Решение № 138 от 13.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. П., 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

ВенциС. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500147 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 3437 по описа на съда за 2020 година, по иска на „В.Р.Е.“ ЕООД, ЕИК 148104116, със седалище и адрес на управление обл.Б., общ.Н., гр.Н., к.к.С.Б., к-с „Сан Сити“ №3, ап.С24, представлявано от Т.А.Л. - Управител, чрез пълномощник Н. Д. Г., адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.“ №26, ет.2 против „Бон Марше“ ЕООД, ЕИК 112009392, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.“М.В.“ №5, представлявано от управителя Е.Д.Г. с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на "Бон Марше" ЕООД, ЕИК 112009392, че дължи на „В.Р.Е." ЕООД, следните суми, произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в сграда с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните peгистри на гр.Н., с адрес: гр.Н., к.к.„С.Б.", к-с „АФРОДИТА 2" от 30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ - сбор от главници, представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за имоти в етажната собственост,представляващи:

***; ***;***;

1

***;***; ***;

***; ***;***;

***;***; ***;

***;***; ***;

***;***;***;

***;***;***; собственост на „БОН МАРШЕ" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; -сумата от 2577,32 лв. - представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху претендирания общ размер на главници за период от 02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената Заповед №1500 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч. гр. дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-П., като е оставено без уважение направеното от ответника възражение за прихващане.

Присъдени са разноски в заповедното и исковото производство.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Бон Марше“ ЕООД.

Считат решението неправилно, необосновано и немотивирано.

Първоинстанционният съд приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК., В.Л. е разполагал с представителна власт.

Съдът е счел, че представителната му власт, не би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40 ал. І от ЗУЕС, тоест решението на съда има действие занапред. Действително, подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК от Л. предшества спирането на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, но ищецът се позовава на права въз основа на договор за цесия сключен на 20.11.2020г. като ЕС е представлявана от В.Л.управител избран на общо събрание на Етажната собственост от 10/11.08.2020г. Допуснато било обезпечение още на 04.11.2020г. ,поради което той нямал право да представлява в каквито и да било правоотношения Етажната собственост .

Решението, с което В.Л. е избран за управител, както и с което е гласуван бюджетът въз основа, на който се претендират някакви суми, не само е било със спряно изпълнение от 04.11.2020г. (много преди да се сключи договора за цесия), ами и в последствие било отменено от съда с решение по гр.д, 665/2020г. на Районен съд-Н., потвърдено с решение по в.гр.д.

1861/2021г. по описа на Окръжен съд-Б..

Спряно било изпълнението на всички решения приети на общото събрание от 10/11.08.2020г., а в последствие и всички били отменени. Поради това те не съставлявали основание за претендиране на суми, прехвърляне на несъществуващи права, вземания или каквото и да било.

2

„В.Р.Е.“ ЕООД не притежавал нито материална, нито процесуална правна легитимация за предявяване на иска. Независимо, че отмяната на решения на общото събрание на етажна собственост има действие занапред следвало да се счита, че правомощията на Л. по силата на отменителното решение са прекратени още от датата на спирането на изпълнението на решението на етажната собственост, т.е. към деня на сключването на договора за цесия той не е имал правомощия: да представлява етажната собственост. Налице е действие без представителна власт и висяща недействителност, която е уредена от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, същата не била санира надлежно в последствие, липсвало надлежно потвърждаване, както и решение на общото събрание на Етажната собственост, формиране на воля в тази насока.

Оспорват изводите на съда, че доводите за антидатиране на така представеното потвърждение ,подписано между съпрузи са неоснователни, както и без затова да е взето решение на ОС .

По делото било представено Определение на Районен съд-гр. Н. от 29.04.2021г. по гр.д. 612/2021 г„ с което са спрени всички решения приети на общото събрание на ЕС от 14.01.2021г. Обстоятелството, че така приетото за валидно от съда потвърждение, е представено към частна жалба с дата 31.05.2022г. и е съществувал към тази дата не било в състояние да го валидира, нито пък да обори възражението за антидатиране на документа.

Към датата, към която съда приема, че документът е съществувал Л. също бил със спрени права.

Представеното от ищеца в съдебно заседание от 24.10.2022г. потвърждение на така сключения договор с дата 23.01.2021г.-или повече от преди година и половина не било състояние да валидира или създадат годно основание за прехвърляне на вземания, респективно претендиране на суми от правоприемника.

То било изпратено от г-н В.Л. до съпругата му Т. Л.а. Създадено било с оглед процеса и предвид дългия период от време между представянето му и създаването му, то се. явявало и преклудирано. Производството по делото е било спряно на 27.04.2021г. и то с определение в открито съдебно заседание, ищецът е присъствал и не е представил потвърждението.

Излага още доводи ,че документа е антидатиран. Жалбоподателят не бил уведомяван за направеното потвърждение. Изпълнението на решенията на общо събрание , проведено на 14/15.01.2021 г. било спряно с Определение на съда по гр.д. 612/2021г. по описа на Районен съд-гр. Н.. Нито за сключването на договор за цесия , нито за потвърждението му имало решение на ОС.

При съмнение в достоверността на датата на документа тя не може да бъде противопоставена на третото лице, което не е участвало в съставянето на 3 документа. В конкретния случай има основание за съмнение - В. и Т. Л.и са съпрузи, те биха могли в съставения само от тях двамата документ да посочат невярна по-ранна дата в свой общ интерес, а липсвал’’факт, установяващ по безсъмнен начин" времето на съставяне на документа за потвърждаване на договора за цесия от името на етажната собственост. Поради това считат ,че надлежно потвърждаване на цесията не е извършено.

Така представеното антидатирано изявление било и неприложимо в отношенията по органно представителство, регламентирани в специалния закон ЗУЕС. Считат, че не намират приложение правилата на ЗЗД, предвид наличието на органно представителство-управител на ЕС и специалните правила на ЗУЕС, поради това няма как да се потвърди така сключения договор за цесия въобще, а и още по-малко пък без дори действията на лицето Л. да са подложени на гласуване, съответно приети или не на общо събрание на Етажната собственост-представляваният.

След запознаване на Етажната собственост с извършените от Л. действия, управителят й-А.П. свиква Общо събрание, на което същите да се обсъдят и да се вземе решение по отношение на тях. Събранието е свикано на 16.09.2022г., проведено на 26/27.09.2022г. като изрично в дневния ред-точка 1-ва е взето решение по отношение на действията на В.Л. от името на Етажната собственост. Изрично е прието решение по т.1-ва с което Етажната собственост се противопоставя на всички извършени от лицето В.Л. действия без представителна власт по сключване на общо 4 договора за цесия между него и съпругата му, един от които е процесният.

В т. 2 от дневния ред на проведеното общо събрание от 26/27.09.2022г. изрично е обсъдено, потвърдено и решено какво е трайно установеното фактическо положение в комплекс Афродита 2. Изрично е потвърдено че жалбопателят предоставя за общо ползване свои собствени обекти и съоръжения, един от които басейн, без затова да се заплащат такси или някакво възнаграждение на Бон Марше ЕООД, в замяна на което инвеститорът не заплаща такси и вноски към Етажната собственост.

Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.

В постъпилия писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство са изложени съображения за правилност на обжалваното решение.

В действителност към датата на сключване на договора за цесия, управителят В.Л. не е имал представителна власт по отношение на Етажната собственост, предвид действащата обезпечителна мярка по ;чл.40 ал.З от ЗУЕС - спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, проведено на 10/11.08.2020г., на което той е избран за управител на етажната собственост. От момента на налагане на обезпечителната мярка, управителят не е могъл да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите. При извършени действия при липса на 4 представителна власт, обаче, е налице висяща недействителност, на която може да се позовава единствено ненадлежно представляваната страна.

С последващо решение на Общото събрание на етажната собственост от 14/15.01.2021г. В. Л. е избран отново за управител на Етажната собственост на комплекс „Афродита 2". След изборът му, с писмо от 23.01.2021 г. до управителя на ищцовото дружество, връчено й на същата дата, управителят В.Л. е потвърдил извършената цесия с процесния договор за цесия от 20.11.2020г.

Едва на 29.04.2021г. е била наложена обезпечителна мярка - спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 14/15.01.2021г. Обезпечителната мярка е наложена след потвърждаване на цесията. Искът на „Бон Марше" ЕООД с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС - за отмяна, като незаконосъобразни, на решенията на това общо събрание е бил оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, а производството по делото е било прекратено, с влязло в сила на 12.05.2022г. определение.

След влизане в сила на определението, с което е отхвърлена исковата молба на „Бон марше" ЕООД, отпада обезпечителната мярка за спиране действието на решението за избор на управител. Считано от 12.05.2022 г. датата на влизане в сила на Определението на БОС, В.Л. притежава необходимата представителна власт да извършва всички действия като .представител на ЕС по смисъла на ЗУЕС. Процесното потвърждение е представено пред съда на 31.05.2022 г. като приложение към частна жалба срещу определение по настоящото гражданско дело. Въззивното дружество е получило частната жалба ведно с всички приложения към нея включително и потвърждението за извършената цесия. Не е предприело никакви действия; след научаване за извършеното потвърждение.

Към датата на потвърждаване на цесията, а и към датата на представяне на доказателството за нейното потвърждаване пред съда, управителя Л. притежавал безспорно представителна власт. Липсвали и доказателства за позоваване от страна на мнимо представляваната етажна собственост в момент, преди потвърждаването на цесията. Видно било от Протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр.Н., общ.Н., к.к."С.Б.", комплекс „Афродита 2", проведено на 2627.09.2022г, че по т.1-ва от дневния ред е взето решение относно недействителността на сключените договори за цесия от дата 20.11.2020г. - 4 броя с номера 1,2,3,4, сключени между ЕС „Афродита 2", представлявана от лицето В. Н. Л. и от друга страна дружеството „В.Р.Е." ЕООД, като е взето решение да се противопостави на извършените действия от лицето В.Л., както и да се уведоми „В.Р.Е." ЕООД, че не потвърждава извършените между него и дружеството действия. Към тази дата вече цесията е била потвърдено.