Решение № 190 от 27.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ямбол, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на МБАЛ „Св. Пантелеймон- Ямбол“ АД гр.

Ямбол, представлявано от изпълнителния директор д-р П.Г.Д., подадена чрез пълномощникадв. Ст. Т. от АК- Ямбол, против Решение № 598/17.11.2022г на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№ 3865/2021г. по описа на същия съд, в частта, с която МБАЛ „Св.

Пантелеймон- Ямбол“ гр. Ямбол, ЕИК 128501598 е осъдена да заплати на Д. З. К., ЕГН **********, на основание чл. 221, ал.5 от ТЗ сумата от 12 595.85 лева, представляваща дължимо нетно възнаграждение в качеството й на член на Съвета на директорите за периода м.октомври 2019г.- м. април 2020г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 14.12.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта относно присъдените на ищцата разноски по делото в размер на 1593.00 лева.

Оплакването на въззивника е за неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага се, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд неправилно е приел, че на ищцата се дължи възнаграждение за процесния период, с мотив, че тя е имала правото да получи възнаграждение на основание разпоредбите на новоприетия към началния момент на претенцията Закон за публичните предприятия и е приел, че разпоредбите на този закон са породили право за държавните служители- членове на управителни органи на търговски дружества-публични предприятия, 1 да получават възнаграждение, в случаите, когато не им е възложено управлението. При безспорно установено, че ищцата е била държавен служител и едновременно с това и член на Съвета на директорите на дружеството, на който не е възложено управление през периода, който претенцията обхваща, въззивникът счита, че дружеството няма задължение да и заплаща възнаграждение за претендирания период и в този смисъл неправилно са разтълкувани и приложени от първоинстанционния съд разпоредбите на ЗПП, ППЗПП и вложеният от законодателя смисъл в тях. Сочи се, че въпреки че ЗПП е предоставил правната възможност на членовете на управителни органи, които са и държавни служители, да получават възнаграждение за тази си дейност, тази възможност е била принципна и без конкретен израз, т.к. законът не съдържа регламентация относно това в какви размери и при какви условия е следвало да бъде определен размерът на това възнаграждение, предвид на това, че ППЗПП е приет в един по- късен момент- през м. май 2020г. Поради това счита, че задължението на дружеството- публично предприятие, е било предпоставено от приемането на конкретни критерии, въведени впоследствие с ППЗПП, които да служат като база за определяне на размера на тези възнаграждения. За времето от приемане на ЗПП до приемане на ППЗПП, което обхваща и ищцовата претенция, разпоредбата на ЗПП е била в „латентен вид“, т.е. без реално практическо значение, с оглед липсата на конкретни критерии, по които този размер да бъде определен. Според въззивника правото на държавните служители да получават възнаграждение, е получило конкретен израз и измерения едва с приемането на Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия, приет през м. май 2020 год., тъй като същият съдържа разпоредби относно критериите и методиката, по които следва да бъде определено възнаграждението на членовете на управителни органи на публични предприятия, а до момента на влизане в сила на Правилника националното ни законодателство не е съдържало каквито и да било правила за определяне на тези възнаграждения. Позовава се и на това, че разпоредбите от ППЗПП, съдържащи регламентация за начина на определяне на възнаграждението, нямат обратно действие, а се прилагат от момента на влизането му в сила. В подкрепа на тези си доводи въззивникът сочи, че не е било взето решение на ОС на акционерите на дружеството за изплащане на възнаграждения, определени като размер по реда на ППЗПП на ищцата за периода на исковата претенция, като се твърди, че не е имало практическа възможност за това, т.к. методиката, съдържаща критериите за определяне размерите на възнагражденията и заложена в ППЗПП, е използвана като база за определяне на тези възнаграждения, считано от приемане на Правилника и се използва като такава основа и към настоящия момент.

Въззивникът оспора като неправилен извода на решаващия съд относно начина, по който следва да бъде определен размера на възнаграждението на ищцата, което е счел че и се дължи такова в съответствие с предходно решение на ОС на акционерите в дружеството, взето на 11.04.2018г. В тази връзка се излага, че посоченото решение на ОС от 2018г. не касае членовете на Съвета на директорите, които са и държавни служители и няма за предмет определяне не възнаграждение за тях, т.к. към онзи момент тези служители не са имали такива права изобщо по силата на закона. Решението на ОС на акционерите за заплащане на възнаграждение е взето на основание разпоредбите на Търговския закон, 2 които са действали и към 2018г., но то се е отнасяло за тези членове на управителните органи на дружеството, които не са били държавни служители и на които не е било възложено управлението, а ищцата не е била сред тях към онзи момент. Според въззивникът, ППЗПП е правилник по приложението на нормативен акт, какъвто е ЗПП, поради което и предмет на регламентация от негова страна е практическото приложение на конкретните законови разпоредби, приети единствено и само във връзка с функционирането на публичните предприятия, като образувания със специфичен правен статут, поставящ ги в положение, което съществено се различава от този на търговските дружества по Търговския закон, вкл. и тези от тях, които са с държавно участие. В този смисъл разпоредбите на ТЗ следва да се прилагат в конкретния случай само по отношение на общите правила, но не и към конкретните такива, защото отношението на ЗПП към ТЗ е отношение на специален към общ закон. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Д. З. К., чрез пълномощникът си адв.

В. К. е депозирал писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд. Поддържа се, че правото на въззиваемата К. като член на СД на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол да получава възнаграждение, е възникнало с приемането на §7 от ПЗР на ЗПП, който изменя чл.7, ал.3 от ЗДсл., обн. ДВ бр.79/08.10.2019г., т.е. от м.октомври 2019г. и по време на действието на решението на ОС от 11.04.2018г., съгласно което членовете на СД, на които не е възложено управлението, получават възнаграждение в размер на две средни месечни работни заплати в лечебното заведение, но не повече от петкратния размер на минималната работна заплата, при което ЯРС правилно е определил размера на дължимото се на ищцата възнаграждение.

Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В депозирана по делото писмена молба от пълномощника на въззивната страна въззивната жалба се поддържа изцяло по съображенията, изложени в нея.

В съдебно заседание въззиваемата Д. К. чрез процесуален представителпълномощник настоява за постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Поддържа се искането за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

3

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. З. К. против МБАЛ „Св.Пантелеймон- Ямбол“ АД– гр. Ямбол осъдителен иск с правно основание чл.

221, т.5 от ТЗ, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от общо 17 000 лв., представляващи неизплатено дължимо нетно възнаграждение на ищцата в качеството й на член на СД за периода октомври 2019 г. – април 2020 год. /съгласно уточняваща молба вх.

№ 3736 от 17.03.2022г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

В исковата молба ищцата е поддържала, че за периода 11.04.2018 – 08.12.2021 год. е изпълнявала длъжността член на СД в ответното АД. Съгласно устава на дружеството членовете на СД, на които не било възложено управлението получавали възнаграждение в размер на две средномесечни брутни работни заплати в дружеството. На проведено на 11.04.2018г. Общо събрание на акционерите на ответното дружество, на основание чл.17, т.4 от Устава, по т.3 от дневни ред, е взето решение, съгласно което ОС определя възнагражденията на членовете на СД, на които няма да бъде възложено управлението, в размер на две средни месечни работни заплати в лечебното заведение, но не повече от петкратния размер на МРЗ, установена за страната за съответния месец. Ищцата се позовава на настъпили в последствие изменения в ЗПП и ППЗПП, с които е променен режима на изчисляване на възнаграждението на членовете на СД. На 16.02.2021 год. ОС на АД е взело ново решение за определяне на възнагражденията на членовете на СД, съобразно настъпилите изменения в законодателството. Въпреки взетите решения от ОС на акционерите и подробната нормативна уредба в ППЗПП, ответникът отказал да изплати на ищцата възнаграждение за исковия период. По твърдения на ищцата дължимото й се и неизплатено възнаграждение за процесния период е в общ размер на 17 000 лв. или по 2428.57 лв. месечно нетно възнаграждение /3150.00 лева брутно месечно възнаграждение/.

С подадения в срока по чл.131 отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Поддържал е, че за периода от м. октомври 2019г. до м.април 2020г., съгласно уточняваща молба вх. № 3736 от 17.03.2022г. на ищцата, възнаграждение на същата не се дължало, тъй като правото на държавни служителичленове на управителни органи на публични предприятия, е възникнало с приемането на ЗПП, но то е получило конкретен израз и измерения едва с приемането на ППЗПП, т.е. през м. май 2020г. Според ответника това е така, тъй като до 05.05.2020г., когато е влязъл в сила ППЗПП, националното законодателство не е съдържало ясен и точен критерии за определяне на тези възнаграждения. Едва с приемането на Правилника, са установените критериите и методиката, по които следва да бъде определено възнаграждението на членовете на управителните органи на публични предприятия. Ответникът поддържа в отговора на исковата молба, че ППЗПП не придава обратно действие на разпоредбите, съдържащи регламентация относно начина на определяне на този вид възнаграждения, т.е. следва да се прилага считано от влизането му в сила.

Освен това, ответникът твърди, че преценката за заплащане на възнаграждение е 4 изцяло в компетентността на ОС на акционерите в дружеството. В случая такова решение на ОС на акционерите, прието след влизане в сила на ППЗПП, съгласно което да се изплащат възнаграждения на членовете на СД със задна дата, вкл. и за периода от м.октомври 2019г. до м. април 20202г. не било взето.