Решение № 30 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501121 по описа за 2023 година

С решение № 260193 от 26.01.2023 г. поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020 г. първоинстанционният съд

ОСЪЖДА КПКОНПИ с , ЕИК 129010997, представлявана от Председателя, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Д., ЕГН**********, от гр. ***, кв.

***, ул. „***“ № ***, при участието на Прокуратурата на Р България, като контролираща страна, сумата

1000,00

/хиляда/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерни действия на КПКОНПИ изразяващи се в публикуването на 12.02.2020г. на интернет страницата на комисията след постановяване на Решение № РС-85219-021/12.02.2020г., с което е установен конфликт на интереси спрямо нея, като бивш *** на РИОСВ Шумен, на невярна информация, а именно: под заглавие - „КПКОНПИ установи наличие на конфликт на интереси на три лица заемащи висши публични длъжности“ - че Ц. Д., бивш *** на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „*** на РИОСВ“ така, че на условията да отговаря самата тя, вместо правилното - че Ц. Д., бивш *** на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен и издала на заповед за обявяване на конкурс за длъжността така, че на условията да отговаря самата тя ,ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1000 лева до претендираното обезщетение от 50000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 12.06.2020г., до окончателното и изплащане на задължението.

Със същото решение КПКОНПИ е осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 40.20 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Недоволни от решението, двете страни са инициирали въззивно производство, с оплаквания за неправилност и необоснованост в съответните обжалвани части.

Ищцата претендира за постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който предявеният иск да бъде уважен в отхвърлената част.

Ответникът претендира за отмяна в осъдителната част и за отхвърляне на иска изцяло поради липсата на противоправност на деянието.

В съдебно заседание страните поддържат жалбите. Претендират разноски.

Съдът в съответствие с правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема че обжалваното решение като валидно.

Относно неговата допустимост съобрази следното: Съдът е разгледал предявения иск, по реда на ГПК с участието на контролираща страна – Прокуратурата на РБ. Макар и да не се е ангажирал с правната квалификация в доклада по делото и в диспозитива на решението, участието на контролиращата страна навежда на извода, че съдът е разгледал иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ.

От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищцата претендира да и бъде присъдено обезщетение от действие и бездействие на КОНПИ, които макар и да са свързани с Решение № РС-852-19021/12.02.2020г. на КПКОНПИ, не са част от процедурата по неговото издаване. Следователно претенцията е с правно основание чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД вл. Чл. 86 от ЗЗД и участието на контролираща страна не е необходимо.

Нормата на чл. 49, вр. Чл. 45 от ЗЗД е обща спрямо специалната в чл. 2а от ЗОДОВ. Двата иска се основават на института на непозволеното увреждане, поради което съдът приема, че постановеното решение е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване. Прокуратурата не е страна в производството, поради което нейните становища, не са зачитат при постановяване на решението на въззивния съд.

По правилността и обосноваността на обжалвания съдебен акт съдът 2 намира следното: Предявен е осъдителен иск за сумата от 50 000 лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в следствие на противоправно деяние изразяващо се в оповестяване на невярно обстоятелство в официалния сайт на КПКОНПИ със следния текст:

„КПКОНПИ установи наличие на конфликт на интереси на три лица заемащи висши публични длъжности“ - че Ц. Д., бивш *** на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „*** на РИОСВ“.

Между страните не е спорно, че на 12.02.2020 г. текстът е публикуван на официалната интернет страницата на

КПКОНПИ. На същата дата е постановено на Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г., Не е спорно, че с Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси за ищцата, която в качеството си на *** на РИОСВ - Шумен във връзка с утвърждаване на изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен и издаване на заповед за обявяване на конкурс за длъжността е действала в свой, частен интерес.

От безспорните факти, които са правилно и подробно установени с обжалваното решение следва, че е засегната професионалната част на ищцата, във връзка с внушението в публикацията, че тя сама определя условията за заеманата от нея длъжност, а не тези, които представляват изисквания за друга по-ниска длъжност, каквато е „Началник отдел“. Оповестеното от КПКОНПИ решение е било обжалвано и е влязло в законна сила, след като е потвърдено от ВАС.

Спорът пред въззивния съд по въззивната жалба на ответника се заключава в това, дали деянието е противоправно, а по въззивната жалба на ищцата, дали определения размер от 1000 лева обезщетение е съответен на установените вреди. По първия поставен от ответната страна въпрос, настоящият въззивен състав приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в частност неправомерността на деянието. Тя се изразява в невярна, публично отразена информация, чиито източник е официален - Решение № РС-852-19021/12.02.2020г. на КПКОНПИ. Публикуваната информация не съответства на съдържанието на този документ. Потвърденото от ВАС съд решение има свое самостоятелно правно значение, но всяко неправилно интерпретиране или цитиране, представлява неправомерно деяние.

По втория поставен от ищцата във въззивната жалба въпрос, съдът 3 приема, че негативните преживявания, които са безспорно установени чрез анализа на доказателствата обективиран в първоинстнационото решение, така и с разпита на свидетеля С., чиито показания са събрани от въззивния съд и не са противоречиви помежду си, са в голяма степен следствие от Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ, в неговия автентинен вид. Върху тези негативни преживявания, са ескалирали други такива във връзка с неправилното отразяване на този документ в сайта на издателя му.

Последният дължи обезщетение само за тези негативни преживявания на ищцата, които не са следствие от издаване, обявяване, обжалване и стабилизиране на Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ в автентичния му вид.

Затова съдът приема, че на ищцата се дължи обезщетение за всички негативни емоции свързани с внушението, което публикацията съдържа, че тя е извършила неправомерно деяние, което е свързано пряко с изискванията за длъжността, която тя е заемала, но не дължи обезщетение за вредите от решението на ищцата да напусне града, за несгодите свързани с преместването и за всички съпътстващи това решение затруднения.

Обезщетяват се само преки и непосредствени вреди. Ответникът дължи обезщетение за свръх негативните преживяванията на ищцата, които имат връзка с невярната информация. Предвид, че противоправното деяние на ответната страна е извършено с действие, мултиплицирано в множество медии и не е било коригирано своевременно и в съответствие с официалния документ, представляващ източник на вярна информация, присъденото с обжалваното решение обезщетение се явява несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Съдът приема, че незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на КПКОНПИ имат за резултат публичното внушение, разпространено в обществото, че е наличен п о р о к в процедурата по назначаването на ищцата на заеманата длъжност към датата на публикацията. В този смисъл вредата, която ищцата е претърпяла, е свързана с сриване на авторитета за целия период, през който е изпълнявала длъжността „*** на РИОСВ Шумен“. Правилното констатиране на конфликт на интереси, макар и да е предизвикало негативни емоции и несъгласие, не е противоправно деяние, поради което и негативите с неимуществен характер не са вреди, които да подлежат на обезщетяване.

Личните качества, които ищцата притежава свързани с организираност и справяне със стрес, установени със СПЕ, чието заключение съдът кредитира 4 като обективно и компетентно дадено, нямат значение за размера на присъденото обезщетение. Те са нейни волеви качества свързани с високото ниво на лична дисциплина.

Обезщетяването за вреди, свързани накърняване на професионалната част, изиска от съда да прецени доколко личността отдава значение на професионалния си авторитет авторитет и какви усилия е положила за неговото изграждане. От събраните по делото доказателства, се установява, че в професионалното си развитие, ищцата е имала високи изисквания към себе си, към развитието си като професионалист и е склонна към прецизност.

Същата е понесла своята отговорност за установен от ответника конфликт на интереси – морално, чрез публично оповестяване на факта на нарушението, което е извършила и материално, чрез заплащане на глоба, но в същото време личността е професионално опетнена свръх предвиденото от закона за нейното неправомерно деяние – конфликт на интереси. Настоящият въззивнен съд приема, че справедливо обезщетение за нанесените вреди следва да е в размер на 5000 лева, който напълно съответства на негативните преживявания на ищцата от невярната и в същото време накърняваща професионалния авторитет информация, обявена по публичен начин.

Предвид изхода от спора, на страните следва да бъдат присъдени разноски в производството пред въззивния съд, както следва:

Ищцата е останала задължена за държавна такса, дължима по сметка на САС за образуване на въззивно производство. Обжалвания материален интерес е в размер на 49 000 лева и за него се дължи такса в размер на 980 лева за въззивно обжалване. Представена е вноска бележка за платена държавна такса в размер на 5 лева. За остатъка следва от 975 лева, ищцата следва да бъде осъдена. Ответната страна дължи на ищцата сумата от 80 лева, представляваща дължимата държавна такса съразмерна на уважената част от въззивната жалба. Ищцата дължи на ответника, юрисконсулско възнаграждение, което не е свързано с материален интерес и съобразно сложността на спора, се дължи в минимален размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260193 от 26.01.2023 г. , поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020 г. в частта, в която ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 присъдената сума от 1000 /хиляда/ лева до 5000 /пет хиляди лева от общо претендираната сума от 50 000.00 /петдесет хиляди/лв., на основание чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А КПКОНПИ с ЕИК 129010997, представлявана от Председателя, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Д., ЕГН**********, от гр. ***, кв.

***, ул. „***“ № ***, над присъдените решение № 260193 от 26.01.2023 г. поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д.

№ 5150 по опис на СГС за 2020 г. 1000 /хиляда/ лева, допълнително още 4000 /четири хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в накърняване на професионалната част и стрес, причинени в резултат на противоправно деяние, осъществено от служители на КПКОНПИ, изразяващо се в това, че на 12.02.2020г. на интернет страницата на КПКОНПИ е публикуван текст несъответен по съдържание на Решение № РС-852-19-021/12.02.2020 г., на основание чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, на основание чл. 86 от ЗЗД.