Решение № 63 от 08.04.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Троян, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20234340100467 по описа за 2023 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по молба на Д. М. И. с адрес: **** чрез пълномощника й адв. Х. Г. от САК, с цена на иска по чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД - 5 600.00 лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 53.52 лв., предявени против К. Т. К. с адрес: ***.

Ищцата се легитимира като кредитор на ответника, като твърди, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем. Твърди се, че на 07.05.2022 г. ищцата е предоставила на ответника заем в размер на 5 600.00 лева, която сума е превела по негова банкова сметка.

Сочи се, че на 12.06.2023 г. ищцата изпратила до ответника покана за доброволно изпълнение на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в която указала начина и срока на връщане на заема, а именно: в 10-дневен срок от датата на получаване на поканата той следвало да преведе сумата 5 600.00 лв. по сметката на ищцата, от която тя му е превела заемната сума през 2022 г.

Твърди се, че е настъпила изискуемост на цялото задължение поради изтичане срока на изпълнение, като ответникът не е погасил задължението си след изпратената покана за доброволно изпълнение, получена от него на 14.06.2023 г., като от 25.06.2023 г. същият е е изпаднал в забава.

1

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден отв. К. Т. К. да заплати на Д. М. И. сумата от 5 600.00 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 53.52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 24.07.2023 г.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. К. е представил отговор на ИМ, чрез пълномощника си адв. В. И.-К. от ЛАК, в който е взето становище за неоснователност на иска, който ответникът изцяло оспорва. Твърди се в отговора на ИМ, че ответникът не е получавал заем от ищцата, която е баба на неговата съпруга Д. *** К.а и с която са във висящо производство за развод по исков ред. Ответникът сочи, че тази сума е подарък от бабата на съпругата му, преведена от нея по негова сметка, когато двамата съпрузи обзавеждали новозакупено жилище. С подарените от ищцата пари ответникът твърди, че закупил кухненско обзавеждане и климатик.

Направено е искане предявения иск да бъде отхвърлен, като на ответника бъдат присъдени сторените от него в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си – адв. Х. Г. от САК, която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски. В представено писмено заключително становище адв. Г. е обосновала своите доводи и правни аргументи в подкрепа на направеното искане за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.В. И.-К. от ЛАК, която оспорва предявените искове. В представена писмена защита пълномощникът е изложил своите доводи за неоснователност на претенцията.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че ищцата е баба на съпругата на ответника Д. К.а, както и че към момента на приключване на устните състезания бракът между Д. К.а (понастоящем ***) и К. К. е прекратен с развод по гр.д. № 405/2023г. по описа на Троянски районен съд.

Не се спори между страните и че с платежно нареждане (кредитен превод) от 17.05.2022 г. ищцата е превела по банкова сметка, чийто титуляр е ответникът, сума в размер на 5 600.00 лв. В платежното нареждане като основание за превода е посочено “захранване на сметка“ (л.9).

Страните спорят за основанието, на което е предоставена сумата от ищцата на ответника, който оспорва, че не му е предоставена като заем и твърди, че е подарена от бабата на съпругата му (вече бивша), за да бъде закупено обзавеждане за новозакупеното на 21.11.2019 г. жилище от младото семейство.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищцовата страна 2

– Д. *** К.а и ***, се установява, че през 2022 г. ответникът и съпругата му са закупували обзавеждане за къщата, която младото семейство закупили през 2019 г. Свид. К.а твърди, че са получили сумата от 5600.00 лв. от баба й, като свидетелката твърди, че не знае за какво точно са изразходвани парите от съпруга й. Посочва, че всички парични средства, които са използвали във връзка с жилището, в т.ч. изтеглен кредит, е бил по сметка на К. К. и той „се занимаваше с купуване на всичко“...“това бяха мъжки работи-да се занимава с парите...той плащаше всичко“.

Свид. **** също сочи, че му е известно, че ищцата е предоставила парична сума на ответника, но заявява, че не знае за какво са използвани парите.

Свидетелите, ангажирани от ответника - *** и ** К. заявяват в своите показания, че с парите, дадени от ищцата, ответникът е закупил електроуреди за жилището на младото семейство.

Видно е от представена покана за доброволно изпълнение от ищцата (и от ***) до ответника, че последният е поканен в десетдневен срок от получаването й да заплати сумата от 5600.00 лв. по сметката на ищцата, от която е получена сумата. Поканата е получена от ответника на 14.06.2023г., видно от отразеното в обратната разписка (л.7).

Във връзка с направените оспорвания от страна на ответника, че парите, които са преведени по негова сметка от ищцата, са свързани с дадено от нея обещание на сватбата му с нейната внучка, че тя има закупено инвестиционно злато, средствата от продажбата на което ще бъде разделено между внуците й , е изискана справка от „ОББ“ АД. В справката е отразено закупеното и продадено от ищцата инвестиционно злато в периода 26.07.2017г.07.05.2022 г. Установява се, че от датата на сключване на брака на Д. и К. К.и до датата на банковия превод (така, както е отразена в ИМ и е различна от датата на самия банков документ – 17.05.2022г.) на процесната сума ищцата има закупено 7 броя златни инвестиционни кюлчета и 6 броя продадени златни инвестиционни кюлчета, като последната продажба е от 25.02.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството 3 по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

Договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Съдът счита, че в производството се доказа само първото обстоятелство-предаването на сумата, но не се доказа съгласие на страните за предаване на паричната сума в размер на 5600.00 със задължение на ответника да я върне. На база представеното платежно нареждане, в което е отразено, че основанието на кредитния превод е „захранване на сметка“, както и другите писмени доказателства и гласни доказателствени средства, се установява, че в процесния период, в който е извършен банковия превод, ответникът е оперирал с всички парични средства на семейството във връзка с обзавеждане на придобит наскоро жилищен имот.

Съдът счита, че в производството не се установи страните да са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен неформален договор за заем. В представеното писмено становище адв. Г. излага, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена до ответника преди предявяване на иска срещу него за развод по чл.49 от СК с твърдения, че раздялата няма връзка с искането за връщане на тази сума. Във връзка с тези твърдения настоящият състав извърши служебна справка, от която се установи, че гр.д. № 405/2023г. за развод е образувано на 27.06.2023г., тоест само 13 дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид което и съобразно другите доказателства, събрани в производството, съдът счита, че действително процесната сума от 5600.00 лв. е била предоставена от ищцата за нуждите на младото семейство при обзавеждане на новозакупеното им жилище и основанието на тази сума не е заем, предоставена в лично качество на ответника.

С оглед на което съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

Неоснователността на главния иск обуслая неоснователност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

4

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски в размер на 1032.00 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден К. Т. К., ЕГН ********** да заплати на Д. М. И., ЕГН **********, сумата от 5600.00 ( пет хиляди и шестотин) лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и да заплати сумата 53.52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 24.07.2023 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1 032.00 ( хиляда и тридесет и два) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________

5