позволявал предприемане на маневра за завой надясно. Видяла, че застрахованият при ответника водач се движи по локалното, но помислила, че водачът ще намали и ще я пропусне, поради което предприела маневра за завой надясно, навлизайки в неговото платно при наличие на прекъсната линия. Ударът се реализирал непосредствено преди свидетелят И. да предприеме маневрата си за завой надясно. Щетите по процесния лек автомобил марка „Хюндай“ били по задната врата и калника.

Свидетелят Д. управлявал лек автомобил марка „Джип Командер“, когато предприел маневра за включване от бул. „България“ в бул. „Околовръстен път“ в посока Горна баня и реализирал удар с водача на лек автомобил „Хюндай“, който в същия момент предприел маневра за завой надясно от бул. „Околовръстен път“ към ул. „проф. В. Велков“. Лекият автомобил марка „Хюндай“ изскочил на завоя на кривата, в която пътят, по който се е движел свидетелят Д., се включва в бул. „Околовръстен път“. Свидетелят Д. се движел с не повече от 40 км/ч. Видял другия автомобил в последния момент, като същият се движел с по-висока от неговата скорост. Нямал време да забележи дали водачът на лек автомобил марка „Хюндай“ е подал светлинен сигнал. Водачът на лек автомобил марка „Хюндай“ казал, че е виновен. Участъкът, на който се реализирал процесният удар, бил отделен с двойна непрекъсната линия. Ударът между автомобилите бил страничен, като по процесния автомобил имало изкривяване на вратата и средната колонка.

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно изготвено от специалист в съответната област, по делото се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 21.07.2022 г. в гр. София водачът на лек автомобил марка „Хюндай“ се движи по бул.

„Околовръстен път“ с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Александър Пушкин“ и непосредствено след пътния възел с бул. „България“ предприема маневра за завой надясно към ул. „Проф. Велизар Велков“. В същия момент по бул. „България“ с посока от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Даскал Стоян Попандреев“ се движи водачът на лек автомобил марка „Джип Командер“, който в района на пътния възел с бул. „Околовръстен път“ с посока към бул. „Цар Борис III“ предприема маневра за включване в движението по бул. „Околовръстен път“, при което траекториите на двата леки автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Инициалният удар е настъпил в задната дясна част на процесния лек автомобил марка „Хюндай“ и предната лява част на лек автомобил марка „Джип Командер“ в лентата за движение на лек автомобил марка „Джип Командер“. Вещото лице констатира, че на мястото, на което е реализиран процесният удар, е налице видна 4 хоризонтална маркировка и пътни знаци. При така изяснения механизъм вещото лице заключва, че щетите по процесния автомобил марка „Хюндай“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.07.2022 г. ПТП. Според заключението причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил марка „Хюндай“, който при наличието на пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“ е предприел маневра за завой надясно, като е пресякъл през непрекъсната линия и маркировка на платното за движение, и поведението на водача на лек автомобил марка „Джип Командер“, който при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Хюндай“.