Решение № 4 от 11.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Секретар:

ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000276 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 99/07.07.2020 год. по т. д. № 361/2019 год. Русенският окръжен съд отхвърлил предявените от И. С. Т., в качеството му на синдик на КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу КСК „Русенска популярна каса“ (н) и П. И.

А. от гр. Русе иск за обявяване на недействителност на осн. чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ по отношение на кредиторите на длъжника на увреждаща сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в Нотариален акт № 37, том 4, рег. № 4487, дело № 357/31.08.2016 год. на Нотариус Г. Ф., с която КСК „Русенска популярна каса“ е прехвърлила на П. И. А. правото на собственост върху конкретно описан недвижи имот в гр. Русе, на ул.*****, жк „****** и иск по чл.

649 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на длъжника на същата възмездна сделка, предназначена от длъжника и лицето, с което той е договарял, за увреждане на кредиторите.

Осъдил КСК „Русенска популярна каса“ да заплати от масата на несъстоятелността в полза на държавния бюджет ДТ в размер на 98.75 лв., а на П. И. А.

– 400 лв. разноски по делото.

1

Въззивна жалба против решението е подадена от И. С. Т., в качеството му на синдик на КСК „Русенска популярна каса“ (н) чрез пълномощника адв. Д. Р.. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и моли съда да го отмени изцяло, вместо което да постанови друго, с което да уважи иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, при условията на евентуалност – иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Изложени са подробни и конкретни съображение относно основателността на исковете – относно увреждането като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, относно свързаността между контрагентите по атакуваната сделка, както и относно фактическия състав по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбата се поддържа от синдика И. С. Т. и от адв. Р.. Представена е писмена защита.

В писмения си отговор ответниците КСК „Русенска популярна каса“ (н) и П. И.

А. чрез пълномощника си адв. Ф. М. заемат становище за неоснователност на жалбата.

Решението е правилно и законосъобразно. Молят съда да остави без уважение жалбата, като присъди направените в производството разноски. В съдебно заседание адв. Д. Х. като пълномощник на ответника П. И. А. поддържа становището, изразено в писмения отговор и излага допълнителни съображения.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно.

Предмет на разглеждане пред РОС е предявен от синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) срещу КСК „Русенска популярна каса“ (н) и П. И. А. иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на кооперацията на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 37, том 4, рег. № 4487, дело № 357/31.08.2016 год. на Нотариус Г.

Ф., с която КСК „Русенска популярна каса“ е прехвърлила на П. И. А. правото на собственост върху конкретно описан недвижи имот в гр. Русе, на ул.*****, жк „****** – апартамент № 9-Б с площ 41.68 кв. м., заедно с 0.616% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на същата сделка за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Фактическата обстановка е установена по делото и не се спори:

Производство по несъстоятелност на КСК „Русенска популярна каса“ е открито с Решение № 162/15.10.2018 год. на РОС по т. д. № 132/2018 год. при начална дата на 2 неплатежоспособността

–

30.04.2018 год.

Молбата за неплатежоспособност е подадена от кооперацията на 30.04.2018 год. обявяване на

На извънредно общо събрание на КСК „Русенска популярна каса“, проведено на 23.07.2016 год. (Протокол № 32/23.07.2016 год.), член-кооператорите са взели решение за бъдещата дейност на кооперацията от гледна точка на погасяване на задълженията чрез реализация на активите (т. 1); при постъпване на суми от реализация на активи, вкл. и от продажба на имоти, на кооператорите да се изплатят съразмерно задълженията по допълнителни вноски от по 10% (т. 2); член-кооператорите да могат писмено да заявят желание за придобиване на недвижим имот по пазарна цена съгласно оценка от независим оценител, като прихванат вземането си към кооперацията със задължението си за покупната цена (т. 3). Създадена е комисия, която да извърши организацията по удовлетворяване вземанията на кооператорите чрез двата способа. Взето е и решение член-кооператорите да могат да трансформират част или всички допълнителни вноски в заеми към кооперацията с различен срок и годишна лихва, като за целта писмено заявят желанието си (чл. 5).

На 17.08.2016 год. е проведен търг за имот апартамент № 9-Б с площ 41.68 кв. м., находящ се в гр. Русе, ул.*****, жк „****** при първоначална стойност 35 000 лв.

При наддаването най-високата цена – 44 000 лв., е предложена от П. И. А..

Въз основа на Решение на УС на КСК „Русенска популярна каса“ по Протокол № 765/31.08.2016 год. за продажба на имота, на 31.08.2016 год. сделката за покупкопродажба е сключена във форма на нотариален акт. Покупната цена е 44 000 лв., като вместо плащане е извършено прихващане между задължението за цената в размер на 37 500 лв. с вземането на купувача към продавача за срочни допълнителни вноски в същия размер. Останалата сума в размер на 6 500 лв. е платена от купувача на кооперацията по банков път. Размерът на прихванатата и платена сума по договора се установява от справката, изготвена от синдика на кооперацията.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване недействителността на процесната сделка за покупкопродажба е неоснователен, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

Искът по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е за обявяване недействителността на сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок. В случая е налице само един от елементите от фактическия състав – 3 сделката е сключена в двугодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Тя (сделката) обаче няма увреждащ кредиторите характер по см. на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ. В съдебната практика се приема, че обща характеристика на отменителните искове по чл. 647 от ТЗ е имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Също така, че увреждащото действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права на кредитора спрямо длъжника – тези права се осуетяват или се затруднява осъществяването им. Увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от своя имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Безспорно в случая е, че кооперацията-длъжник се е разпоредила със свой актив – недвижим имот, който би бил част от масата на несъстоятелността. Разпоредителната сделка е възмездна – вместо да изпълни свое парично задължение към членкооператора за допълнителни парични вноски, кооперацията-длъжник му е прехвърлила правото на собственост върху свой недвижим имот. В резултат на този начин на изпълнение (даване вместо изпълнение по см. на чл. 65 от ЗЗД) съразмерно на отчуждената част от имуществото на кооперацията са намалели и задълженията й.

Отделно от това, член-кооператорът-купувач е внесъл и допълнителна сума над размера на своето вземане. С други думи, след извършване на сделката имотът не е част от масата на несъстоятелността, но вземането на един от кредиторите (купувачът) е погасено и той няма да участва в разпределението на сумите, получени от продажбата на останалите активи. Ето защо, не е налице увреждащ характер на сделката по см. на чл. 637 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

Увреждащ характер не може да бъде обоснован и заради това, че сделката е извършена след взето решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 год., за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от членкооператорите за погасяване на задълженията на кооперацията към тях. Целта на решенията на общото събрание е удовлетворяване на вземанията към кооперацията, като възможността за придобиване на активи вместо изпълнение на задълженията е предоставена на всички член-кооператори без ограничения и по предварително определена процедура – въз основа на писмено искане, по пазарни цени съгласно изготвени оценки от лицензирани оценители. Отделно от това, при постъпване на суми от продажба на активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член-кооператорите за допълнителни вноски от по 10%.

4

Увреждане, настъпило със самия факт на имуществено разпореждане, не може да бъде обосновано и предвид това, че съразмерното частично удовлетворяване на всички кредитори, ако сделката не беше сключена и имотът би бил част от масата на несъстоятелността, е само вероятно. Продажбата на имота от синдика в рамките на производството по несъстоятелност би се извършила в различен момент, при различна цена и при различен размер на вземанията на член-кооператорите. Отделно от това, от имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с различна поредност, вкл. и разноски по несъстоятелността.

Според въззивния съд, не е налице и следващият елемент от фактическия състав на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ – купувачът не е свързано с длъжника лице. Купувачът е член-кооператор в кооперацията и не е сред лицата, посочени в &1 ал. 1 от ДР на ТЗ.

Дори и да се приеме, по аналогия, че е приложима т. 4 на разпоредбата (съдружниците), то в тази хипотеза свързани лица са член-кооператорите (съдружниците), а не член-кооператорът и кооперацията (съдружникът и дружеството), които са страни по процесната сделка. Не е налице и хипотезата на &1 ал. 2 от ДР на ТЗ – ако се приеме, че член-кооператорът, понеже има правата по чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗК, участва в управлението и контрола на кооперацията, поради което между него и кооперацията може да се уговарят условия, различни от обичайните. Както е посочено по-горе, сделката е сключена въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и по делото няма данни, нито твърдения, тя да е в отклонение от това решение относно начина за извършване на продажбата (без наддаване или при цена, различна от определената от лицензирания оценител).

Ето защо, предявеният иск за обявяване недействителността на сделката на осн. чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ като увреждаща сделка, по която страна е свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази част.

По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността на същата сделка:

Искът е неоснователен.

За разлика от първоинстанционния съд въззивният състав не приема, че е приложима хипотезата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, тъй като сделката не е сключена преди възникване вземанията на останалите кредитори. Тези кредитори са член-кооператори и според твърденията на ищеца в исковата молба те са имали вземания към 5 кооперацията за допълнителни вноски още към датата на сключване на сделката, а дори и към датата на решението на общото събрание. Ето защо, в случая не следва да се преценява предварителното намерение на страните по сделката да увредят останалите кредитори.