Решение № 207 от 12.12.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Нова Загора, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20232220100571 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез адв.С. З. – АК София, със съдебен адрес ******, партер срещу К. А. Р. ЕГН ********** с адрес ****** с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Цената на иска е 14 640.81 лева, от която сума са за главница за периода от 17.12.2021г. до 04.09.2022г. вкл. - 13199 лв., за възнаградителна лихва за периода от 17.11.2021г. до 06.07.2022г. вкл. – 1125.77 лв., за мораторна лихва за периода от 17.11.2021г. до 04.09.2022г. вкл. – 280.04 лв. и за разходи по уведомяване за периода 17.11.2021г.до 03.09.2022г. – 36 лв.

Предявеният иск е допустим при наличие на правен интерес от процесуално легитимирА. стрА..

В нея ищецът твърди, че предприел действия за събиране на дължимите суми, описани по-горе, подавайки заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 1089/ 2022г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника К. А. Р., с която било допуснато незабавното изпълнение по искане на ищеца за посочените суми. С вх.№ 2111 от 09.05.2023г. на НЗРС е постъпило писмо от ЧСИ М.М., с което уведомява, че покА.та за доброволно изпълнение на длъжника, с която е връчена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, е връчена по чл.47 от ГПК.

Водим от това съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 1089/2023г. е издал Определение № 215/ 11.05.2023г., с което е спрял принудителното изпълнение по изп.дело № 20227680401332 по 1 описа на ЧСИ М.М. с рег.№ 768 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Сливен. С него са дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение № 637/ 28.09.2022г., в противен случай ще бъде обезсилена заповедта и издадения изпълнителе лист по чл.418 от ГПК.

Вземането за главница произтичало от договорните отношения между страните. На 17.11.2020г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и К. А. Р. бил сключен Договор за за потребителски кредит № ****/ 17.11.2020г., по силата на който била предоставена сумата от 13199 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL939992/ 20.09.2018г. и КК VC266635/ 02.03.2018г. отново между същите страни.

Към договорът бил подписан и погасителен план представляващ неразделна част от него и с двата документа страните уговорили размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края на издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 17.11.2020г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 13199 лева, видно от бордеро № 4372467/ 17.11.2020г.

Ищецът твърди, че кредитополучателят изпаднал в забава при плащането на вноските по кредита и не бил погасил две последователни месечни вноски – вноска № 12 с падеж 17.11.2021г. и № 13 с падеж 17.12.2021г.. Това било основание от стрА. на кредитора да бъде инициирано изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.14 от договора за кредит. Уведомлението било изпратено за връчване чрез ЧСИ М.М. с рег.№ 768 на КЧСИ по поС.ен и настоящ адрес на отвеника съгласно справката в НБД „Население“ – ******. Призовкар на ЧСИ посетил адреса на дати 18.05.2022г., 28.05.2022г. /почивен ден/, 08.06.2022г. и 21.06.2022г., но не открил адресата и не могъл да открие друго лице, което да е съгласно да получи съобщението. При последното посещение на адреса призовкаря залепил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата, с което били дадени указания да се яви в двуседмичен срок от залепването да получи уведомлението в кантората на ЧСИ М., който срок изтекъл на 06.07.2022г. Длъжникът не се явил в посочения срок, нямал сключени трудови договори, за което била направена справка и с оглед това договорът за потребителски кредит бил обявен за „изцяло предсрочно изискуем на дата 06.07.2022г. – след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България“ АД“.

Ищецът твърди, че ответникът освен главницата, мораторната и възнаградителната лихва му дължи и таксата за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 36.00 лева за периода от 17.11.2021г. до 03.09.2022г., която следва да му бъде платена на основание чл.78 от ЗЗД. По образуваното заповедно производство в ч.гр.д.№ 1089/ 2022г. по описа на НЗРС му дължи освен изброените по-горе суми, които са посочени като цена на иска и направените в това производство разноски – 292.82 лв за държавна такса и 835.22 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 2 ответникът К. А. Р. ЕГН ********** му дължи задължението по Договор за за потребителски кредит № ****/ 17.11.2020г., възлизащо общо на 14640.81 лв., от които главница за периода от 17.12.2021г. до 04.09.2022г. вкл. - 13199 лв., за възнаградителна лихва за периода от 17.11.2021г. до 06.07.2022г. вкл. – 1125.77 лв., за мораторна лихва за периода от 17.11.2021г. до 04.09.2022г. вкл. – 280.04 лв. и за разходи по уведомяване за периода 17.11.2021г.до 03.09.2022г. – 36 лв, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли да бъде осъден ответника К. А. Р. да му заплати направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 292.82 лв. за внесена държавна такса и 2061.21 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1089/2022г. на НЗРС - 292.82 лв за държавна такса и 835.22 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника служебен представител представя писмен отговор по предявения срещу него иск, с който оспорва изцяло исковата молба. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове в посочените размери, както и искането за заплащане на направените разноски в настоящото и заповедното производство.

Назначената за особен представител адв. А. С. счита, че исковете са неоснователни и недоказани, защото от представените писмени доказателства не се установява надлежното уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението на договора за банков кредит. С Договора за потребителски кредит № ****/ 17.11.2020г. страните са уговорили всички уведомления и изявления да се правят в писмена форма и да се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчА. поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите им.

Според нея не може да се счита за получено съобщение, което е изпратено на посочения адрес, без да е удостоверено неговото доставяне. В клаузите от договора липсвала възможността за доставяне чрез физическото му получаване. Предсрочната изискуемост, настъпва от датата, на която волеизявлението на банката достигне до длъжникакредитополучател, когато са налице предпоставките за това. Съгласно съдебната практика на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК, вземането по договор за банков кредит става изискуемо, когато кредиторът е упражнил правото си да го направи предсрочно изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При оспорване на удостовереното връчване на документа, компетентен да извърши преценка на редовността на връчването е съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. С Искане за кредитен продукт банката е била уведомена за местоработата на длъжника като ЗП К. Р., който подлежи на регистрация в Регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващо се лице. При направена справка в регистъра може да се установи, че продължава да развива дейност до настоящия момент и и адреса на дейността е посочен, заедно с телефонен номер и електронна поща.

Особеният представител адв.С. счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила на 3 всички задължения по договора на кредит, защото длъжникът не е бил надлежно уведомен за това. От представени документи за изпращане на уведомяването чрез ЧСИ не може да бъде направен извод, че е спазена процедурата по реда на чл.47 от ГПК за редовност на връчването. Според нея ЧСИ няма компетентност да установява редовност на връчването и освен това не е спазил процедурата по чл.47, ал.2 от ГПК да посочи в съдържанието, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или ЧСИ“. Представителят на длъжника дори открива пропуски в съдържанието на изпратеното от ЧСИ съобщение, в което не е посочено населено място, където трябва да се яви за получаване на уведомлението. Това указание към длъжника се явява незаконосъобразно, защото противоречало на разпоредбите на чл.47 от ГПК, не бил указан и срок, в който трябвало да се яви. Допуснатите процесуални нарушения при връчването на съобщението водели до нередовността на обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради което тя счита, че спрямо длъжника не е настъпила такава по договор за потребителски кредит № ****/ 17.11.2020г.. Адв.С. оспорва твърденията на ищеца, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по цитирания договор. Ако съдът прецени, че по отношение на някои вноски е настъпил падеж за плащане, моли съда да приеме, че искът е основателен само задължения за главница и договорна лихва с такъв падеж, а за остА.лите да го отвърли като неоснователен и недоказан. Прилага и моли да бъде приета като доказателство справка от Регистър БУЛСТАТ за длъжника.

По делото са представени като доказателства: Договор за потребителски кредит № ****/ 17.11.2020г., Погасителен план по кредит от 17.11.2020г.; Искане за кредитен продукт;

Молба за разсрочване от К. Р. от 13.11.2020г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договори за потребителски кредит от 16.11.2020г.; Бордеро 4372467/ 17.11.202г.; Съобщение до „Юробанк България“ АД от ЧСИ М.М.; Констативен протокол изх.№ 19660/ 06.07.2022г.; Уведомление изх.№ 15458/ 21.06.2022г.; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане; Справка за действащи трудови договори от 16.05.2022г.; Справки за поС.ен и настоящ адрес; Фактура № 0000016499/ 06.06.2022г.;

Платежно нареждане№ 221514993732/ 31.05.2022г.; Пълномощно; Платежно нареждане № 231582410080/ 07.06.2023г.; Справка от Регистър БУЛСТАТ от 04.01.2024 година; ч.гр.д.№ 1089/ 2022г. по описа на НЗРС.

Назначена е по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител, което да отговори на поставените от ищеца въпроси, а именно:

1. Кога и каква сума е усвоена от ответника по процесния договор за банков кредит?

2. Какъв е размерът на дължимата от ответника главница по процесния договор за банков кредит?

3. Какъв е размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва по процесния договор за банков кредит?

4. Какъв е размерът на дължимата от ответника мораторна лихва по процесния договор за банков кредит?

5. Какъв е размерът на дължимите от ответника разходи за уведомяване по процесния договор за банков кредит?

6. Редовно ли са водени счетоводните записвания на ищеца във връзка с процесния договор за банков кредит?

След запознаване с материалите по делото, направени справки в „Юробанк България“ АД и ЧСИ М.М., вещото лице С. К. С. е дал заключение по поставените въпроси:

1. Договореният от К. А. Р. потребителски кредит по Договор № FL1135233/17.11.2020г.

4 с „Юробанк България“ АД в размер на 13 199,00 лева е усвоен на 17.11.2020г.