Определение № 678 от 16.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 678 гр. Сливен, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500388 по описа за 2026 година Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от 19.08.2026г., подадена от В. Б. Й., „А.с.-1“ ЕООД, гр.

Д. и И. Б. И. с искане за изменение на постановеното по делото Определение №605/12.08.2026г. по въззивно ч.гр.д. №388/2026г. на СлОС в частта относно разноските, като се отмени осъждането им да заплатят разноски на насрещната страна в размер на 40 евро.

Молителите, чрез пълномощника си адв. Б. от АК – В., посочват, че производството по чл. 420 от ГПК е инцидентно такова в едностранно заповедно производство и не поражда самостоятелна отговорност за разноски. Това производство имало инцидентен и обезпечителен характер в рамките на заповедното производство и не е самостоятелен състезателен исков процес. Считат, че отговорността за разноски в заповедното производство се разпределя окончателно в исковото производство по чл.

422 от ГПК, което вече било образувано. Позовава се на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Присъждането на разноски в рамките на производството по чл. 420 от ГПК предпоставяло изхода на висящ исков спор и създавало риск от двойно ангажиране на отговорността за разноски за едно и също заповедно производство. Молителите посочват на последно място, че обжалването на отказа за спиране не превръщало заповедното производство в състезателно, пораждащо самостоятелна отговорност за разноски. С оглед изложеното, молят отмяна на определението в частта относно присъдените на другата страна разноски.

Ответникът по молбата – „И.А.Б.“ АД чрез пълномощника си юриск. Г. Х. е 1 подал отговор, в който посочва, че молбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Счита, че в производството по чл. 420 от ГПК се присъждат разноски.

Позовава се именно на цитирано от молителя Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.

№3074/2018г. на ВКС I ТО, в което изрично било посочено, че в производствата по чл.

419 и чл.420 от ГПК се присъждат разноски. Посочва, че по аргумент на обратното от мотивите по т.12 на ТР №4/2013г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, разноски в производствата по чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК не могат да се претендират в исковото производство, закото те винаги възникват след подаване на заявлението.

Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК /едномесечен срок от постановяване на Определение №605/12.08.2026г./.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по настоящото дело се е развивало по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 420 от ГПК – по частна жалба против определение, с което е отхвърлено като неоснователно искането на длъжниците по чл. 420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по издадена в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Постановено е Определение №605/12.08.2026г. по настоящото дело

№388/2026г., с което е оставена без уважение частната жалба на В. Б. Й., „А.с.-1“ ЕООД, гр. Д. и И. Б. И. и същите са осъдени да заплатят на насрещната страна „И.А.Б.“ АД разноски в размер на 40 евро за юрисконсултско възнаграждение.

При произнасянето си в частта относно разноските, съдът е взел предвид изхода на спора и неоснователността на частната въззивна жалба, поради което е възложил на въззивника тежестта за разноските.

Съдът намира за неоснователно възражението на молителя за липса на самостоятелност на производството по чл. 420 от ГПК, по което отделни разноски не се дължат. Пред въззивния съд е образувано самостоятелно производство по в.ч.гр.д.

№388/2026г., по което съдът е разгледал и се е произнесъл по частната жалба срещу акт на първоинстанционния съд, с която е сезиран, т.е. осъществен е инстанционен контрол на акт на първоинстанционен съд в нарочно производство. За това производство се дължи както заплащане на държавна такса, така и разноски с оглед изхода на спора по частната жалба. Акта на въззивния съд е по реда на чл.274 от ГПК.

Поради това съдът намира, че в това производство се дължат разноски.

В тази насока са и указанията по тълкуване и прилагане на правото, дадени от ВКС именно в сочено от молителите Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.

№3074/2018г. на ВКС, I т.о. Изрично ВКС е посочил следното: Несъстоятелно е 2 позоваването на т.12 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Същото се отнася до определяне на присъдимите, в едностранно протичащото, несъстезателно производство по издаване на заповед за изпълнение, разноски в полза на молителя, като предпоставени от изхода на спора, относно съществуването на материалното право на кредитора. Предпоставки за аналогия с възмездяването на разноски в производствата по чл.419 ГПК и чл.420 ГПК, няма, вкл. такава с т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – присъждане на разноски за обезпечителното производство, с решението по съществото на спора относно обезпеченото вземане. Във всеки от двата случая, даденото разрешение изхожда от едностранния, несъстезателен, в съответната фаза, характер на производствата и пряката функционална обусловеност на спора за присъдимите разноски, направени във връзка с претендирането /в заповедното производство/ , респ. с охраняването на претендираното /в обезпечителното производство/ материално право на кредитора, от изхода на спора относно съществуването му. Не съществуването на материалното право, респ. отричането му, е същината на търсената в производствата по чл.419 ГПК и чл.420 ГПК защита, отнасяща се до привременното ограничаване на изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение, при това в интерес на длъжника, а не на кредитора. Няма пряка функционална обусловеност на резултата на същите от признаването или отричането на претендираното от кредитора материално право. Искането за спиране би могло да е неоснователно, независимо от неоснователност на иска по чл.422 ГПК, аналогично и жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Такава възможност, обаче, е изключена между резултата в заповедното производство, приключващо с издаването на заповед за изпълнение, както е изрично прието и в мотивите на т.12 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и резултата в производството по чл.422 ГПК. Изключена е и между охранителната функция на обезпечаването на спорното материално право на кредитора и резултата по обезпечения иск, поради което и законодателят е предвидил изрично отговорността за вреди от обезпечаването на неоснователен или недопустим иск, очевидно съобразявайки изначалната му материална незаконосъобразност.

Поради това, няма основание да се изключи приложението на чл.81 ГПК за производството по чл. 420 от ГПК и понесените в същото разноски подлежат на възмездяване с постановения в производството акт на съда и съобразно изхода на производсвото. В тази насока е и практиката на редица въззивни съдилища в страна, които присъждат разноски в производството по чл. 420 от ГПК.

С оглед негативния за молителите резултат във въззивното производство по чл.

420 от ГПК, то те следва да заплатят понесените от насрещната страна в това производство разноски, които съдът е определил в размер на 40 евро за юрисконсултско възнаграждение.

3

С оглед изложеното, искането на молителите за отмяна на присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна във въззивното производство по чл. 420 от ГПК в размер на 40 евро е неоснователно и като такова следва да го остави без уважение. Не са налице основания за отмяна на определението от 12.08.2026г. по настоящото в.ч.гр.д. №388/2026г. на СлОС в частта за разноските.

Ръководен от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 19.08.2026г., подадена от В. Б. Й. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „А.С.“ №61, „А.с. – 1“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Д.Б.“№58 и И. Б. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Д.Б.“ №58, чрез пълномощника адв. Б. от АК – В., с искане за изменение на Определение №605/12.08.2026г. по въззивно частно гр.д.№388/2026г. на СлОС в частта относно разноските, като се отмени осъждането им да заплатят разноски на насрещната страна в размер на 40 евро, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4