Определение № 23 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500650 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „С.к.“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „С.“, ул.„С.“ №29, ет.7, действащо чрез Адвокатско дружество „Н.,У., М.“, БУЛСТАТ ********** чрез адв. Х. М. от САК против определение №2154/18.07.2024 г., постановено по гр.д.

№54/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е съдът е отказал да измени решение №745/12.06.2024 г. по гр.д.№54/2024 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските.

В пространните мотиви на частната жалба жалбоподателят излага доводи за ниската фактическа и правна сложност на спора, цитира решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС, практика на ВКС и ВАС, на СРС, РС – Варна и ОС – С., за да обоснове тезата си, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен и става източник на неоснователно обогатяване за ищеца и неговия процесуален пълномощник.

Формулирано е искане обжалваното определение да се отмени, като не се присъжда адвокатско възнаграждение по двата предявени иска.

В законния срок е постъпил писмен отговор от адв.М.М. в качеството му на пълномощник на ищеца Г. К., който на свой ред също се позовава на многобройна практика на ВКС и СЕС, за да обоснове становището си за неоснователност на подадената частна жалба.

1

Пазарджишки окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относимите обстоятелства са следните:

Производството по гр.д.№54/2024 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба на Г. К. чрез адв. М. против „С.к.“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правната квалификация по чл.26 ЗЗД, във вр. с чл.11, чл.19, чл.22 от ЗПК, по чл.143 и чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

По делото ищецът е представляван от адв.М., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие, при договорено и изплатено изцяло в брой възнаграждение в размер на 900 лв.

В писмена молба вх.№8909/05.04.2024 г. по хода на делото ответникът чрез своя пълномощник е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С решение №745/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№54/2024 г. по описа на РС - Пазарджик предявените искове са уважени и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 1 100 лв.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата на „С.к.“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ищеца.

Определението е правилно.

При наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е длъжен да извърши преценка дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа, което е и сторено в настоящия случай, като възражението по чл.78, ал.5 ГПК е прието за неоснователно.

За целта е необходимо да се прецени фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Вярно е, че съдът не е обвързан от минимално 2 определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С438/2022 г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което и настоящият съдебен състав не се ръководи от определените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай защитата на ищеца е организирана, като процесуалният пълномощник е предявил в една искова молба два обективно кумулативно съединени иска – един установителен и един осъдителен, като и двата иска са уважени от районния съд. Представил е всички необходими за доказването на исковите претенции писмени доказателства, изпълнявал е в срок всички указания на районния съд, явявал се е в проведените открити съдебни заседания. Представил е писмена защита.

Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

В контекста на горното, неоснователно е твърдението на ответното дружество, че образувайки две дела чрез предявяването на две искови молби против същия ответник, ищецът е злоупотребил с права и съдебни разноски не трябва да му бъдат присъждани. Касае се за два различни договора за парични заеми, всеки един от които ищецът е преценил, че накърнява неговата правна сфера и се е възползвал от законно регламентираната възможност да защити правата си по пътя на исковата защита по общия исков ред пред съда.

Установено е по делото, че искането на ответника за съединяване на двете дела по реда на чл.213 от ГПК не е било уважено, тъй като касаят различни договорни отношения.

Липсват твърдения, а и доказателства за това, че в случая се касае за 3 серийно сключване на неизгодни договори от ищеца К. с ответното дружество и съответното им оспорване пред съд с единствената цел да се генерират неправомерно доходи чрез присъждане на съдебни разноски, в т.ч. завишено по размер адвокатско възнаграждение.

В този смисъл твърденията за недобросъвестно упражняване на процесуални права се явява напълно голословно и поради това – неоснователно.

Следва да се посочи, че за въззивния съд по силата на 280, ал.1, т.1 от ГПК е задължителна само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, а с оглед възможността за ревизиране на решенията на въззивния съд от горната инстанция е препоръчително те да бъдат съобразени и с практиката на ВКС като цяло.

В този смисъл практиката на СГС и Окръжен съд – С. не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на районните съдилища.

С оглед горното и след преценка на така изложените обстоятелства, като отчита наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд, настоящият съдебен състав приема, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не е прекомерно като се вземе предвид, че се касае за защита по два обективно съединени иска, които са били уважени от районния съд. В случая въззивният съд не се съобразява с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й.

Частната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2154/18.07.2024 г., постановено по 4 гр.д. №54/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5