Решение № 8454 от 11.12.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 11.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА И. мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 268 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от

24.08.2018г. по гр.д. № 25318 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 88-ми състав „У.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******е осъдено да заплати на „И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** сумите, както следва: на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл.

86 от ЗЗД сумата от 5314,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г.; сумата от 3355,54лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание до

03.05.2016г. сума за главница по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г.; на основание на чл.

78, ал.1 от ГПК сумата от 1717,70лв., представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска с правно основание на чл.

55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1056,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума за наказателна лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до

03.05.2016г. по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., като „И.С.И.”ЕООД е осъдено да заплати на „У.Б.”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 128,70лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 5177429/02.11.2018г. от ищеца И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че уговореният лихвен процент бил 6,88%, а начисляван от банката бил 8,80%, установено било че внасяните от ищеца суми били достатъчни, за да погасят задълженията за главница и възнаградителна лихва при уговорения процент от 6,88% и така било установено че основание за начисляване на наказателна лихва за забава не съществува. Причината за начисляване на наказателна лихва било едностранното увеличение на годишния процент на възнаградителната лихва, което било без основание. Нищожни като неравноправни и противоречащи на морала били клаузите по договора за наказателната лихва в частта за дължимост на такава върху неизплатения остатък от главницата и възнаградителната лихва, тази нищожност следвала и от кумулирането на няколко неустойки за забава, отделно размер на уговореното обезщетение бил необосновано висок. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият ответник по исковете У.Б.“ АД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на районния съд в тази част било правилно. Начислената наказателна лихва била само за главница, а не за възнаградителна лихва и правилно било кредитирано заключението по счетоводната експертиза в тази част. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.

2. въззивна жалба вх.№ 5147663/21.09.2018г. от ответника по исковете - У.Б.“ АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Неоснователно било отхвърлено искането му за отвод на съдебния състав, който като кредитополучател по договор с ответника и евентуално с право на идентични искове срещу ответника не бил безпристрастен. Посочило е, че договор за кредит бил сключен на 21.04.2006г. и Законът за защита на потребителите не бил приложим, клаузите за лихви били валидни. Посочило е, че искането на ищеца от 03.05.2016г. за предсрочно прекратяване на договора и съгласието на ответника със същото било постигане на съглашение за промяна на договора за кредит, с плащането на сумите по така постигнато съглашение се установявало съществуване на основание за същото. В случая ищецът имал право да се откаже от договора за кредит при едностранно увеличение на лихвата, поради което и клаузите за лихвите по договора не били нищожни. Неправилно било и решението по иска за връщена на платена главница, като защото неправилно било решението за по иска за връщане на платени лихви. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият-ищец

И.С.И.”ЕООД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част било правилно, постановено от съдебен състав, за който основание за отвод не съществували. Искането за предсрочно погасяване на задълженията от кредитополучателя Н.С.-М.не можело да се цени като съгласие с начислените суми, то не съдържало изявление в този смисъл, а и не сочело конкретни суми, посоченият представител на банката не бил положил подпис върху искането и съгласие по това искане страните не са постигнали. Такъв подпис не бил положен и върху извлечението по договора към този момент, поради което и допълнително споразумение за изменение на договора за кредит не било сключено. Предсрочното погасяване на задълженията по договора не съдържало съгласие за изменение на лихвения процент, защото не съдържа реквизити за допълнително споразумение по договора. Отделно с такова допълнително споразумение не можело да се узакони получаването на суми, начислени по нищожни клаузи. Те не можело да се санират поради тежкия им порок. Клаузите за възнаградителната и за наказателната лихва били нищожни като неравноправни и противоречащи на морала. Разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗКНИП не била приложима, защото договорът бил прекратен преди влизане в сила на този закон. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2008670/25.04.2017г., изпратена по пощата на 24.04.2017г., изменена на 05.06.2018г. на И.С.И.”ЕООД,

ЕИК *******срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *******

, с която е поискало от съда на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от

5314,30лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание за периода от 25.04.2012г. до 03.05.2016г. сума за възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г.; сумата от 3355,54лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание до

03.05.2016г. сума за главница по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г.; сумата от 1056,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума за наказателна лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до 03.05.2016г. по договор за банков кредит № 977/21.04.2006г., като му се присъдят и разноските по делото. Навело е твърдения, че на 21.04.2006г. Н.С.-М.сключила с ответника договор за ипотечен банков кредит, банката й предоставила сумата от 90 000лв. така кредитополучателят следвало да върне предоставена сума и да заплати уговорена възнаградителна лихва на ежемесечни анюитетни вноски. Тази възнаградителна лихва била в определяем размер от базовия лихвен процент който към сключването на договора бил 3,22% и надбавка от 3,66, тосет общо 6,88%. Банката на 28.12.2009г. едностранно увеличила базовия лихвен процент на 8,80% по нищожна клауза позволяваща такава едностранна промяна и в следствие на това увеличение кредитополучателят платил процесните суми без да има основание за същото.

Клаузите по чл. 11 от договора създавали неравновесие в правното положение на страните, те противоречали на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а и на чл. 26 от ЗЗД, поради което и били нищожни. При сключването на договора не били предоставени писмена информация за метода на изчисляване на лихвения процент, така били нарушение чл. 39 от Закона за банките (отм) и чл. 58, ал.1 от закона за кредитните институции. Клаузите предвиждали само възможност за повишение на лихвения процент което било допълнително основание да се приеме, че са нищожни. Вземането на кредитополучателя срещу кредитодателя ищецът придобил по договор за цесия от 13.04.2017г. Предсрочното погасяване на задълженията нямало характер на изменение на договора , а и не било възможно саниране на нищожни клаузи, поради което и не било от естество да обоснове съществуване на основание за плащане на сумите.

Ответникът - У.Б.“

АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорило исковете. Клаузите за лихвата в договора не били неравноправни, защото кредитополучател имал право да се откаже от договора, а и завишението на цената не било значително.

Действително на 03.05.2016г. предсрочно били погасени задълженията за главница от 22537,54лв. и за лихва от 44,07лв., като за периода от 15.04.2012г. до 03.05.2016г. начислена възнаградителна лихва била 8,80%, съответно наказателни лихви били 13,80%. Този размер бил определен съобразно постигнати съглашения по договора по валидни клаузи. Плащането на сумите на 03.05.2016г. било на основание на постигнато съглашение между страните за същото и основание за това плащане съществувало. Клаузите по това допълнително споразумение, което представлявало съгласието за него , били индивидуално уговорени, сочели конкретни размери на задълженията. Приложим бил Закона за защита на потребителите и правилата за търговия (отм). Отделно чл. 41 от ЗКНИП от 2016.

Позволявал предсрочното погасяване на задълженията по ипотечните кредити.

Последната разпоредба имала обратно действие и била приложима за договора.

Претендирал е разноски.

С молба от 29.11.2017г. ответникът е отвод на съдебния състав , който имал договор за кредит с ответника и доколкото потенциално разполага със същите искове, то бил пристрастен.

С определение от 10.04.2018г. съдебният състав на районния съд е отхвърли искането за отвод, като е посочил, че към момента няма договорни правоотношения с ответника, не са налице основания по чл. 22 от ГПК.

По делото е приет неоспорен от страните договор за цесия от 13.04.2017г., носещ подписи, положени за страните по него, съгласно който на 13.04.2017г. Н.С.-М., ЕГН ********** е прехвърлила на И.С.И.”ЕООД вземанията си към У.Б.”АД по договор за кредит № 997/21.04.2006г. за платени без основание суми по този договор в общ размер от 12497,31лв., от които 7403,53лв. възнаградителна лихва от 25.03.2012г. до 03.05.2016г.; 4037,54лв. главница платена към 03.05.2016г.; 1056,24лв. наказателна лихва за забава за периода от 01.01.2015г. до 03.05.2016г.

По делото са приети неоспорен от страните договор за банков кредит № 997/21.04.2016г., носещ подписи, положени за страните по него съгласно който на 21.04.2006г. ответникът се е съгласил да предостави на Н.С.-М.ипотечен банков кредит в размер на 90 000лв. срещу задължение на Н.С.да върне сумата и да заплати възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни вноски за периода от 21.04.2016г. до 25.04.2031г. с падеж 25-то число на месеца, като за обезпечение на задълженията на ищеца ще се сключи договор за ипотека върху апартамент № 4, гр. София, бул. „******. съгласно чл. 8.2. от договора кредитополучателят може да погаси предсрочно задълженията си след писмено уведомяване на кредитодателя. Съгласно чл. 4 от договора възнаградителната лихва към сключване на договора е 6,88%, от които 3,66% са надбавка , а 3,22% са базов лихвен процент на банката, наказателната лихва за забава на плащането на възнаградителна лихва е с 2 пункта по-висока от възнаградителната лихва; наказателната лихва за забава на плащането на главницата е 5 пункта по-висока от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 11 от условията по договора базовия лихвен процент се определя от банката и той може да бъде променян от нея едностранно по време на действието на договора. Съгласно чл. 11.2 от договора при забава на плащанията на главницата цялата неиздължена падежирала главница, както и непадежирала част от главницата се олихвяват с наказателна лихва за забава, такива са съглашенията и за възнаградителната лихва.