Решение № 2769 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2769 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330100819 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от К. М. К. против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл.

187, ал. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 837, 69 лв. (след прието на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с Определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г., изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.01.2022 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г., съдът е върнал на основание чл. 129, ал. 2 ГПК исковата молба на К. М. К. против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” в частта й по отношение на предявения иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 140 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 26-то число на съответното тримесечие, като производството по делото е прекратено в посочената му част.

В исковата молба се твърди, че ищецът, считано от м. септември 2014 г., е назначен на длъжност „с.п.“ в група „О. на о.“, в сектор ....................

Поддържа, че е полагал труд и през нощта за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. на 1

12-часови смени съобразно утвърдени графици, като отработеното работно време се е изчислявало съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз – решение по преюдициално запитване по дело № 262/2020 г., като счита, че чл. 187, ал. 4 ЗМВР и на чл.

187, ал. 1, изр. второ ЗМВР не следва да се прилагат, доколкото са несъвместими с правото на Съюза. Счита, че посочените разпоредби допускат определената в законодателството на държавата – членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работници от частния сектор да не се прилага за работници от публичния сектор, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий. Предвид изложеното счита, че следва да намерят приложенията, действали преди изменението на ЗМВР от м. юли 2020 г., като е налице празнота в уредбата и следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и преизчисляването на положения нощен труд през процесния период стане с прилагането на коефициент 1, 143.

Твърди, че за периода от 16.01.2022 г. до 31.12.2024 г. е положил извънреден труд от 171, 6 часа, при часова ставка съобразно трудовото възнаграждение за съответния период от 7, 42 лв. на час. Сочи, че трудовото възнаграждение е платимо на 25-то число на месеца, като считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което е положен извънредния труд се дължи обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че от исковата молба не става ясно за какъв труд се претендира заплащане – нощен или извънреден, като е налице смесване на двете правни понятия. Поддържа, че ищецът е държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като работи на смени – по график, включително и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения ищецът фактически да е работил извън работното време. Поддържа, че извънредният труд се отнася за фактически положен труд над нормалната продължителност на работното време, но той не може да се получи чрез преизчисляване на нощния труд, каквито са изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че през процесния период е действала разпоредбата на чл.

187, ал. 4 ЗМВР, приета с ДВ, бр. 60 от 2020 г., като оспорва изложените в исковата молба твърдения, че тази разпоредба противоречи на Правото на ЕС и на Директива 2003/88/ЕО. Поддържа, че въведеното законодателно разрешение съответства на разпоредбата на чл. 8 от Директивата. Счита за неправилно позоваването на отменени Наредби, като в процесния период са действали Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з922/22.07.2022 г., като в последните ясно е посочено, че при сумарно 2 изчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. Счита, че по отношение на трансформирането на нощния труд в дневен не следва да намерят приложение разпоредбите на КТ, а на специални закон ЗМВР. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Счита за незаконосъобразно по реда на преизчисляване на нощните часове в дневни, което е предвидено в закон само за тяхното заплащане, да се увеличава математически работното време и да се получава резултат – извънреден труд, който да се обезщетява като такъв с увеличение от 50 %. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесният период ищецът е полагал труд на длъжност „с.п“ в група ............. и че е полагал дневни и нощни 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

По делото са представени кадрова справка, протоколи за положен труд на смени и платежни нареждания за заплатени възнаграждения.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 16.01.2022 г. до 31.12.2024 г. отработените от ищеца часове нощен труд са 1 599 часа за 1 906, 21 лв., като след приравняването им на дневен труд с коефициент 1.143 последните са 1 828, 1 часа. Установено е, че разликата от 229, 1 часа в стойностно изражение е в размер от 2 837, 69 лв., като на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен. Вещото лице е установило, че за процесния период броя на прослужените от ищеца часове без превръщане на нощните часове в дневни е от 6 004 часа, а нормочасовете за този период са 4 832 часа, като на ищеца е изплатен извънреден труд за 1 172 часа в размер от 14 697, 70 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без 3 противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.

32 положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

С оглед изложеното спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения 4 нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.

НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал.

Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2170a95-927f-403f-b35d-8332719846cf