Определение № 3611 от 23.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3611 гр. София, 23.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20231100900905 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „О.М.“ ЕООД срещу „И.Т.С. ъф А.“ ООД, с която са предявени главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 123 404,23 евро, за която е издадена европейска заповед за плащане по ч.т.д. №131/2023г. на СГС, ТО, VI-5 с-в.

Според указанията, дадени с определение от 04.08.2023г. по ч.гр.д. №1600/2023г. на САС, ГО, 4 с-в и задължителни за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК, настоящото исково производство продължава по реда на чл. 626 ГПК, вр. чл. 17 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. производството по ч.т.д. №131/2023г. на СГС, ТО, VI-5 с-в след подадено в срок възражение от длъжника срещу издадената европейска заповед за плащане по цитираното дело и довнесена държавна такса от заявителя за образуване на исково производство за вземането, за което е издадена заповедта.

От изисканото и приложено по настоящото дело ч.т.д. №131/2023г. на СГС, ТО, VI-5 с-в се установява, че процесната европейска заповед за плащане е издадена по молба на „О.М.“ ЕООД, с която вземането за сумата 123 404,23 евро е заявено като вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на посочената сума поради плащането й на „И.Т.С. ъф А.“ ООД на неосъществено основание - доставки на стоки, които не са извършени.

Искът за вземане по издадена европейска заповед за плащане, макар и осъдителен, има обусловен и факултативен характер, тъй като допустимостта и предметът на исковото производство по чл. 626 ГПК са обусловени от допустимостта, предмета и процесуалните действия по заповедното производство (изрично в този смисъл решение №129 от 02.02.2021г. по т.д. №2697/2019г. на ВКС, I ТО), поради което искът по чл. 626 ГПК не може да има за предмет вземане с различно основание или размер от вземането, за което е издадена европейска заповед за плащане.

Изложеното е достатъчно да се приеме, че предявеният с исковата молба по реда на чл. 626 ГПК главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 123 404,23 евро, за която е издадена европейската заповед за плащане по ч.т.д. №131/2023г. на СГС, ТО, VI-5 с-в, 1 при заявени като фактическо основание на този иск твърдения за сключен договор между страните, развален поради неизпълнение на задължения на ответника за доставка на стоки, е недопустим, тъй като европейската заповед за плащане не е издадена за вземане с посоченото фактическо и правно основание, поради което и в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане в посочената й част.

На следващо място и отново с оглед обусловения и факултативен характер на исковото производство по чл. 626 ГПК, вр. чл. 17 от Регламент (ЕО) №1896/2006г., допустимостта на това производство е обусловена от допустимостта на производството по молбата за издаване на европейска заповед за плащане, като независимо, че преценката на съда, постановил издаване на заповедта, не подлежи на съдебен контрол, съдът в исковото производство, образувано след възражение на длъжника срещу заповедта по реда на чл. 626 ГПК, вр. чл. 17 от Регламент (ЕО) №1896/2006г., дължи самостоятелна проверка за допустимостта на производството, при която по съображения, идентични на изложените в мотивите към т. 10а от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, не е обвързан от преценката на съда, издал европейската заповед за плащане.

Правомощието на юрисдикцията, пред която е висящо производството по чл. 17 от Регламент (ЕО) №1896/2006г., да извърши самостоятелна проверка за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на това производство, включително за международната компетентност на сезирания съд, независимо от вече извършената проверка от съда, постановил издаване на европейска заповед за плащане, е изрично признато и с решение от 10.03.2016г. по дело С-94/14 на СЕС.

Вземането с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на сумата 123 404,23 евро поради плащането й на неосъществено основание, за което е издадена европейската заповед за плащане по ч.т.д. №131/2023г. на СГС, ТО, VI-5 с-в и е предявен вторият евентуално съединен осъдителен иск с исковата молба по настоящето дело, има извъндоговорен характер, което съгласно изричния текст на чл. 2, пар. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) №1896/2006г. предпоставя, че производствата, предвидени в регламента, не намират приложение по отношение това вземане.

Изключение съгласно чл. 2, пар. 2, б. „г“, т. „ i“ от Регламент (ЕО) №1896/2006г. са хипотезите, при които извъндоговорното вземане е предмет на сключено споразумение между страните или е изрично признато преди подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, но доказателства, а и твърдения за осъществяване на някоя от тези хипотези по отношение на процесното вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не са ангажирани с молбата за издаване на европейска заповед за плащане, нито с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

По изложените съображения исковата молба е недопустима и подлежи на връщане по реда на чл. 130 ГПК и в частта й, с която е предявен евентуален осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 2, пар. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) №1896/2006г. приложението на правилата на регламента е изключено по отношение на вземания от посочения вид.

Независимо от това следва да се посочи, че основната цел на производството по Регламент (ЕО) №1896/2006г. – да установи безспорността на предявените по реда на регламента парични вземания, поначало изключва възможността за предявяване на вземанията при условията на евентуалност на фактическите и правни основания, от които ищецът твърди, че са възникнали, 2 респективно изключва и възможността за трансформиране на производството по издадена европейска заповед за плащане в исково производство по евентуално предявени осъдителни искове по реда на чл. 17 от Регламент (ЕО) №1896/2006г.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „О.М.“ ЕООД срещу „И.Т.С. ъф А.“ ООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №905/2023г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3