Протокол № 368 от 07.10.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 368 гр. Смолян, 07.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Административно наказателно дело № 20265440200138 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Ч. Т., редовно призован, се явява лично. За него процесуалния му представител с адв. Б. С..

ЗА ОТВЕТНИКА НАЧАЛНИК ***“ СМОЛЯН, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б., редовно призована, налице.

АДВ. С. - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. С. – Моля да се разпита явилата се свидетелка.

Сне се самоличността на свидетелката както следва:

Е. С. Б. – *** г., българка, б.гр., омъжена, неосъждана, без родство и дела.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Мисля, че беше месец ноември миналата година. Бях на ул. ***, пред вх. * на бл. * околовръстното на Смолян. Аз съм пощальон и работя в пощата. В момента, в който си разглеждах писмата, за да видя къде трябва да ги нося, усетих удар в коляното, след което усещах как ме блъска нещо. Усетих удара в коляното, как съм паднала незнам, после усещах блъскане и в един момент се разкрещях „спри, спри, какво правиш“, не осъзнавах какво се е случило. В един момент усетих, че се оттегля нещо от мен. Носих пощенската чанта, и според мое 1 мнение падайки главата си намерих върху самата чанта, ако нямаше чантата можеше главата да ми се пръсне. Това е явилия се днес жалбоподател, като автомобила му беше бус, дълга база, зелен, номер не помня, не съм видяла. След като горе долу се осъзнах, аз се опитах да стана, което и направих сама и седнах на стълбището.

Жалбоподателя дотича до мен и започна да ми казва: „какво направих, какво сторих, дай да ти помогна“. Повтарях само: „доктор ми трябва, доктор ми трябва“. Болките ги усещах в главата, бях зашеметена. След половин час жалбоподателя извика жена си и тя дойде. За съжаление не извикахме полиция и бърза помощ, жалбоподателя не го направи. Всичко ми се беше разпиляло на земята от самото падане. След това жалбоподателя ми предложи да ме закара да си предам вестниците и писмата и да ме заведе на доктор. Не осъзнавах какво се случва, съгласих се да ме заведе на доктор.

Това се случи между 15,30 и 16,00 часа. Непосредствено преди инцидента както казах, бях на входа на бл. * вх. *, на ул. „***“, точно пред стълбището на самия вход. Това е жилищен блок. Жалбоподателя даде назад и ме бутна. Аз бях точно пред стълбището на посочения блок. За съжаление в болницата не казах, че ме е ударил бус, все още бях в мъгла. Жалбоподателя ходеше плътно до мен, явно от страх да не кажа нещо. След болницата ме заведе до градина „****“ да си взема децата. След детската градина и след като си взех децата ме заведоха до моята кола, която се намираше зад пощата, аз не исках, но те настояваха. Жена му ми каза, че рецептата, която ми дадоха ще я изпълни, докато аз си вземах децата. Но рецептата не беше изпълнена, тя ми даде нейни лекарства, които не съм ги докоснала, защото аз не съм отишла до аптеката да си ги купя. Докторите ми правиха снимки, а жалбоподателя ме следваше навсякъде.

Лекарите установиха удар на главата, удар на гръбначния стълб, изкривяване, което сега в момента много ми пречи.

АДВ. С. – Не считам делото за изяснено. Моля да дадете възможност на жалбоподате да даде обяснения.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. – Ситуацията е следната: На 19.11.2025 г., около 16 часа бях си забравил телефона и се върнах до вкъщи, като дадох буса напред към входа. Отидох си до вкъщи, излизам, през това време буса работеше, вратата беше отворена. Погледнах огледалата, погледнах и паркинга, нямаше никой. Потеглих назад, жената беше зад буса, в мъртвата точка и не мога да я видя. Развика се, аз веднага спрях. Отидох при нея и я попитах какво прави там, а жената ми отговори, че е говорила с колежка по телефона. Казах й да става да я карам на болницата, тя каза, че ще си раздава пощата. Откарах я в болницата, викнаха хирург, прегледаха я, казаха, че няма нищо, всичко е наред. Оттам я закарах да си раздаде пощата на два адреса, след това я закарах до детската градина да си вземе децата и след това я оставих до колата й. Следващия ден отидох до пощата да я видя от морална гледна точка. Излезна и започна да ми казва, защо идваш тука. Дръпна ме в страни и ми каза, дай ми 10000 лева и всичко приключва. Аз й казах, че нямам толкова пари и нищо не се разбрахме.

2

АДВ. С. - Нямам доказателствени искания Считам делото за изяснено от фактическа страна.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е ЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. С. – Според мен е налице липса на субективния елемент от състава и на двете нарушения, за да съзнава, жалбоподателя, че е извършил нарушение, т.е. няма виновно поведение, защото е придружавал свидетелката в болничното заведение и е станал пряк свидетел на лекарските констатации. Моля да обърнете внимание, че в медицинската документация от прегледа е посочено, че лицето е в общо добро състояние, не се намират видими промени по дясната каляна става и липса от болнично лечение. Основния ни довод, че няма виновно поведение. Моля да се отмени НП изцяло.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 13,30 часа.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

Секретар: _______________________

3