Определение № 1036 от 10.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 10.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110151151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

При подготовка на делото съдът констатира, че исковата молба не съдържа подпис на лицето, което я е подало – пълномощника адв.К. Я., поради което следва да бъдат дадени указания в тази насока.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът намира обективираното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба за неоснователно. Това е така, тъй като ищецът е посочил конкретните имуществени вреди, чието репариране търси, а именно – за лечение, лекарства, престой в болница и транспорт. Въпрос по същество на спора е доказване размера на горепосочените вреди „по пера“. Нещо повече, няма пречка в тази част исковата молба да бъде пояснена по реда на чл.143, ал.2 ГПК.

Обективираното в писмения отговор искане за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответника следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за какви факти се иска да бъде разпитан всеки един от двамата свидетели. Ето защо, съдът ще се произнесе по това доказателствено искане след като бъде приведено в съответствие с горепосочената правна норма.

Обективираното в писмения отговор доказателствено искане за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо, но единствено по отношение на обстоятелствата относно посещението на ищцата в търговския обект на процесната дата, състоянието на врата на същата дата и механизма на настъпване на уврежданията. Останалите посочени в отговора обстоятелства относно поддръжката и експлоатацията на вратата, следва да се 1 установяват с писмени доказателства, каквито са представени към писмения отговор. С оглед предходното на ответника следва да бъде допуснат до разпит само един свидетел.

Относимо и допустимо, с оглед наведените в писмения отговор възражения, съдът намира искането на ответника за изискване на документи от НЕЛК.

Като относимо и допустимо следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на поставените от ответника въпроси. На основание чл.195, ал.1 ГПК съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна следва да бъде поставен и въпроса: „Какъв е периода за възстановяване на ищцата от констатираните увреждания?“ Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адв.К. Я., че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва да подпише исковата молба.

ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за нередовност на исковата молба.

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК "ГДА Сървисис България" ООД, ЕИК 206824888, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. БЦ "Евротур", ул.

„Михаил Тенев“ № 12, партерq като трето лице – помагач на страната на ответника.

ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да депозира молба /с препис за ответника/, в която да посочи за кои точно обстоятелства от исковата молба се иска разпит на всеки един от двамата свидетели, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок това доказателственото искане ще бъде отхвърлено.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, за установяване на обстоятелствата относно посещението на ищцата в търговския обект на процесната дата, състоянието на врата на същата дата и механизма на настъпване на уврежданията.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл.186 ГПК от Национална експертна лекарска комисия, ЕИК по БУЛСТАТ 121242837, с адрес: гр.София, р-н Триадица, ул.„Акад Иван Ев Гешов“, № 15 да представи по делото заверени преписи от всички експертни решения, издадени на Е. А. В., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ срок за предоставяне на документите – 2-седмичен от връчване на писмото.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде 2 отговор на поставените в писмения отговор въпроси, както и на служебно поставения от съда въпрос: „Какъв е периода за възстановяване на ищцата от констатираните увреждания?“.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К.А.С., Специалност: Медицина, Ортопедия и травматология.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400,00 лева, вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещите лица за работа, след представяне на доказателства за внесен депозит, като им се УКАЖЕ, че трябва да депозират заключението в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да сторят това в определения срок, да уведомят съда и посочат срок, който им е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.03.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и ТЛП и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. А. В. против „Пепко България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, получени в резултат на инцидент, настъпил на 24.05.2025 г. в търговски обект на ответното дружество – магазин, находящ се в гр.Русе, на ул.Александровска № 75, както и сумата от 4051,41 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, лекарства, престой в болница и транспорт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.05.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 24.05.2025 г., при излизане от магазин на ответника, намиращ се в на на ул.Александровска № 75 в гр.Русе, била ударена и затисната от автоматичните плъзгащи се врати на обекта. В резултат на предходното твърди, че получила тежка травма на лявата ръка – счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, придружено с оток, болки и невъзможност за движение. Непосредствено след падането й бил подаден сигнал до Спешна помощ, на място пристигнал екип от лекари, които я транспортирали до УМБАЛ „Канев“ АД – гр.Русе. След направените изследвания, лекарите взели решение, че трябва да бъде оперирана в УМБАЛСМ „Пирогов“. Ищцата твърди още, че била транспортирана от нейни близка да горепосоченото болнично заведение, където била оперирана. Наложило се вграждане на метална платка, а след това медикаментозно лечение, прием на обезболяващи и антибиотици, както и продължителна рехабилитация. Ищцата поддържа, че в резултата на причиненото телесно увреждане претърпяла значителни болки и страдания, като дори след операцията била ограничена в ежедневните си дейности, загубила до голяма степен своята самостоятелност, а възстановителния процес продължава и до датата на подаване на исковата молба в съда.

Поддържа още, че възрастта й допълнително утежнила физическото и психическото й 3 състояние. Сочи, че винаги е живяла сама, а този инцидент я поставил в крайно неудобна ситуация да се грижи сама за себе си и от нормален живот. Ищцата твърди, че по време на инцидента се отзовала управителката на магазина, която след това я посетила и в болницата, като я уверила, че търговската верига ще я обезщети. След изписването й ищцата се свързала с ответника, но й било предложено единствено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 404,79 лева, което не покривало напълно понесените вреди. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира и направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно да бъдат отхвърлени частично поради съпричиняване от страна на ищцата. Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на увреждане

- че ищцата е била „ударена и затисната от автоматичните плъзгащи врати на обекта“. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е клиент на магазин на дружество, както и че е паднала при пазаруване в близост до негов търговски обект. Поддържа се, че с оглед запазване на търговската репутация на дружеството, е било направено и посоченото в исковата молба предложение да бъдат компенсирани претърпените имуществени вреди, въз основа на представени от нея документи. Тъй като изпратените документи не кореспондирали с размера на претенцията, било предложено частично компенсиране, съгласно действително доказаните вреди.

Поддържа се, че самият инцидент, не е причинен в следствие на удар от врата, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Сочи се още, че на 23.04.2025 г. (месец преди посочената дата на инцидента), вратата е била проверена от сервизни специалисти на дружеството „ГДА Сървисис България“ ЕООД, които са извършили оглед, профилактика и диагностика на автоматичната врата, като не са констатирали технически повреди.

Поддържа се, че ответникът е положил дължимата грижа, като е обезпечил правилното функциониране на автоматичната врата на обекта, поради което не е налице противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество. Отделно от предходното се поддържа, че дори да се установи настъпването на твърдения инцидент, ищцата е допринесла с поведението си за настъпването на вредоносния резултат, тъй като от приложените към исковата молба документи се установявало, че същата е претърпяла ампутация на левия крак под коляното още в ранна детска възраст. В този случай, законът презюмира (а и житейската логика предполага), че лицата са трудноподвижни и имат нужда да бъдат придружавани при извършвани на активни дейности. С оглед предходното се поддържа становище, че е налице съпричиняване на вредите, тъй като ако си беше осигурила придружител, ищцата или щеше да избегне съприкосновение с врата (ако такова е имало) или то нямало да доведе от изваждането от равновесие и падането на земята.

Излагат се и доводи, че предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен, като претендираното обезщетение е завишено и същото не кореспондира с изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Оспорва се размер и иска за имуществени вреди с доводи, че исковата молба в тази част е нередовна, тъй като се претендира сума в глобален размер, а от друга страна размера не кореспондира с твърденията в исковата молба.

4

Претендират се разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.