Определение № 290 от 21.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 19.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902387 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., действащ със съгласието на майка си С. Христо-ва А., чрез адв. М. Т. Т. от Варненската адвокатска колегия, против решение № 236/19.07.2022 г., пост. по т.д.№ 188/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 35 от 4.02.2022г., постановено по т.д. № 412/2021 г. Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК „Бул Инс“АД- гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 150 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие загубата на брат му С.А.С. в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 6.08.2018 г., от водача на лек автомобил „Фолксваген” модел „Голф“ с рег.№ В1410СА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.19 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно и необосновано, с довода, че съдът не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, понесени от него вследствие на виновно причиненото пътнотранспортно произшествие и не е кредитирал в същата степен показанията на свидетелите, дадени пред двете инстанции, както и заключението на приетата в първоинстанционно производство съдебно1 психиатрична и психологическа експертиза, според които ищецът е преживял изключителни душевни болки и страдания, обуславящи съществена личностна промяна след смъртта на неговия брат. Поддържа се, че от събраните доказателства е установено, че между ищеца и загиналия при произшествието негов брат е съществувала дълбока емоционална връзка, която според касатора е обективирана в конкретни примерно посочени обстоятелства, а именно, че те са живели заедно в дома на родителите си, имали са общи интереси, помагали са си, прекарвали са заедно ваканциите си и заедно са гостували на близки роднини. Посочено е, че съдът необосновано е приел, че ищецът не е понесъл тежко смъртта на своя брат, с когото е имал силна емоционална връзка, като не е съобразил наличието на трайна промяна в душевното състояние и бита на ищеца, травмата от внезапната загуба и стресовата реакция, която не е отшумяла напълно, както и че понастоящем той продължава да има страхове и проблеми със съня, макар и не така интензивни. Наведен е довод, че именно тези данни сочат изключителната връзка на ищеца с починалия му брат и отражението на смъртта му върху него. Твърди се, че по делото е установено, че преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават извод за наличие на изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на лицата, които имат право на обезщетение на неимуществени вреди. Изложено е, че ищецът принадлежи към най- близкия кръг на починалия, с когото са живеели заедно и са изпитвали силна привързаност един към друг, поради което загубата му е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка такива. Поддържа се, че житейските обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близката връзка между двамата братя, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки изслушаните свидетели и приетите по делото експертизи, Варненският апелативен съд в не е анализирал доказателствата, не е извършил изискуемата преценка и не е формирал правилен извод по въпроса, дали емоционалната връзка между ищеца и починалия му брат е надхвърляла по съдържание обичайната братска привързаност, традиционна за българския 2 семеен модел, от което произтича правото му да претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта му.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за границите на формалността на семейната връзка, характеристиките и проявите на изключителна и дълбока емоционална привързаност между пострадалия и скърбящия в противоречие с ТРОСНГТК № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, но не формулира правен въпрос, свързан с отклонението от дадените с тълкувателния акт задължителни указания.

В изложението достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси, които касаторът счита за относими към основанието по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК:

1. С какъв интензитет и с каква продължителност следва да бъдат соматичните и когнитивните прояви на скръб, за да се приеме, че същите обуславят протрахирана и усложнена реакция на скръб?;

2. Следва ли към момента на съдебното дирене реакцията на скръб все още да не е преодоляна, за да се постанови положително произнасяне по предявения обезщетителен иск?;

3. Следва ли да се присъжда обезщетение само на тези най-близки хора, които нямат потенциал да се справят с разгръщането на вътрешни и външни ресурси за справяне със загубата в кратък период?;

4. Дължи ли съдът [излагане на] аргументи по отношение отчитането на разликите в психологичните и социокултурни особености на скърбящите, които обуславят различни периоди на преминаване през етапите на скърбене?

Касаторът поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК, което счита, че се проявява в отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек, в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с гарантираното от чл. 6, ал. 2 от Конституцията и чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС равенство пред закона.

Посочено е, че възмездяването на моралните болки и страдания не може 3 да се ограничи единствено до случаите, при които проявената скръб е „протрахирана и усложнена“, прераснала в афективно или друг вид разстройство, а не се касае за обичайна степен на преживяване на скръб и емоционално страдание.

Направено е искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неговата отмяна, като резултат от произнасяне по инвокираните в касационната жалба оплаквания, както и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ЗК „Бул Инс“АД да бъде осъдено да заплати на касатора А. А. С. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на брат му С.А.С. настъпила в резултат на автомобилно произшествие, ведно със законната лихва от 29.04.2019 г. до окончателното ù изплащане, както и направените по водене на делото разноски.

Ответникът по касация ЗД„Евроинс“АД оспорва жалбата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му М.

Г. от САК се твърди, че правните въпроси, формулирани от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не са разрешени в противоречие със задължителната тълкувателна и казуална практика на ВКС, а изцяло в унисон с нея. Отделно от това се поддържа, че въпросите, поставени в него не са разгледани в мотивите на обжалваното решение и не са включени в решаващите мотиви на съда за потвърждаване на първоинстанционното решение. Възразява се също, че не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не противоречи на постановките в ППВС № 4/61 и 5/69г. Наведен е и довод, че традиционната връзка между братя е изградена върху отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ, което е и логично поради това, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство. Посочено е, че кръвната връзка и създадените с нея обичайни отношения не е достатъчна да се направи извод, че преживелият роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди, каквото се дължи само когато вследствие конкретни житейски обстоятелства, каквито по делото не са установени, отношенията на привързаност са по-силни от обичайните и могат да се приравнят с тези между „прекия“ кръг от лица, легитимирани да получат обезщетение.

4

Заявено е искане, касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално - без уважение, и за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, че на 6.08.2018 г., при управление на л.а.

„Фолксваген Голф“, с рег.№ В1410СА, вследствие нарушаване на правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговият водач е предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на Сашо А. С., който съгласно удостоверение, изд. от община Варна, р-н „Аспарухово“, е брат на касатора А. А. С.. Безспорно е между страните, че към датата на настъпване произшествието гражданската отговорност на водача, който го е предизвикал, е била застрахована от ЗК „Бул Инс“АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към датата на причиняването му. От събраните в производството пред двете инстанции гласни доказателства е установено, че между касатора и покойния му брат са съществували отношения на близост и взаимопомощ, доколкото те са живели заедно в жилището на родителите си, като са ползвали обща стая от него, били са неразделни както при посещение на учебни занятия и спортни занимания, така и през ваканционния период, когато заедно са ходили на почивка и са посещавали роднини, споделяли са общи проблеми и въпреки разликата във възрастта, са се движели в обща приятелска среда. От показанията на свидетелите е установено също, че ищецът тежко е изживял смъртта на по-големия си брат, променил е поведението си, изолирал се е и се е затворил в себе си, престанал е да посещава спортни тренировки и да ходи на училище, променил е поведението си, имал е нарушения в храненето и съня, поради което е ползвал психологическа помощ. От приетото в първоинстанционно производство заключение на съдебно-психиатричната и психологична експертиза е установено, че непосредствено след загубата на брат си, с когото са имали силна емоционална връзка, А. А. С. е развил симптоми на остра стресова реакция, свързани с нарушения на съня и 5 храненето, тъга, плач, нежелание да става от леглото, липса на желание да говори и контактува, отричане на случилото се, сънища с минали преживявания с брат си. Тези симптоми са продължили в рамките на няколко дни, като някои от тях са персистирали около 6-8 месеца, нарушили са функционирането му и могат да се класифицират като реакцията на скръб вид разстройство в адаптацията с депресивен синдром. По данни на експертизата, към момента на изследването А. С. е възстановил своето емоционално и социално функциониране - посещава училище, среща се с приятели, изпитва радост, когато е с родителите си, като същевременно са констатирани остатъчни симптоми като моменти на тъга и преходни нарушения в съня.

Въз основа на горните доказателства, въззивният съд е приел, че между ищеца и починалия му брат са съществували добри, хармонични и близки отношения, отличаващи се с взаимна любов, привързаност, взаимопомощ и разбирателство, но липсват данни за наличието на изключителни житейски ситуации, които биха могли да предопределят по-силна житейска, емоционална и духовна връзка между двамата братя в сравнение с традиционната такава, каквато примерно е посочил, че би била налице, ако единият от тях е отглеждал другия при трайна липса на родител, или се е грижил за него извън традиционно добрите за българското семейство отношения между братя. Изложил е и съображения, че по делото не е установено в резултат на загубата ищецът да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност обичайните за подобна житейска ситуация. Мотивирал извода си, че макар да се е затворил в себе си, да е посещавал психиатър и да се е лекувал медикаментозно, според заключението на експертизата проявената реакция на скръб е в границите на нормалната такава, не е протрахирана и усложнена и понастоящем е преодоляна, а функционирането му е възстановено. Като резултат, въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния за неоснователност на предявения иск и е потвърдил обжалваното пред него решение на Варненския окръжен съд, с което той е бил отхвърлен.