Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 10.10.2022, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 235/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
10.10.2022
Състав
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. В., 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря А. А.. Т. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500235 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. чрез адв.-пълномощник К. Г. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.В. против Решение №230 от 23.05.2022г. по гр.д. №1659/2021 год. на РС-В.. С обжалваното решение РС-В. е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. Г. М.а, ЕГН ********** на бащата Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., като майката И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. ще има право на лични контакти с детето си Е. Г. М.а, ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 19.00 ч. на петъчния ден до 13.00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по местоживеенето му при бащата.

ВРС е постановил местоживеенето на детето Е. Г. М.а, ЕГН ********** при бащата Г. М. Г. с ЕГН ********** на адрес: гр. В.

Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплаща на детето Е. Г. М.а, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г. М. Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до отпадане или изменение на основанието за плащането й, като е отхвърлил иска в останалата му част до 1 пълния претендиран размер от 200.00 лева, като неоснователен.

Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати на детето си Е. Г. М.а, ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г. М. Г. с ЕГН ********** издръжка за минало време в общ размер от 1800.00 лв., считано от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. /или 150.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила до окончателното му изплащане.

Осъдил е И. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - В. държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер от 327.60 лв., както и 5.00 лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ВРС на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. необосновано и

Поддържа се, че съдът не е изложил мотиви в насока интереса на детето родителските права да се упражняват от бащата, а не от майка.

Твърди се, че са налице всички условия и възможности да се грижи и отглежда детето. От експертизите и социалния доклад било установено, че тя има родителски капацитет, добра майка е, като е полагала грижи и отгледала още две деца. Между нея и детето има силна емоционална връзка. Разполага със социално битови условия да отглежда детето, за което има обособена детска стая, работи като „Старши специалист” в О. – Д.

Жалбоподателката счита, че съгласно константната съдебна практика и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, касаещо въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца, родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъдат предоставени на нея като майка, а не на бащата, като навежда доводи в тази насока, а именно :

Притежава родителски и възпитателски качества, съответно родителски капацитет, който били доказани по делото.

По делото нямало данни за аморално поведение от нейна страна.

Желанието на родителите.В цялото съдебно производство е демонстрирала желание да вземе детето при себе си и да упражнява родителските права.

Било установено по делото, че детето е силно привързано към нея.

С оглед пола на детето, тя като майката била по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава детето.

Счита, че детето е в ниска възраст - пет години и половина и се нуждаят от непосредствена майчина грижа.

2

В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. В конкретния случай детето е на пет години и половина и съобразно този критерий следва да бъде отглеждано от майката, още повече, че е от женски пол.

Разполага с жилищно-битови и други материални условия на живот. Има обособена детска стая, която е обзаведена и оборудване за отглеждането на детето.

Излага, че покрива всички критерии, за да и бъдат предоставени родителските права по отношение на детето. Счита, че единствено тя като майка ще се грижи най- добре за детето с оглед, че е от женски пол и само на 5 години и половина.

Поддържа се, че решение е необосновано. Съдът не бил интерпретирал вярно фактическата обстановка по делото. Причина за раздялата между нея и ищеца била патологичната ревност на същия, довела до агресивното му и неприемливо поведение, който е упражнявал физически и психически тормоз над нея. Излага, че в тази насока била ангажирала писмени доказателства за множество случаи на домашно насилие - отнемане на мобилния телефон, заключване в жилището,нанесъл лека телесна повреда. Била подала иск за домашно насилие до Районен съд – В.

Твърди се, че след раздялата им бащата по никакъв начин не е искал да остави детето на нея, поради което то е останало да живее при него, а тя е осъществявала контакти с детето, когато бащата е разрешавал това.

Излага, че съдът не бил обсъдил всички доказателства в тяхната съвокупност и взаимовръзка, доколкото гласните доказателства установявали твърденията , като бил кредитирал само доказателствата на ищцовата страна, които не могат да отговорят на основния въпрос - на кого от родителите следва да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето. Счита, че Обжалваното решение противоречи на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, предвид пола и възрастта на детето.

Поддържа се, че при постановяване на решението РС-В. е допуснал нарушение на материалния закон. Излага се, че производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. В това производство е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран от страните.

Иска се да се постанови решение с което изцяло да се отмени Решение №230 от 23.05.2022г., по гр.д. №1659/2021г. по описа на Районен съд - В., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, респективно да бъде разгледан спора по същество и да бъде оставено без уважение предявения с исковата молба от Г. М. Г. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК като 3 неоснователен и недоказан и се уважи предявения насрещен иск, като: Да бъдат предоставени за упражняването родителските права по отношение на малолетното дете Е.

Г. М.а на нея, като майка. Местоживеенето на малолетното дете Е. Г. М.а да е при нея на постоянния адрес в гр.В.. Да бъде определен режим на лични контакти между бащата Г.

М. Г. с ЕГН: ********** от гр.В. и детето Е. Г. М.а , както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, като бащата да взима детето в събота в 9,00 часа и да го връща в неделя в 18,00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка на детето Е. Г. М.а в размер на 200,00 /двеста/ лева месечно от завеждане на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие или отпадане на основанието за това. Не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания. Не отправя искане за присъждане на разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата Г. М. Г. чрез адв.

И. А. е подал писмен отговор, с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и бъде потвърдено първоинстанционното решение. По същество навежда доводи за неоснователност на наведените в жалбата твърдения, неподкрепени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага доводи, че съдът е мотивирал извода си, че в изключителен интерес на детето е родителските права да бъдат упражнявани от бащата и местоживеенето да е при него, именно въз основа на събраните доказателства. Поддържа, че той е по-подходящият родител. Посочва, че е жилищно обезпечен, живее в семейното жилище, където детето е родено и е свикнало. Грижи се ежедневието на детето да бъде приятно, нормално, без тревоги, промени и сътресения. В продължение на три години, от фактическата раздяла—м.май 2019 г. до м.май 2022 г., самостоятелно се грижил и финансово за детето, без финансово участие от страна на майката и при липса на голям интерес от нейна страна да взема детето при себе си през посочения период от време.

Насърчавал контактите на детето с майката и давал възможност да общува с детето и през друго врем.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не прави доказателствни искания. Не е отправил искане за присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са правни доказателствни искания.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. М. Г. с ЕГН ********** от гр. В., срещу И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2, чл. 146 във вр. с чл. 143 от СК и чл. 149 от СК за:

4

-предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Г.

М.а с ЕГН ********** на ищеца,като баща и определяне на местоживеенето на детето при него.

-за определяне на режим на лични отношения на майката И. Ц. И. с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от петък до неделя, с преспиване, както и по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по местоживеенето му при бащата;

-за осъждането на ответницата да заплаща на детето Е. Г. М.а, чрез него, като баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, на основание чл. 146, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2, предл. 4 от СК;

-за осъждането на ответницата да заплати на детето Е. Г.

М.а, чрез него, като баща и законен представител, издръжка за минал период, една година преди завеждане на делото от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. в размер на 150 лв. месечно.Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна И. Ц. И. е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове и е предявила насрещен иск, както следва: да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето Е. Г. М.а, като нейна майка и законна представителка;

- да бъде определено местоживеенето на детето при нея в гр. В.

-да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, като бащата да взима детето в събота в 09.00 часа и да го връща в неделя в 18.00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да бъде осъден бащата да заплаща на детето, чрез нея, като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. С отговора е представила писмени доказателства и е направила доказателствни искания.